Звездата от „Братя“ Лора Христова: Пиша стихове, това е моят начин да прощавам и обичам

Звездата от „Братя“ Лора Христова: Пиша стихове, това е моят начин да прощавам и обичам

  • Трудно е да обичам героинята си, когато всички я мразят
  • С Йоанна Темелкова сме парадоксална гледка – бием се в дублите, между тях се смеем и прегръщаме
  • Душата ми плаче за театралната сцена
  • Далеч съм от твърдението, че в любовта и на война всичко е позволено


Актрисата откровено пред „Телеграф“:

- Лора, спечелихте огромната любов на зрителите с ролята на лошо момиче в хитовия сериал на NOVA „Братя“. Как се включихте в продукцията?

- Безкрайно съм благодарна за любовта на зрителите и начина, по който ме приеха. Към ролята на Юлия имам и винаги ще имам по-специално отношение заради това мое първо по-широко и сериозно запознанство с българския зрител заради безценния професионален опит, заради прекрасните хора, с които ме срещна тази вълнуваща история. От Hidalgo Productions бях поканена на кастинг от няколко кръга, представляващ различни сцени и актьорски задачи на български и на руски език. Тогава не можех да предположа колко ще заобичам тази роля. “Братя” е динамичен, наситен и многообразен сериал, задаващ трудни въпроси и поднасящ още по-трудни отговори. Благодарна съм за тази възможност.


- Образът на Юлия Опланчик е сложен, непрекъснато променящ се... Затрудни ли ви?

- Юлия е цяло приключение за мен като артист. Тя е пламък и лед едновременно, тя има всичко освен най-важното и най-истинското, тя е властна и силна, но осакатена духом, тя е крайна и непредвидима, манипулативна и опасна. Тя е всичко това, което аз не съм. Най-трудната част е да я обичам, когато всички я мразят, дори и аз самата, да я оправдавам, да съм на нейна страна, въпреки всичко и всички, защото един актьор трябва да бъде адвокат на ролята си, да приема и защитава действията на персонажа си. Юлия е злодей за всички зрители на сериала, но лично аз искрено я съжалявам – за мен тя е самотен човек без смисъл, без любов, без светлина, без дом. Изключително плътен, ярък и сложен образ, който буди творческия ми интерес и въображение и който крие в себе си много тайни и неразказани истории.


- Какви са приликите и разликите между вас и героинята ви?

- Освен външния вид, нямаме други прилики. Това, което ни свързва, са страстта и стремежът към постигането на целите, преследването на мечтите, но за разлика от героинята ми при мен не е на всяка цена и не с всички средства. Далеч съм от твърдението, че в любовта и на война всичко е позволено, както и че целта оправдава средствата. Според мен нито една цел не заслужава сляпо робуване или пренебрегване на моралните норми и ценности. Обичам хората, хармонията, баланса и никога не бих прибегнала до крайности или съзнателно наранила някого, не бих направила компромис за сметка на човещината.

Партнира си с Влади Михайлов СНИМКА: NOVA


- Партнирате си със забележителни артисти – Влади Михайлов, Йоанна Темелкова... Лесно ли се сработихте? Кои са най-забавните моменти от съвместната ви работа?

- Повече от благодарна съм за хората, с които ме срещна и продължава да ме събира професията. Намерих прекрасни хора, изключителни таланти и близки приятели на снимачната площадка на „Братя“. Партньорството с неповторимите Влади Михайлов и Йоанна Темелкова е сътворчество в чист вид, обмен на опит, идеи и много положителни емоции. Уча се от тях всеки ден. Благодарна съм им за топлото отношение и подкрепата и ги обичам безрезервно. С Влади се сработихме много бързо, той е невероятен професионалист, мечтан сценичен партньор, уникален човек и истински джентълмен. С Йоанна, като две представителки на зодия Везни, веднага си паснахме, тя е много искрен, одухотворен, жизнерадостен човек, с голямо сърце, от който черпя вдъхновение. Станахме си изключително близки за разлика от героините ни, които имат съвсем друго отношение една към друга. Парадоксална и забавна гледка сме, когато пред камера се караме, бием и не можем да се понасяме в дублите, а между тях се смеем и прегръщаме. Има много прекрасни и скъпи моменти, но не толкова те са любими, колкото хората, с които ги споделяме. Атмосферата на снимачната площадка е страхотна – много смях с импровизациите зад кадър и много професионализъм пред камера. Актьорите, както и екипите, с които работя, са изумително талантливи и невероятни хора.

С Йоанна Темелкова СНИМКА: INSTAGRAM


- Какво крие развръзката, ще се появите ли отново на екран?

- Предстоят много обрати, сериозни дилеми и важни решения, прочувствени обещания и неочаквани срещи. Обещавам ви вълнуваща развръзка и завладяващ финал, който определено е изненадващ, но за да запазя интригата, спирам дотук.

 

- В България сте отскоро, защо?

- Никога не съм си представяла живот извън България, без близките ми любими хора. Заминах да следвам в Санкт Петербург с абсолютната увереност, че ще се върна.

За мен руската театрална школа е една от водещите световни школи, затова моята цел бе да взема най-доброто от най-добрите актьори, режисьори и преподаватели, и да го интегрирам тук, в моя дом.

Тъжно ми е, когато виждам как млади, перспективни хора напускат страната ни. Хубавото е, че сякаш в последно време все повече се завръщат в България.


- А на какво ви научи руската школа?

- Избрах Русия, защото това е родината на психологическия драматичен театър, домът на актьорската школа, по която работим днес. Най-голямото богатство е опитът, който споделяха с нас нашите преподаватели, техните истории, превърнали се в легенди, възможността да се докоснеш до първоизточника, да работиш рамо до рамо с творци, оставили огромна следа в световното изкуство. Руската школа преди всичко ме научи на дисциплина и уважение към изкуството, към колегите и публиката, на издръжливост и всеотдайност.


- Кои бяха големите предизвикателства на обучението зад граница?

- Няма да говоря за нечовешкото психическо и физическо натоварване, нито за емоционалните възходи или нервни сривове, свързани с тази професия. Самотата. Непознатото. Чувството за откъснатост. Непринадлежността към мястото и хората, тяхната предубеденост на моменти – това бяха най-големите изпитания за мен. Липсата на близките хора се усеща като една голяма бездна, далеч от всички си сам във всяка една битка. С една дума: порастването, нещо, за което сме си мечтали като малки и нещо, от което бихме искали сега да избягаме, връщайки времето назад.


- Тук сте артист на свободна практика, комфортна среда ли е?

- Да си артист на свободна практика носи усещане за свобода, но и усещане за несигурност и нестабилност. Никога не знаеш какво те очаква или не през утрешния ден. Не можем да говорим за комфорт в тази професия. Тя е тежка и много сложна, съдбоносна бих казала. Все още вървя с първи стъпки по този дълъг път. Много често всичко зависи от шанса, щастлива съм, че първите ми роли в киното и телевизията ме намериха тук, в България. Не крия, че душата ми плаче за театралната сцена, но както казах, това са първи стъпки, безусловно предстоят много завои по пътя ми и нямам търпение да видя какво се крие зад ъгъла.


- Бележите участие и в чуждестранни проекти – кои са те?

- Много от проектите, в които имах потвърдено участие, за съжаление се замразиха заради пандемията. Но съвсем скоро се очаква да излезе един романтично забавен американски филм, от който имах щастието да бъда част и за който за съжаление не мога все още да споделя. Ако всичко върви по план, скоро ще ви разкажа за тази прекрасна история.


- Играта пред камера е ваша страст подобно на книгите. Ще ни разкажете ли за любовта към литературата и сблъсъка с творбите, оставили отпечатък в съзнанието ви?

- Книгата за мен винаги е била карта на пътя към самата себе си. Имам голяма слабост към руската класика и особено поезията, която за мен се явява катализатор – аз самата да пиша стихове. Ще отбележа Достоевски, Булгаков, Чехов, Ахматова и Цветаева като най-близки до мен и най-любими литературни творци. Руската действителност ме накара да преживея и да погледна в дълбочина на техните произведения. Книгата, която безспорно е оставила отпечатък в мен и която до ден днешен препрочитам, е романът „Майстора и Маргарита“ на Булгаков. Голям почитател съм и на автори като Хемингуей, Ремарк, Оскар Уайлд.


- Казвали сте, че сте „номад по душа“, кои са вълнуващите пътешествия в живота ви?

- Пътувала съм много, почти половината си живот съм била извън България. Израснах с усещането и представата, че всеки дом е „вкъщи“, стига да е споделен с любимите хора. Пътят ме вдъхновява и обогатява, когато се пресича с други пътища, хора, култури и традиции. Всяко едно място ме е пленявало с атмосферата и мъдростта си, сърцето ми е разпръснато по различни кътчета на Земята. Обиколила съм голяма част от Европа, Балканите, Азия и Африка. Последното ми далечно пътуване беше до Армения. Останах омагьосана от това място. Впечатлена съм от хората, историята, уникалните паметници на културата и старинните християнски храмове. В живота ми, особено в професията, всеки ден е един вид пътешествие, това е моят начин за пътуване във времето и в пространството.

 

- Ако имате възможност още сега да тръгнете към непокорена до момента точка, коя ще бъде тя и защо?

- Светът е шарен и необятен и искам да видя всяко едно негово кътче, искам да се изпълвам с нови познания и впечатления, искам „кутийката ми за спомени“ да прелива от емоции и истории. Пътят разширява мирогледа, буди въображението и ми помага да опозная себе си. Ако можех да тръгна още сега, бих поела към Куба. Искам да вдишам тамошния карибски въздух, да чуя техния Son Cubano, да видя танца Rueda de Casino през онези очи, които нямат нищо, освен вдъхновение, които умеят да се радват на малките неща в живота, въпреки липсата, страха и трудностите.


- Нека върнем лентата назад... Какво дете бяхте?

- Имах истински щастливо детство, изпълнено с много любов, нежност, приключения и ярки спомени. Никога не са ме привличали шумните игри, предпочитах да слушам за какво си говорят „големите“ или пък да се потопя в някоя книга. От малка много обичам литературата, както и пътешествията


- Какви бяха хобитата ви по онова време, колекционирали ли сте нещо?

- Все още пазя огромни кутии, пълни с различни красиви салфетки под леглото.


- За финал – ще ни разкриете ли какво щеше да работи Лора, ако не беше актриса?

- Писател. Разказването на истории е вид изповед, това е моят начин да се сприятелявам с болката, да прощавам, да обичам и да размишлявам над минали и предстоящи дни. Измислям истории дори и насън. Сънищата ми са завършени разкази, ако не и романи. Може би някой ден ще им дам свобода, ще ги облека в плът и обвия в хартия.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.