Който е безгрешен, да хвърли пръв Фейсбук статус. Било то по медицинската сестра, изпушила по време на нископлатената си работа, било то по онези, които не харесват групата високоплатени викачи на демокрацията. Парадоксално е, че видеозаписът не се приема за доказателство в съда и рецидивисти отървават килията с това, но видеозаписът, пуснат в мрежата, се превръща в доживотна присъда. Тази демокрация се нуждае от усмирителна риза.

Един лъже, друг маже. Традициите бяха и са това, което са. Все още има хора, които не са осъзнали защо голяма част от десните избиратели в София не припознаха архитекта с провокативния стил. Няма общо нито с вибратора, нито с тапетите.

Разни джуджета създават проблеми. Преди, около и след Хелоуин. Понякога и метлите трябва да правят завои. За да не катастрофират.

Който го е страх от мечки, да не ходи в гората за... гъби. Има един музикант – Ицо Хазарта. Тези дни извади най-якия си хит, докато група моралисти го разпъваха на кръст.

Събота, ден за размисъл. Чиста формалност, ако мислите през останалото време на годината. Предизборната агитация в медиите е забранена, редакторите на сайтовете умуват класации на книжни заглавия или на песни да пускат. Върви селско надхитряне. Някои си чакат кебапчетата. Завалиите, не са разбрали за африканската чума. В този смисъл изборите по места са непредсказуеми.

Има нещо общо между традиционно изпадащите зад борда политически формации и Женския пазар, и това са търговските трикове. На сергията най-отпред се излага на показ т.нар. представителна стока. Лъскава, гримирана, фотошопирана. Вместо нея обаче ти пробутват нещо, дето не става ни за лютеница, ни за компот.

Цялото кралско войнство на „не-журналистиката“ се втурна да брани честта на съдия К. К., който не рачи да обясни мотивите за освобождаването на австралиеца Джок. Същият този Джок Полфрийман изчаква общественото напрежение да утихне, за да си духне под опашката. Не бил платил кръвнина на почерненото семейство. Не бил се покаял и превъзпитал, според надзорниците. Много важно какво смятат те. Щом на съдия К. К. му е през калпака за тези подробности, не чакайте особено развитие по случая. Имало едно време подсъдими по делото САПАРД, имало едно време Джок Полфрийман. Само хелзинкските защитници са неизменна величина. И на тях не им пука за правата на онази част от обществото, от която нямат финансова изгода. Виж, чуждите интереси ги бранят отлично.

Предизборната кампания официално започна, след като самият Командир изпълзя на припек под светлината на телевизионните прожектори. Драгалевският гуру на бандитската приватизация обяви на всеослушание за кого ще гласува. Както и че е последовател на стотината души, до които докара последователите си. Последовател на последователите си, голям смях! Изобщо, кой кого и защо следва в ДСБ е нонсенс. „Сенките на София“, които всички, замогнали се по някакъв начин край Костов и компания, се правят, че не забелязват. Защото в техен интерес е да се крият на сянка. Е, налага се понякога да се поизпотят под прожекторите с навлажнени очи. Но демокрацията или по-точно злоупотребата с нея трябва да бъде защитавана с апломб. Идат избори. А с тях – и възможности за нови далавери.

Търсенето на сензации е стар журналистически прийом. Има обаче някои граници, които не бива да се прекрачват. Има и праг на търпимост и нетърпимост. Вероятно сте забелязали колко от „жесюитата“ във Фейсбук се възмутиха по повод на жестокото изнасилване и убийство на едно невинно дете. Мижав процент. Гражданското общество бъка от непукисти, на които не им пука за нашето дете, след като има толкова чужди, за които да страдат демонстративно и лицемерно.

Лято, жега, спасители на плажа. А разни хора се потят какви протести да спретнат за щяло и нещяло. Похвална инициатива! Оправиха Гешев, хванаха се за Пламен Георгиев. Движение (на пари) да има! Особено след като всички досегашни дипломати ги изпитваха по иврит, сръбски и прочие. Протестъри полиглоти.

Всичките прасета на мезета. Няма такава държава. Ретро демократични шлагери, които тази седмица звучат актуално. И пак фалшиви новини, фалшиви хора, фалшиви протести. Няма край всичко това сякаш. Златен шанс за астроложките да изплуват, за да обяснят, че за всички злини на света е виновен Ретроградният Меркурий. И той е вечното ретро.

Чумави мисли насред чумаво лято – след като изтрепем поголовно де що грухти, с какво ще се борим? Ами ако се окаже, че чумата по свинете е като свинския грип и риск за хората все пак съществува, с пяна ли ще разрешим възникналия проблем или избиването на човечеството ще е малко по-хуманно – с гъделичкане по врата и класическа музика? Дежавю е отпочиналите от протести умни красавци посред лято да навирят еднаквите си плакати и да прочистят с реване гласните си струни. Е, и? След изборите другояче реват – тихо и посрамено.