Много е важно ромите да могат да четат. Няма майтап – да работят с документи, да четат класиците, законите и наредбите. А не ром в библиотека да е като пингвин в кокошарник. От просветителство сред този етнос има неоспорими ползи.

Не знам вие на какво мнение сте, но според мен Малечко Палечко е първото дете в риск и един от безусловните тарикати, описани в литературата.

Здравеопазването е твърде консервативна система. Това си личи от простия факт, че все не може да се нацели вярната формула на реформата.

През 1966 г. е отбелязан един от най-големите външнополитически пробиви на България. Първият човек у нас Тодор Живков и съпругата му д-р Мара Малеева са поканени на държавно посещение във Франция от президента Шарл де Гол. Де Гол е легендарна личност, Франция – велика държава, жестът е повече от дипломатичен. Разказват, че по време на една от неформалните срещу между Живков и френския президент Де Гол попитал: „Г-н Живков, вие колко вида сирене имате?“ „Два, г-н президент – бяло саламурено и кашкавал“, отговорил българският държавен ръководител. „Тогава може би ще се поставите на моето място - как се управлява държава с над 600 вида сирене?“, риторично попитал френският държавник.

Алкохолът и любовта вдъхновяват човечеството. За второто трябват минимум двама, но за първото може и сам. Големият американски писател Уилям Сароян казва, че на 16 г. открил мъдростта на пиенето. Когато пиеш сам, навлизаш повече в дълбините на човешката мъдрост, отколкото когато те разсейват с празни приказки и често за едно и също.

Винаги съм бил със сложно отношение към забраните. Съмнението ми към тях най-добре са го изразили умните римляни със сентенцията, че пристрастието не обича нищо повече от това, което е забранено. Историята е пълна с утвърдителни примери, които в повечето случаи са довеждали до безумни ситуации.

Оказва се, че едно от най-висшите умения в този живот е да избягаш от идиотщината. Българите сме народ с доста достойнства, но това не е сред тях. Дори я наслагваме.

Търсачите на смисъл все повече се превръщат в ендедмичен вид, само дето не знаем ареала, в който са разпространени. Някак си им изгубихме следите.

20 години са достатъчен период да се натрупа камара от истории

Нобеловият лауреат Андре Жид има мнение за журналистиката - тя е това, което е по-интересно днес отколкото утре.