Hello майна,

Аз съм Конан Дъмфи и съм бежанец. Actually, съм просто британски гражданин, който се пресели в България и сега, докато обикалям из 100-те национални туристически обекта, описвам впечатленията си тук.

От вчера, обаче really обмислям да поискам политическо убежище. След като дори Her Majesty Кралица Eлизабет II се поведе по акъла на this moron Борис Джонсън  и замрази работата на британския парламент.

Вече втори ден literally съм разкъсван от противоречиви чувства. От една страна съм възмутен от дъното на душата си, заради това как моята, някога славна, родина Великобритания е управлявана от пълни retards, които я водят към икономическа катастрофа и международна изолация. От друга страна съм absolutely възхитен от това, което ми предостави новата ми родина. А, именно запознах се с град Пловдив.

По повод заглавието, първо трябва да ви призная, че имам специална spirit връзка с град Варна. Това е може би най-любимият ми град all over the world. Фактът, че Ви препоръчвам да отидете в Пловдив, вместо във Варна и то през авугст може само да ви говори колко съм adore of Града under Тепетата.

Сега да започна с това, което знаех за Пловдив преди да го посетя за weekend-а. Знаех, че Пловдив е вторият по големина град в България. Едно от най-древните населени места в цяла Европа. Градът функционира от повече от 6 хиляди години и е по-стар от Рим и Атина. Also, Пловидв е известен като Градът under Тепетата, тъй като е построен в подножието на няколко (сега са 6, ама май са били 11) хълма so called Тепета. Също така знаех, че Пловдив в момента е Европейска столица на културата и тази година има доста събития по този повод. Освен това ми бяха казали, че всички яки събития в Пловдив се случват през септември. That’s why се отправихме натам през август. Все пак съм представител на народ, който реши на референдум да направи Brexit, а в деня след това най-търсената фраза в Гугъл от Великобритания беше What is Brexit.

However, аз натоварен с моя багаж (умствен и физически) plus моята lovely половинка Добромира, заедно с още една двойка приятели поехме по магистрала „Тракия“ в посока Европейската столица на културата за 2019г. As a matter of fact, пътуването си беше европейско. За разлика от магистралата за Перник по тази за Пловдив се пътуваше наистина chill. В интерес на истината ми отне повече време да изляза от София, отколкото да стигна до Леговището на всички майни. Fun fact е, че в Плводив всички изречения завършват на майна. Отначалото не разбирах защо го казват, mate. После взе да ми звучи някак близко и познато. Whatever, в Пловдив си бяхме book-нали апартамент под наем точно в началото на magnificent квартал Капана. Съответно първото, което видях от града беше Капана. И това ми стигна да обикна Пловдив. Капана mate, е историческата търговска area на Пловдив. Съществувал е от винаги. Имало е магазинчета, работилнички и други crafty мали бизнеси. Even всяка улица носи името на занаятите, които са се практикували по нея – Резбарска, Железарска, Абаджийска. Преди няколко години, обаче на some genius му хрумва да го оформи като зона за изкуства и party. Резултатът е уникален. Сега в Капана е пълно само с art-ателиета и галерии, ресторантчета, барове и всякакви cool places, в които можеш да прекараш цял ден без да почувстваш скука. Нещо средно между Латинския квартал в Париж и party area Чуека в Мадрид. Цялата шарения и красота на Капана, обаче пази в себе си и усещането за история и античен дух. Разликата е, че вече улиците се наричат от местните „Улицата на ресторантите“, „улицата на баровете”, на сувенирите and so on.

As I already said, трафикът беше лек и се озовахме в Капана точно за обяд. А, какъв обяд my dear Lord! Моята Додо беше прочела предварително няколко ревюта, които препоръчваха едно и също заведение. Аз като typical man се направих на много отворен и попитах симпатичния ни хазяин за готино ресторантче. Той препоръча същото заведение. Оказа се, че за пръв път с my wife сме на едно мнение къде искаме да обядваме. И, така седнахме в прословутото ресторанче (чието име няма да кажа, за да не правя реклама само ще hint-на, че носи името на пътна настилка, която не е асфалт) и след един час ни се искаше да умрем заради over baggage в коремите ни. Free tip: опитайте от розовия таратор, по-добър е (can’t believe I’m saying it) дори от от шкембе чорба.

Така след като се изтърколихме с мъка от заведението чието име се римува с мираж, трябваше да си отдъхнем и да поизчакме да минат жегите. Веднага след като температурите паднаха под 38503 градуса по Целзий поехме на разходка по Главната.

Центърът на Пловдив е най-голямата пешеходна зона в Европа, mate. Цели 1750 метра (този път не написах цифрата случайно, както температурата преди по-горе), от които Капана е само малка част. Наред с магазинчета, ресторантчета, кафенета и прочее usual неща, които са типични за централните улици в Пловдив има и такива неща като паметници, фонтани и...римски стадион! That’s wright! Точно под централната улица на града е заровен древен стадион построен от римския император Адриан в началото на II в. За съжаление археолозите са успели да изкопаят и реставрират само северната част от стадиона, който е бил с капацитет 30 хил души, а всичко останало лежи buried underground. Предполага се, че другият край на стадиона се намира под площада със стълбите, където е статуята на местния талисман Мильо. Историята на този тип е very cool. Мильо е бил добродушен retard, който постоянно висял по Главната, всеки го закачал и му давал храна, а той бил голям веселяк. Най-известното нещо,с което се свързват градските легенди за Мильо, обаче е не само големите му уши, ами и големият му.. you know what I mean. Безброй истории има за най-милото на Мильо. On the other hand, фактът че в центъра на Пловдив има паметник на човек известен с големия си sword е още една причина този град да ми е сред favorites. 

След Мильо, разходката ни продължи до Царсимеоновата градина и Пеещите фонтани, които още не знаехме, че пеят. После се върнахме към Небет тепе и Стария град. Музеи решихме да гледаме на другия ден, а сега просто се насладихме на залеза от една от най-високите точки на града. Разказаха ни историята за киселия механик, който единствен можел да ремонтира Часовниковата кула на Сахат тепе и който отнесъл тайната на механизъма със себе си в гроба. Чухме страшните легенди за Джендем тепе. Никак  не можах да разбера какъв е смисълът на gigantic паметник на Альоша. Още повече не схавнах и защо locals са сринали цели две тепета, за да направят от камъните им настилка за улиците си. Whatever, залезът беше beautiful, а вечера приключи в Капана. Не ме питайте в кой бар. Не помня точно.

На следващия ден се върнахме в Стария град и посетихме най-известните възрожденски къщи-музеи. Първо Балабановата къща. Ако помните да съм ви разказвал колко huge са къщите в Копривщица и как в сравнение с тях много викториански домове в Лондон приличат на външни тоалетни, то в сравнение с Балабановата къща, тези в Копривщица приличат на кокошарник. Стаите в къщата са превърнати в галерия, а салонът на втория етаж е голям колкото Carnegie Hall или колкото Зала 3 на НДК.

Доста повече ме впечатли къщата на богатия търговец Степан Хиндлиян. Това е единствената запазена къща от 19в. с течаща вода вътре. В къщата има private СПА-център, mate! И това не е всичко. В големия салон на втория етаж има шадраван, от който е течала розова вода. This guy was so rich, че е поръчал известни художници да му изрисуват стаите с пейзажи от различни места по света, на които е пътувал. Нещо като прото-Facebook. Според стенописите Хиндлиян се е „тагнал“ от Венеция, Цариград, Стокхолм, Александрия and so on.

Решихме да прескочим големите музеи и да си вземем печата за книжката от Античния татър. Such a shame, че при толкова много забележителности в Пловдив има само един печат. Античният театър в Пловдив е още по-древен и от римския стадион. Строил го е император Траян, вуйчо на Адриан (този дето е построил стадиона, а между другото и Адриановия вал във Великобритания). Most important е, че Античният театър е възстановен и дори в момента функционира като на него често се изнасят представления. Още по-якото е, че по терасите над театъра може да се гледат безплатно представленията и дори има поставени пейки.

Тази изпълнена с impressions разходка приключи в джамията на центъра на Пловдив. Добре де, в турската сладкарница пред джамията. Пихме „кафе каймаклия“, ядохме турски сладкиши и recharge-нахме батериите.

Интересно е как за по-малко от два дена в Пловдив се запознахме с 4 различни исторически епохи, с 3 разнородни цивилизации и в същото време се забавлявахме в модерна градска среда (в Капана има кафене наречено Central Perk, обзаведено като в сериала „Приятели“).

Пловдив ми прилича на Варна (само че без морето), на София (без да е столица), на Велико Търново (без баирите) и на още редица европейски градове. Просто тук има от всичко. И ще се върнем пак. As I said в Пловдив яките неща се случват през септември. 

PS.

Кое е другото unbelievable място, което посетихме на връщане от Пловдив, ще ви разкажа другата седмица. Ако искате да не пропуснете историята харесайте фейсбук-страницата ми:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec/?notif_id=1567010064465041&notif_t=page_fan  

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Британският бежанец: Баш майстори

Дал Бог добро mate,

Вие, хората, които четете рубриката ми в този сайт, както и незнайните читатели на приключенията ми, които ги научават от няколко други сайта, копитащи текстовете ми (be my guests), плюс всичките 697 fans на страницата ми във Фейсбук, заедно с my neighbors от блока ми в кв. „Овча купел“ и братовчедите на Додо от Горна Оряховица (неясно колко на брой), знаете че my name is Конан Дъфи. Британец по рождение, българин по съдба. Обикалям забележителностите в новата ми родина България, събирам печати от 100-те национални туристически обекта и ви разказвам тук нещата, които ме впечатляват.

Британският бежанец: Селяните с колелото

Hi guys, 

Do you feel прецакани, че си сменихте гумите на колата? Well, I do! Втора седмица търкам асфалта на задръстените софийски улици и се чувствам предаден от sexy девойките, които представят прогнозата за времето по телевизията. Честна дума mate, трябва да ги забранят тези мадами. Как, можеш да се съсредоточиш и да запомниш наистина дали утре ще вали или „времето ще е преобладаващо“, когато ти го казва дългокарака, предизвикателно облечена chick.

Британският бежанец: Пещерата на Батман и столицата на кюфтетата

Hello mates,

Сменихте ли гумите на колата? Сменяйте, че зимата идва, а времето няма да става по-топло. Actually, в България точно по това можеш да познаеш, че зимата наближава – когато пред гумаджийниците започнат да се вият опашки от автомобили и семействата с малки деца спират да си правят уговорки за срещи с други такива, заради you know -гриповете. Нищо, че навън е още топло – winter is coming with no doubt. Красотата на този сезон е, както казва таксиджията от моя блок, когато караш колата със зимни гуми, а си по къси гащи.