Записки по градския транспорт: Тревожа се за щъркелите!

Записки по градския транспорт: Тревожа се за щъркелите!

Да, скъпи братя и сестри от градския транспорт. Това е фактът, аз Пантелей пътник се тревожа за щъркелите. Не тръпна в очакване (е, може би, малко) дали ще ме подмине ли гадното подло микробче, което се разпищоли в целия свят и мори наред. Не се притеснявам (тук направо лъжа като дърта циганка) за това, дали някой от близките ми ще се разболее. Мъката ми е за щъркелите! За красивите бели птици, които всяка година ни носят надеждата, че ей на пролет пукна, а ние напук на глобалното затопляне още сме живи и ще ни бъде.

Записки по градския транспорт: Лук и чесън си хапни, корона да не те лови

Записки по градския транспорт: Лук и чесън си хапни, корона да не те лови

Преди няколко дни Христо Стоичков каза, че се пази от коронавируса като яде много лук, чесън и пие гореща вода. За лука и чесъна разбирам, ама за какво му е тая гореща вода? Някак не се връзва с панацеята на българина – двата фитонцидни зеленчука, гарнирани с тънко нарязана сланина, плюс домашна ракия за ваксина. Горещата вода може би е за разреждане на гореспоменатите миризливи кореноплодни. Не искам дори да си представя, как Модерния ляв ухае като излезе от дома си в Маями. Тая миризма хич не ми се връзва с местоположението. В Маями би трябвало да миришеш на плажно масло. В най-лошия случай на сос барбекю.

Записки по градския транспорт: Ако си пил аналгин-хинин пазаруваш сутрин от 8.30 до 10.30 часа

Записки по градския транспорт: Ако си пил аналгин-хинин пазаруваш сутрин от 8.30 до 10.30 часа

Кога човек започва да остарява? Грешен въпрос! Кога човек разбира, че започва да остарява? Пантелей пътник има отговор и ще го сподели с вас, скъпи братя и сестри, последни мохикани в градския транспорт (който не е чел за Винету, да не се обажда). Разбираш, че си остарял, когато си купиш дълга обувалка.

Записки по градския транспорт: Ко? Нье!

Записки по градския транспорт: Ко? Нье!

Здравейте скъпи братя и сестри от градския транспорт! Честита Баба Марта! Желая ви да сте румени (но не от високо кръвно) и засмени  (с направени бели пломби на всичките кариеси). И да кажа още - простете ми, защото аз Пантелей пътник ви прощавам от сърце. Прощавам ви, че ме настъпвате в рейса, прощавам, че ме избутвате на влизане, че не ми отстъпвате място, когато много, ама много искам да седна. Абе, простено да ви е. Вчера четох едни разсъждения на много симпатична монахиня от манастир близо до София. Основният въпрос беше . Можете ли да простите на врага си?

Записки по градския транспорт: Сто тояги на голо!

Записки по градския транспорт: Сто тояги на голо!

Нали знаете поговорката, че и сто тояги на голо са малко. Малко са, бих казала и аз Пантелей пътник. Добре де, нека да не са сто и да не се изпълняват на площада (щото там един шеф трябва да вика, че няма винетки). Тоягите на голо - в рейса! Там, където малките ултраси  изпаднячета (по-късно ще станат големи изпадняци) с малки бръснати главички, съблякоха едно момче по долнище на анцуг. По една (нека да е виртуална) тояга трябва да има и за всеки от пътниците в рейса (включително и по гърбината на Пантелей). По принцип. Профилактично.

Записки по градския транспорт: В „Христо Ботев” и „Красна поляна” се возим безплатно. Точка по въпроса!

Записки по градския транспорт: В „Христо Ботев” и „Красна поляна” се возим безплатно. Точка по въпроса!

След Иван Гешев в кв. „Христо Ботев” стъпиха и контрольорите. Трима на брой. „Всяко чудо за три дни”, кълняха ги местните, задето им спряха правото на придвижване. В този квартал всички са пишман адвокати – няма човек, който да не си знае правата. Три дни псуваха, клеха. Но на четвъртия осъзнаха, че няма да е на тяхната. И започнаха да кълнат Пантелей пътник и бледоликите предатели с абонаментни карти край него, които тази седмица не можеха да повярват на очите си – автобус 79 хем е редовен, хем има къде да се седне.

Записки по градския транспорт: Джендърски клетви (не ругай в рейса, да не ти се върне)

Записки по градския транспорт: Джендърски клетви (не ругай в рейса, да не ти се върне)

„Ще те разчекна на две, ще опъна въже между двете половини и ще простра на него прането си“(доста интересна визия). „Ще ти извадя протезата и ще си я сложа на мен“ (е, от това побиват тръпки). За да не ви оставя дълго да се чудите, мили ми братя и сестри от градския транспорт, горе изложените клетви ги чух от едно турско сериалче.

Записки по градския транспорт: Как да медитираме в трамвая?

Записки по градския транспорт: Как да медитираме в трамвая?

Медитирате ли скъпи братя и сестри от градския транспорт? Ако не сте го правили досега, аз Шри Шри Пантелей пътник ще ви кажа, как най-лесно да постигнете транспортна нирвана. Започва се от спирката. Като начало трябва много внимателно фокусирате табелата, която показва след колко минути ще пристигне мотрисата. Примерно пише 7 минути. Забивате поглед в цифрата и започвате мислено да броите. 7,6,5,4,3,2,1. Омммм. Още ли не идва? Еми, няма да стане веднага, необходими са тренировки. Практика.

Записки по градския транспорт: Панелът тесен за мойта душа е (парола „Ферхундето почва“)

Записки по градския транспорт: Панелът тесен за мойта душа е (парола „Ферхундето почва“)

Панелът тесен за мойта душа е. Това си казал гордият собственик на двустаен апартамент в „Дружба“2 и хванал шпатулата и мистрията. И сътворил чудеса на архитектурното и строителното изкуство. А като апотеоз на творението си увенчал балконската врата с външното тяло на климатика. Красиво и екологично.

Записки по градския транспорт: Диви бабички на зяй пазар

Записки по градския транспорт: Диви бабички на зяй пазар

Аз съм зла жена с магически способности. Вещица един вид. Навремето ви плашеха с мен: „Изяж си супата или Баба Яга ще дойде”, „Ей я Баба Яга, на оново дърво, гледа кои непослушни деца не спят още”.  Сега съм почетен член на Столичната компания за градски транспорт. Скоро ще ми издадат златна карта.