Предизборната кампания официално започна, след като самият Командир изпълзя на припек под светлината на телевизионните прожектори. Драгалевският гуру на бандитската приватизация обяви на всеослушание за кого ще гласува. Както и че е последовател на стотината души, до които докара последователите си. Последовател на последователите си, голям смях! Изобщо, кой кого и защо следва в ДСБ е нонсенс. „Сенките на София“, които всички, замогнали се по някакъв начин край Костов и компания, се правят, че не забелязват. Защото в техен интерес е да се крият на сянка. Е, налага се понякога да се поизпотят под прожекторите с навлажнени очи. Но демокрацията или по-точно злоупотребата с нея трябва да бъде защитавана с апломб. Идат избори. А с тях – и възможности за нови далавери.

Търсенето на сензации е стар журналистически прийом. Има обаче някои граници, които не бива да се прекрачват. Има и праг на търпимост и нетърпимост. Вероятно сте забелязали колко от „жесюитата“ във Фейсбук се възмутиха по повод на жестокото изнасилване и убийство на едно невинно дете. Мижав процент. Гражданското общество бъка от непукисти, на които не им пука за нашето дете, след като има толкова чужди, за които да страдат демонстративно и лицемерно.

Лято, жега, спасители на плажа. А разни хора се потят какви протести да спретнат за щяло и нещяло. Похвална инициатива! Оправиха Гешев, хванаха се за Пламен Георгиев. Движение (на пари) да има! Особено след като всички досегашни дипломати ги изпитваха по иврит, сръбски и прочие. Протестъри полиглоти.

Всичките прасета на мезета. Няма такава държава. Ретро демократични шлагери, които тази седмица звучат актуално. И пак фалшиви новини, фалшиви хора, фалшиви протести. Няма край всичко това сякаш. Златен шанс за астроложките да изплуват, за да обяснят, че за всички злини на света е виновен Ретроградният Меркурий. И той е вечното ретро.

Чумави мисли насред чумаво лято – след като изтрепем поголовно де що грухти, с какво ще се борим? Ами ако се окаже, че чумата по свинете е като свинския грип и риск за хората все пак съществува, с пяна ли ще разрешим възникналия проблем или избиването на човечеството ще е малко по-хуманно – с гъделичкане по врата и класическа музика? Дежавю е отпочиналите от протести умни красавци посред лято да навирят еднаквите си плакати и да прочистят с реване гласните си струни. Е, и? След изборите другояче реват – тихо и посрамено.

По време на соца обичахме да измерваме всичко в петилетки. На петата годишнина от фалита на пирамидата КТБ още не сме измерили вината на фараона Цецонкамон. Мумията на банкера беглец се разхожда свободно на една плескавица разстояние. Кой каза: Наздраве?

Палавите бухалки на цирк „Капитал“ игриво се запремятаха във въздуха. Поводът за добре оттренираните жонгльорски номера със силов елемент този път е обиск от страна на спецпрокуратурата в офис на фирма, свързана със собственика на трупата. Както добре знаем от политиката на изданията на олигарха, доброто правораздаване започва с лидера на партия „Да, България“, минава през виртуозната акробатика на грантаджиите в тоги и приключва с политическите лупинги на шефа на ВКС. Всичко друго е обект на безмилостни коментари, доноси и протестърска клоунада.

Седмица, в която изнервени разносвачи на сигнали млатят журналисти, които ги питат за размера на бакшиша. А „колеги“ на битите излизат с позиция, че питането е вид провокация. И разпитват на свой ред бияча, за да го успокоят и да демонстрират пред всички, че има и друг тип въпроси – слагачески и нагаждачески. Точно такива въпроси задава към същия „боец“, преквалифицирал се в бияч, и една телевизионна водеща, която през 2013 г. беше бита на улицата от неизвестен. Тогава това беше окачествено като недопустимо посегателство срещу журналист. Сега битият журналист е наречен „мутра“ от бияча под безкритичния поглед на водещата. Какво се промени?

Следизборно близане на рани, оставки. Един бивш правосъден министър си позволи в деня на изборите да прави предизборна агитация. Към него се присъедини и един бивш дипломат, който не бе припознат от собствените си избиратели. Излиза, че социологическите прогнози и резултати преди официалното приключване на изборния ден са забранени. Сулю и Пулю от „Демократична България” обаче могат да мобилизират електората си с точни проценти. Уж с позоваване на екзит половете, но само ако някой ги забоде ребром с въпроса: вие откъде, аджеба, знаете резултатите, преди да са обявени? Изводът от това е, че за една категория хора законите не важат и в нарушаването им се изразява принципната им политика. Който последен се смее, най-добре се смее, казват. Така че наесен – към урните с песен.

Дъждовното време породи слухове за неделен флашмоб за бране на гъби. За тези, които предпочитат в такива дни гъбите да си ги купуват от търговските вериги, прогнозата е далеч по-благоприятна. Човекът с ясен избор винаги има ясен хоризонт и избор накъде да поеме. Гъбарите да си държат мухлясалите принципи на проветриво и да не дават акъл пред монитора. Техният път е безпътица.