Аз съм класически мъж и шофьор. Тоест, псувам останалите участници в движението, поздравявам ги с: „Айде карай бе“ и си бъркам в носа, когато си мисля, че никой не ме гледа. Освен това съм убеден, че съм най-добрият водач на МПС в света и недоумявам защо простакът зад мен ми премигва с фарове.

Аз съм никулденският шаран. Баща ми беше шаран, дядо ми – и той. В нашата рода сме потомствени шарани. Ние, рибите, по принцип си мълчим, но ето че идва сетният ми час и не мога повече да мълча. Пиша ви последното си писмо.

Тази нощ сънувах Шрек. Зеленото филмово чудовище ми беше откраднало рубриката. Всичко започна с едно телефонно обаждане. Началството се обади и ми вика: „Няма вече да водиш своя собствена рубрика. Шрек се справя много по-добре от теб“.

"Съсипаха я тази държава". Сигурно сте чували тази реплика и няма как – оказа се, че това е любимата фраза на българина. Над 70% от сънародниците ни я използват, показва социологическо проучване. Това е част от националната колекция от мъдрости, които и буквално да ги преведеш, и по-смисъл да ги преведеш, си остават неразбираеми за чужденците.

Като гледам ситуацията в БФС, и не знам що се сещам за „Немили-недраги“ на дедо Вазов. Виждам същия революционен плам и същото трепетно очакване на историческата промяна. Струва ми се, че и същите хъшове, които искаха да свалят султана, сега се канят да правят реформата в българския футбол. В крайна сметка ще видим същия тъжен и юмористический резултат - „Многострадална Геновева“.

Кари Брадшоу от „Сексът и градът“ си живее живота. Направо да й завиди човек! Пише по една статия седмично, затова по цял ден обикаля модните бутици за скъпи обувки, смуче коктейли, бърбори с приятелки и мисли за мъже. Е няма такъв филм – обикновено денят на истинския журналист е доста по-напрегнат и изпълнен със задачи.

Преди време споделих в моята скромна рубрика нeкои нескромни впечатления за разликите и приликите между стария ерген и заклетия ерген. Дамското съсловие оцени усилията ми и дори една мила дама ме покани на кафе.

Аз съм Жокера. Никога не съм стрелял по пияни натрапници в метрото, като героя на Хоакин Финикс от едноименния филм на режисьора Тод Филипс. Но понякога ми иде да го направя.

Здравейте, фенове на Конан Дъфи! Този четвъртък сладкодумният британец не е тук. Вместо него се пръкнах аз, като кенче бира от хладилник.

Към вино се юнак не показвай, защото то е по-голям юнак от теб

Има-няма, пък вземе да ме гръмне новината, че учените изобретили „хапче срещу махмурлук“. Или някакви незнайни автори, които не са прочели едно сандъче с книги, нито са изпили половин цистерна с пиво, дават акъл как да преборите пиянското главоболие с народни методи.