Здравейте, аз не съм Лудото майче и изобщо не знам какво правя в тази рубрика!

Но от групата за взаимопомощ в редакцията, незнайно защо, ме приобщиха към секцията изтерясали жени с малки деца, които изписват една мастилница за преживелиците си на море с децата, на площадката с децата, на ресторант с децата.

Лято е. Разни хора лежат на някой ракитен шезлонг на плажа, държат коктейл и се снимат за Фейсбука. Други се потят в офиса и стръвно зачертават дните на календара до предстоящата отпуска.

Само аз – Лудото ви майче искам да легна под трамвая на Графа и да си остана там завинаги. Защото ако за сингъл лейдита лятото е време за флирт и жежки преживявания, то моят майчин г*з се пържи не на плажния бар, а редом до малкия първокласник, който има да чете нещо като каталога на Народната библиотека за лятото.

Госпожо, детето ще удуши кучето.... Гласът на сервитьорката ми прекъсва глътката на средата. Заслужавам си розето, по дяволите! И спокойствието си заслужавам. Събота е, цяла седмица съм се трепала между компютъра и детската градина и сега най-сетне съм се добрала до дозата животоспасяваща течност.

Знам, че ще прозвучи странно, ама нещо не ми е наред. Хич не се опитвай да ме опровергаваш. Държа нож. И знам как да го използвам. Ето, демонстрирам веднага. Мога да накълцам лука на ситно, да го нарежа на кубчета или на шайби. Кълцам, а сълзите ми валят по дъската като летен порой. Рева от лука, мисля за пропиляната младост, а сълзите капят ли, капят.

Мамо-о-о, Лора ме бие-е-е-е! Така ме посреща 5-годишният ми син на площадката след работа. Няма "здрасти", няма нещо друго - а "Лора ме бие-е-е-е!" Поглеждам към мъжа ми, даже се втренчвам в него, опитвайки се да установя колко точно квадратен вид е придобила главата му след втория час на забава и трайни ли ще са последствията от тази деформация.

Здравейте! Аз съм Лудото майче и тази седмица се завръщам на летния хоризонт с още щури житейски истории. Ще обменяме опита си, ще разказваме перипетиите, през които преминаваме ежедневно. То затова сме майки, а и сме си луднали. Та сигурно много от вас ще се разпознаят. Ако има пък такива, които ще си кажат, че нямат нищо общо с историите, са щастливки. Но пък нека се поучат и да си имат едно наум. Не се знае в кой момент коя рецепта ще ви потрябва. Така че слушайте и се смейте. Или може би пък ще поплачете. Точно като за лято, ето ви едно истинско приключение-с деца на море. Много от вас сигурно са се впускали в подобно предизвикателство. Защото си е направо бягане с препятствия.

Здравейте, всички! Ето ме и мен – Лудото майче. Аз съм жена като всички вас – работя, имам деца, мъж и само две ръце и 24 часа на разположение, за да свърша всичко, което трябва да бъде вкарано в ред. Не ме разбирайте погрешно, не се оплаквам. Просто знам, че на този свят има стотици хиляди като мен и затова тук ще разказвам моите трагикомични истории, които, убедена съм, се случват и на вас. Но да започваме.