Знаете ли какво е общото между СБЖ и „Да(й), България“? Мине-не мине време, се обаждат, за да напомнят, че не са съвсем умрели. От което не стават по-живи обаче. Това се отнася и до онези животински видове, които се хващат да правят прогнози. Грешни прогнози! Рискът да се озоват в чинията е доста голям.

Лято е, суша за новини. Някои тенденциозно разнообразяват информационния поток с голи и боси протести, гледани през лупа за кьорчовци. Други си заработват грантовете и хонорарите и се преписват едни други, нищо че формално работят за различни олигарси. Трети изравят покойници и им правят обстойни портрети или ги „съживяват“. Това последното е чист български патент. Винаги, когато няма с какво да напълнят някоя страница, жълтите вестници у нас изравят от дълбокия архив някоя статия, в която Мето Илиенски се е мернал нейде из София. Нищо че, изчезна още на 29 ноември 2003 г., а през 2010 г. Софийският районен съд официално го обяви за мъртъв. Новината за възкръсването му се изтупва от пръстта и се появява всяка година по това време. Другият редовно възкръсващ е Илия Павлов. Не мине време, някой развива теорията, че на 7 март 2003 г. е застрелян негов двойник. Третата любима дъвка в лятната суша е за вдовицата на Георги Илиев – Мая, която ту разпродава остатъците от империята, ту наново я обединява. И така до безкрай. И докато българските вестници се главичкат в такива теми, немските вадят от десет кладенеца вода и претоплят манджата с откровени тъпизми.

Казват, че рибата се лови най-добре в мътни води. На това разчитат както „хамериканските“ псевдогенерали в социалните мрежи, на които им е тумнало да се женят за българки, така и псевдовложителите по бански, които напират да дават интервюта за жабешки пресцентрове на бегълци от закона.

Стана практика затворници да се „отклоняват“ от правия път (до килията). Стана практика и усилията на МВР в издирването да удрят на камък. Работа на опозицията е да се отнася към управляващите с недоверие. Така както право на гражданите е да се отнасят към подобни вотове с недоверие. Какъвто бащата, такава и дъщерята. Каквато дъщерята, такава и майката. Някои казват, че нахалството и глупостта се предават по наследство. Дали?

Ако не сте строител или финансист, които се оказват кът на пазара на труда, много вероятно е да сте даскал. Това е особен, оцеляващ с цената на огромни усилия вид, принадлежащ към унизена прослойка от хора, върху които като валяк системно преминава някаква образователна реформа, наподобяваща на циганско колело, която постоянно се връща там, откъдето е тръгнала. Но не мърда напред. Тази седмица даскалите с умиление научиха, че ще им купят колело. Ама друг път. Дългосрочен ангажимент, дето се вика.

Молете се за Пенка – жертва на евробюрократщината. И мислете за нея като за себе си. Всички сме в кюпа, пардон в обора. На никой не му пука обаче за нас. Докато не ни писне и не минем границата символично. Тогава става ясно, че всяка крава трябва да си знае гьола, тоест обора. Да би мирно седяло, не би чудо видяло. Пенка го разбра по трудния начин.

Кофти нещо е любовта между олигарсите. Днес я има, утре я няма. Хем се прегръщат, хем се озъртат като тийнейджъри, някое родителско тяло да не ги издебне и да ги шляпне с тежка ръка по врата. Бащата не е биологичен родител, пък и отдавна (поне привидно) е излязъл от политиката, но това не променя нещата. Меракът, както казват, умира последен. Някои настояват кренвиршите да са с месо. Други искат дерматолог в ареста. Трети сгъват хартиени самолетчета и предлагат да модернизираме армията си с тях. Хора разни. На някои идеалите им са пластмасови, а моралът – боклучав. Тези са най-вредни. Замърсяват пространството и не им дреме за последствията. Важното е те да са си добре. Разните му там черни лебеди не са пречка. Винаги ще се намерят екогрантаджийски партийки и организации, в които да си плуват в свои води.

Буквите и тяхната употреба – ако се съди по социалните мрежи, количеството отдавна е за сметка на качеството, а препинателните знаци са пенсионирани за сметка на емотиконите. По стара традиция в Деня на просветата и славянската писменост се изля дъжд. Не обилен и не радиоактивен. Но след някоя и друга година може да прочетем нечия интерпретация и да се усъмним в паметта си.

Неписано правило е най-облагодетелстваните при предишни режими да си измислят и допълват биографиите. В това число и с подобни нюанси, в които те задължително са в предните редици на манифестиращите и върху тях с лейка се изсипва най-опасният дъжд.

Какви реликви трябва да има в родния Музей на илюзиите? Животът ни се е превърнал в такава главоблъсканица, че и илюзии не ни останаха. Общо-взето сме в онова особено състояние, което обзема живите мъртви, преди силите да ги напуснат. Но ето, че и зомби апокалипсисът може да се окаже фалшива новина. Също като отровената вода в София и твърдението на Зукърбърг, че данните на „фейсбукарите“ са достатъчно защитени.

Екзистенциален въпрос, на който тригодишните ще трябва да отговорят, докато ги форматират и психопрофилират в поредния експеримент: Ако две деца се карат за играчка, кое ще я вземе. Много ясно – народът отдавна е измислил решение на този казус – двама се карат, третият печели. В случая обаче верният отговор е, че децата изобщо не влизат в бройката. Те при всяко положение са от непечелившата страна, когато разни хора се чудят как да им затормозят детството, за да си осмислят съществуването. Същото се отнася и до едни грантовозависими медийни консуматори, които си осмислят съществуването с груба, но добре платена пропаганда и евтини манипулации. Не им се получават нещата, така че най-добре санитарите да влязат и да ги заметнат с ризите, че от толкова вятър може и да се простудят.

Как десните умеят да се самоизяждат. Ами много лесно-това е характерно за тях открай време. Затова и отдавна не могат вече да го вдигат (рейтинга), но им се иска. Защото меракът изчезва последен. Учудващо, но факт-създадоха бутилка от хартия. И не само-също и от растителни материали. Ден на победата и/или Ден на Европа. Ден на разделение. Ден година храни. За троловете това е време, в което си изкарват с пот на челото и пяна на устата надниците.