Монитор 
„Той е правилният човек на правилното място”, каза преди време за него зам.-министърът на отбраната ген. Атанас Запрянов.Думи, които могат да потвърдят всички, които работят и контактуват по служба с генерал-майор професор д-р Венцислав Мутафчийски – началник на Военномедицинска академия и председател на Националния оперативен щаб за коронавируса.
Под короната на вируса – светът е в извънредно положение. Мониторингът също. Иска ми се да продължавам да се усмихвам, па макар и само с очи. Може и да се плезя под санитарната маска, ако не ме е страх. Хората преодоляват стреса и шока от неизвестното по различни начини. Едни се смеят, други са в постоянна жалейка, трети мразят първите, защото са си порода „мразячи“. Всяка проява на чувство за хумор се смята за престъпление от Фейсбук морализатори, които раздават присъди на килограм и порицават онези, които не се държат лековато, след като всички ще мрем. Маските на хейтърите трябва да са черни, за да отиват на лицемерието им.
От електронните винетки до електронното гласуване – все проблеми с комуникацията. Топлият януари наду традиционно януарските сметки. От „Топлофикация“ лъжат, че нямат нищо общо. То и от кръга „Капитал“ лъжат, че нямат нищо общо с банкера беглец Цветан Василев, ама той продължава да им се кара, че не си спазили уговорката. Такива ми ти спорове и недоразумения възникват, вместо да викнат три пъти: „Няма проблем, няма проблем, няма проблем“. И проблемът дим да го няма.
Младо, усмихнато момиче, което кипи от енергия. Малко е нервна, защото от няколко дни е без глас. Вирусът я е настигнал в навечерието на едно от най-важните събития в живота й – представянето на първия й самостоятелен албум „Полъх от извора“. Звездата на вечерта е Георгия Райкова. И е решена да даде всичко от себе си, защото отношението й към музиката е точно такова.
Учудващо е да има водна криза в страна, в която оплюването се е превърнало в масов спорт. Всеки знае, че когато двама се карат, третият печели. Не важи в случаите, в когато двамата са първите в държавата. Ду ю спийк рашън, товарищ судья (дърварски превод на темата на седмицата)?
Ретро трамвай с празнична украса раздвижва коледния дух в столицата. Събитието е част от инициативата „Коледна феерия-2019“, която стартира на 16 декември с изпълнения на вокална група към 38 ОУ „Васил Априлов“ с ръководител Мариана Дикова.
Разни хора, разни идеали. Разни репортери, разни класации. Разни експерименти и провокации, разни реакции. Ако човек се задържи покрай телевизора по времето, когато там се излъчват новинарските емисии, рязко му идва от раз да види сметката на дистанционното. Седмица, в която медиите ни убеждаваха, че шаранът бил евтин, а магазинерите усилено не четяха вестници.
Взрив в „Арсенал“, гръмнал бойлер в Стара Загора, пожар в „Пирогов“ - животът обезсмисля напълно новогодишните пиратки. Та ако може, тази година поне тях да си ги спестим. Дядо Коледа ще донесе на добрите дечица нередактирано издание на Дядо Вазов, което ще прочетат и разберат, ако са българи. За дебилите и чуждопоклонниците има „подобрено издание“ - ъпгрейднато. След Вазов идва ред на Йовков и Елин Пелин. Маскари, хаймани или палавници са Том Сойер и Хъкълбери Фин? И защо Пипи да не стане полово неутрална, иначе казано джендър?
61 общински съветници в Столичния общински съвет май имат основание да се обидят на хлевоуста съдийка, която възприема работата им като срамна, обидна, един вид наказание. Не са реагирали, което означава, че поне те разбират от майтап. Цинизъм е донякъде точно настоящият шеф на Върховния касационен съд да говори за цинизъм. Но по-голям цинизъм е беглец от правосъдието да обвинява прокуратурата, че работи и да определя противодействието на голямото крадене като „рейдърска атака“. Цинизмът в този случай е мустакат, но и опашат. Защото банкерът беглец Цветан Василев се върти в кръг, опитвайки се да си достигне опашката и опитвайки се да лепне мустака си на чужда физиономия.
Който е безгрешен, да хвърли пръв Фейсбук статус. Било то по медицинската сестра, изпушила по време на нископлатената си работа, било то по онези, които не харесват групата високоплатени викачи на демокрацията. Парадоксално е, че видеозаписът не се приема за доказателство в съда и рецидивисти отървават килията с това, но видеозаписът, пуснат в мрежата, се превръща в доживотна присъда. Тази демокрация се нуждае от усмирителна риза.