Честит септември everybody!

Започна най-якият месец в годината и аз, Конан Дъмфи, роден в Лондон и понастоящем живеещ в Овча купел, държа да ви обърна внимание на това. Септември е super cool, защото хем официално лятото е свършило, хем обаче още е топло.

I don’t know, защото всички поети са such a morons и се прехласват толкова по пролетните месеци като Май, например. През май, вече нямаш търпение да дойде лятото. Костите ти са се вледенили от зимата, а често си overwhelmed, понеже вали дъжд. Докато, септември mate е точно обратното. Всеки топъл ден е като bonus от отиващото си лято. Приемаш за нормално времето да е гадно, и затова се радваш, когато не е. През септември, дните са приятни, нощите вече са прохладни. През септември си refreshed след вканцията на море, свалил си няколко килограма от жегите, натрупал си тен ( in my case, кожата ми е по-червена и луничките не изпъкват толкова) и си готов за нови предизвикателства. Also през септември има толкова много празници и съответно почивни дни. Общо взето, ако месец Май е измамено очакване, то септември definitely е приятна изненада.

Точно такова беше и посещението ни в Пазарджик. Ако трябва да бъда честен, в Пазарджик бяхме в последния уикенд на август, когато се връщахме от Пловдив. The truth is, че Пазарджик толкова много приятно ме изненада, че ще го броя за част от септември.

What a big deal сигурно си мислите вие, Кони Бежанеца трябва да е retard, за да си мисли, че може да ни впечатли с история за екскурзия в Пазарджик. Come on, все пак това е bloody Пазарджик – няма море, няма планина, няма хилядолетна история, няма даже една разкопана тракийска могила. Аз си мислех absolutely същото нещо, когато тръгвайки от Пловдив решихме да направим side trip за още един печат по пътя.

Все пак Пазарджик е основан чак през 16 в., нещо което за българските стандарти при основаване на селища е направо ridicules. Земеделците и животновдъдите от съседните тракийски и родопски села се събирали веднъж в седмицата на поляната при река Марица, за да си разменят стоките. В последствие султанът заселил татари в района и ги назначил да охраняват пазара, после самите търговци се преместили да живеят на място и така постепенно Пазарджик се превърнал в град. That’s all folks! Няма римски императори, няма тракийски съкровища, легенди за хайдути и прочее романтични истории. На всичкото отгоре в Пазарджик има три от 100-те национални туристически обекта на България, но за тях печатът е само един. Къща-музей „Станислав Доспевски“, Катедрална църква „Света Богородица“ и Регионален исторически музей. As a matter of fact на нас в музей не ни се ходеше, още повече, че не бяхме чували в Пазарджишкия такъв да има някакви уникални експонати. Името Станислав Доспевски не говореше нищо на нито един от нашата скромна компания. После научих, че това е племенникът на Захари Зограф (истинското му име е Зафир Зограф и това сигурно е единственият човек в света, чийто псевдоним е по-скучен от рожденото му име), който е основоположник на съвременното изобразително изкуство. Whatever, посетихме църквата. Тя всъщност е най-голямата възрожденска църква в България, а уникалният й резбован иконостас е под закрилата на Юнеско. 12 години се е правел иконостасът, а главният майстор, който е работил по него, е починал малко преди завършването му и по негово желание е погребан в църквата, за да е близо до творението на живота си.

След като разгледахме църквата и получих така желания печат с номер 35 обаче все още не ни се прибираше. Времето беше really hot, а до София имахме 100 км път в посока срещу Слънцето. Тогава моята любима съпруга Добромира, светлината на живота ми, смисълът на дните ми, извърши чудото! Отвори картата на Пазарджик и намери, че по реката, край града, има остров, който е обозначен като парк. Тя ( Oh, love of my life!) предложи да  се поразходим в парка и да изчакаме жегата да отмине. Качихме се на колите, пресякохме квартал с олющени панелни блокове и gypsy ghetto и се озовахме в Рая!

Раят в нашиясслучай се казва парк-остров „Свобода“ или както му викат всички парк „Острова“. Това място, mate е най-хубавият парк в България. В  сравнение с него Борисовата градина изглежда като...като Южния парк в сравнение с Борисовата градина. Actually, парк „Острова“ е 10 пъти по-малък от Борисовата градина, но тук mate, всяко едно кътче е красиво, уникално и поддържано. Plus, няма нито една автокъща, докато в Борисовата градина – you know.

За да стигнеш до Острова, пресичаш реката по мост. Има безплатен (запомнете тази дума ще я чуете още много пъти) паркинг, а след това през красив метален портал влизаш в Рая.  Островът е so cool, че си има собствено езеро и в него можеш да караш водно колело. На брега му има wonderful ресторант с magnificent гледка от терасата. В началото на парка има нещо като Лунапарк с атракциони за децата, но освен него всяка една алея от парка предлага различни и безплатни забавления.

The very most wonderful thing is, че паркът си има собствен Зоопарк! При това безплатен. С други думи, както се разхождаш по алеите и suddenly се озоваваш между клетките на тигрите и на сърните. Можеш да погалиш ламата през дървената ограда на владението й, ако си brave enough, че няма да те наплюе. Ако предпочиташ да не поемаш риска, можеш да погалиш понитата или пък някое любопитно зайче, което е подало муцунка от ръба на клетката си. Е, ако много държиш да галиш някакви неща, накрая охраната на парка може да те изхвърли but noting is perfect. Зоопаркът наистина е малък по размери, но did I tell you, че е безплатен?!

Когато се измориш от разходката в Зоопарка можеш да седнеш и да си починеш на най-дългата пейка в света. Пейката е дълга повече от километър, на нея могат да седнат едновременно 2020 души,  разположена е по брега на острова и единствената причина those shitheads от „Рекордите на Гинес“ да не я признаят е, че между седалките има монтирани масички.

Освен да лентяйстваш, в парка можеш и да спортуваш. Модернизираният колодрум в центъра на Острова предлага игрища за футбол, волейбол, хандбал и тенис.  As I said всяка алея също предлага безплатни забавления. В парка има алея със скулптури на приказни герои като Червената шапчица, Пепеляшка и др. Има алея на кривите огледала, която няма да отричам, че е също отлкова забавна както когато си на 8 г., така и когато си на 80 г.  Освен всичко друго на Острова има и Jurassic Park. Скулптури на динозаври привличат посетители край една от алеите, а most important е, че freaking animals издават звуци като ги приближиш. Аз лично си изтървах бирата на земята, а за отмъщение един тиранозавър отнесе дамска чанта по главата от моята иначе peaceful Добромира.

 Ако тези забавления не ви стигат, в парка има лятна читалня, открита сцена, на която често има различни представления. Също така е разположена фотогалерия по една от алеите, а за любителите на изобразителното изкуство е изработена люлка, изобразяваща легендарните melting clocks на Салвадор Дали. Казах, че всичко това е безплатно, нали.

Също така тоалетните, wi-fi, а освен това и туристическото влакче, което обикаля парка всяка вечер са also free.

Специално ние при посещението си в парка се възползвахме и от безплатен душ. Докато се разхождахме по алеите, ни направи впечатление, че много хора забавят крачка, когато доближат въртящите се градински пръскачки и умишлено стоят в периметъра им. We also try it, и се оказа адски приятно и разхлаждащо. Actually, в един момент се усетихме, че не гледаме толкова много атракционите в парка, колкото търсим нови пръскачки, пред които да застанем.

Еднинствено храната в пицарията в парка не ни хареса, а до ресторанта не успяхме да се доберем, тъй като вътре имаше big, gypsy wedding. Но пък за сметка на това си направихме селфи с булката, която беше облечена с отровнозелена сватбена рокля. One more attraction checked.

На връщане в колата с моята Додо, докато си говорехме как посещението в Пазарджик се е оказало изненадващо приятно и как просто няма как да стане по-добре, изведнъж се озовахме до зеленчукова градина край пътя, пред която собствениците продаваха своята собствена продукция. What a good luck, mate! Накупихме си вкусни плодове и зеленчуци ( че даже подариха на Додо един малък пъпеш, а на мен честта да го нося заедно с другите покупки до колата) и  се прибрахме щастливи и приятно изненадани.

Оказа се, че Пазарджик хич не е това, което си мислим, а е една приятна изненада (С изключение на bloody динозаври, които бяха неприятна изненада). Оказа се също, че пазарджишките домати се връзват перфектно с бургска мускатова. Cheers, mate!

По темата: Конан Дъфи
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Британският бежанец: Селяните с колелото

Hi guys, 

Do you feel прецакани, че си сменихте гумите на колата? Well, I do! Втора седмица търкам асфалта на задръстените софийски улици и се чувствам предаден от sexy девойките, които представят прогнозата за времето по телевизията. Честна дума mate, трябва да ги забранят тези мадами. Как, можеш да се съсредоточиш и да запомниш наистина дали утре ще вали или „времето ще е преобладаващо“, когато ти го казва дългокарака, предизвикателно облечена chick.

Британският бежанец: Пещерата на Батман и столицата на кюфтетата

Hello mates,

Сменихте ли гумите на колата? Сменяйте, че зимата идва, а времето няма да става по-топло. Actually, в България точно по това можеш да познаеш, че зимата наближава – когато пред гумаджийниците започнат да се вият опашки от автомобили и семействата с малки деца спират да си правят уговорки за срещи с други такива, заради you know -гриповете. Нищо, че навън е още топло – winter is coming with no doubt. Красотата на този сезон е, както казва таксиджията от моя блок, когато караш колата със зимни гуми, а си по къси гащи.

Британският бежанец: Ние мразим Хелоуин

Здравейте mates!
You already know, че аз съм Конан Дъфи и съм британец живеещ в България, също така perhaps знаете, че разказвам тук за опитите ми да опозная новата си родина, като пътувам и събирам печати от 100-те национални туристически обекта. As a matter of fact, не всичките ми случки са свързнаи някоя забележителност от списъка, тъй като има доста неща, които можеш да научиш за България дори на пейката пред блока. However, има места, на които ти дават печат, но едва ли някога ще ги посетя, като например Castle of Варадиново (seriously mate, как можеш да наречеш забележителност подобно кичозно, bloody piece of shit).