Зорница-София: Няма изкуство, ако няма риск

Зорница-София: Няма изкуство, ако няма риск

  • Хърватка уреди звезда от Берлинале и Кан в „Майка“
  • Снимах деца от Широка лъка и роми от махала Забрал, с африканците от гето Кибера ще правя турне
  • Шегувам се, че е трудно едновременно да си режисьор и добър човек
  • Работата с любимия усмихва вселената ми


Режисьорката откровено пред „Телеграф“:

- Зорница, честито! Успяхте да заснемете така мечтания от вас филм „Майка“. Разкажете ни за сюжета на продукцията, какво ще видят зрителите?

- Филмът е вдъхновен по истинската история на една българка, която в страдането и неуспеха си да има свое дете, измисля програма, която открива и развива талантите на деца-сираци, работи с хиляди от тях в България и Кения и реализира такава духовнo-родителска енергия, каквато често хора със собствени деца, чиито нужди и таланти неглижират, не познават изобщо. Филмът разглежда майчинството в различен ракурс и надявам се ще задава въпроси и ще вдъхновява, така както го прави с мен и с нас, авторите.


- Заложихте на силен актьорски състав. С какво ви спечелиха артистите и защо им отредихте точно тези роли?

- Дария Симеонова си я бях набелязала още от „Откраднат живот“, един сериал, който стартирах в далечната 2016-та като първи режисьор. В началото Дария ми изглеждаше малко типажна, но може би такъв беше образът й. Когато 2018 г. след „Воевода“ се върнах да режисирам 5-ти и 6-ти сезон, открих Дария като чисто нов човек. Тя и Димо Алексиев бяха развили чудесно партньорство, предизвикваха се един друг, прескачаха границите си дори в „ежедневни“ и „обикновени“ епизоди, беше ми песен да работя с тях. Тогава именно усетих, че тя би могла да изиграе всичко. С респектираща сериозност, отдаденост и с лекота едновременно. Странно е, че нямаше още главна роля във филм. За кастинга на „Майка“ си представях друг тип жена, но решихме да поканим много актриси и неочаквано пробата на Дария беше толкова силна и точна по дух, че изцяло промени представата ми за героинята, която аз впоследствие напаснах по Дария. Подобно нещо ми се е случвало и с Весела Казакова в „Мила от Марс“ – пълно променяне на персонажа по самата актриса, след ударен кастинг. Последваха месеци на вдъхновяваща подготовка - от ноември 2020 до май 2021 се виждахме веднъж седмично. Аз доразвих сценария, а за нея дългата подготовка беше инвестиция, която й се изплати на снимките, които често бяха в екстремни условия.

Повери главната роля в новия си филм на Дария Симеонова.


- Разкажете ни за останалите.

- Леон Лучев се въплъти в друг главен персонаж. Той е висока летва европейски актьор, с филми победители в Берлинале, Сънданс и Кан, дори тази година в Кан Camera d’Or спечели филм с негово участие. Познавам го приятелски от Сараево 2004, когато спечелих с „Мила от Марс“, но отдавана си мечтаех да го срещна и професионално. Успяхме да осигурим участието му с помощта на хърватския ни копродуцент Ирена Маркович, с която сме партньори и бойни другари от „Воевода“. И Леон като Дария много залага на подготовката си, не си брои дните и часовете, два месеца работеше с dialogue coach от Америка, изцяло по негови организация и разноски. Той е един много освободен, понякога луд човек, който същевременно работи методично, прецизно, взискателно и свръх-концентрирано. Радост ми беше процеса с тези двама артисти. По отдаденост и метод на работа те много си приличат. В Найроби имах шанса да работя с изключителните Перис Уамбуи (Peris Wambui), Стив Матияс (Steve Matias) и малкия извънземен актьор Ламар (Lamar Munene). А в епизодичните роли се изявяват още Йоана Буковска и дебютантката Дария Димитрова, която заедно още 4 млади артисти са се обучавали в моите актьорските метод класове. Открих удивителната полза да работя с мои ученици – освен, че действаме бързо и ефективно и се разбираме от половин дума, удоволствието да ги гледам в роли ми е двойно – и като режисьор, и като преподавател. Чисто щастие. Големият за мен нов елемент, който срещнах в този филм са децата. Четири различни групи: децата от Дома в Широка лъка, децата от училището в Девин, ромчетата от махала Забрал и африканчетата от гетото Кибера. Още ми пристигат мисли от процеса, за да разсъждавам върху голямата разлика в качеството на участието им. Шокиращото откритие е, че когато едни деца са по-малко задоволени, допирът им с изкуството поражда творчески взрив в огромен размер, съчетан с дисциплина и с благодарност. Тези деца имат вселени в очите си. Мисля си, че изкуството в своите разнообразни проявления трябва да влезе убедително в задължителната учебна програма, за да изгражда личности от ранна възраст, а не физиологични продължения на ай-фон-и и таблети. Планирам с екипа кампании за даряване на книги и материални неща за ромчетата-артисти във филма, както и турнета за танцовата трупа на африканчетата от Кибера.


- А защо Кения?

- Това е една голяма тема, за която ми трябват отделни интервюта. Не мога дори да я започна, защото душата ми още не се е върнала от Африка. И все още не съм напълно осъзнала какво стана там.

По време на снимките на „Майка“ в Кения.


- Ще ви видим ли на екран?

- В този филм не участвам като актриса. Амбициите са ми в друга посока, надявам се ще ги видите след година в кино салоните.


- Влизате в една любопитна, но и взискателна роля – тази на преподавател. На какво се опитвате да научите младите таланти? И обратно – какво ви дават те в процеса на работа?

- Любима дейност ми стана препо-Даването. Това е диаметрално противоположната енергия на режисурата, която си е една егоцентрична, взискателна, взимаща и манипулативна професия. Често се шегувам, че е трудно да си едновременно режисьор и добър човек. Преподаването от друга страна е грижа и опознаване на другия, на неговите или нейни нужди. Усилията ми там са да помогна и съкратя пътя на учениците ми до техните мечти с поне малко от моя опит. Аз винаги съм случвала на големи учители и съм безкрайно благодарна за тях. Преподаването го усещам като плащане на данък за този късмет. Имам вече изграден преподавателски стил и той е учене чрез практика – “learning by doing”. Хич не ги обичам лекциите. Aз осигурявам процес за участниците чрез работилници, в които няма слушатели, а има творци. Всички работят и над себе си, и над произведението си, било то сценарий, проект за филм или роля. Имам интензивни модули за сценаристи, за актьори и за режисьори. Двама от асистентите ми във филма „Майка“, са мои ученици и стажанти. Най-големият комплимент за мен като преподавател е, че половината ми ученици се записват и в следващ или друг мой клас, или повтарят същия отново, когато има свободни дати. Имам доста ученици с по 2, 3 или 4 завършени класа, а петима ветерани имам с по 6 или 7 класа. И много голяма част от талантите им се реализират. Оформя се нещо като младо творческо семейство. Наскоро започнах инициатива за годишни сбирки на класовете ми, на които да обменяме идеи, проекти, да стартираме колаборации или просто да се виждаме.


- Неотдавна постигнахте голям успех като поставихте операта на Марин Големинов “Зографът Захарий” в Софийската опера и балет. Подготвяте ли нови проекти?

- Това ми беше огромен скок с вързани очи – да се дисциплинирам да мисля в друга медия, толкова различна и толкова непозната, даже непознаваема за мен. Трябваше да си повярвам, че кардиналните принципите в изкуството са идентични и да се доверя на интуицията си в най-голяма степен, много повече отколкото, когато съм в позната територия. Операта за мен стана олимпиада за интуицията. Благодарна съм на Маестро Карталов за шанса. Той си знае, че чакам нова покана от него, този път за мюзикъл, даже знам кой точно.


- Филм, опера, мюзикъл... До къде се разгръща желанието на Зорница да се предизвиква, да опитва, да надгражда?

- Честно казано не знам. И не искам да зная до къде. Предпочитам да изненадвам себе си. Избягвам сигурните територии, те приспиват твореца. Няма изкуство ако няма риск. Може да има занаят, това също не е никак лошо. С появата на риска обаче, и особено с риска да се провали, артистът получава и шанса да открие нещо, за което дори не е подозирал, че съществува. Така резюмирам и мотивирам разностранните си търсения.

Приема критика от ерудирани хора, с богата култура и изказ.


- Не се ли страхувате от критиката? Всъщност как гледате на негативните коментари, до каква степен са необходими?

- Критиката може да изгражда и напътства, разбира се когато е градивна, нямам предвид модерния у нас „хейт“. Критиката се прави от компетентни, ерудирани хора, с богата култура и изказ, който може да организира вселената, която коментира. Може дори да твори нови посоки, да вижда връзки, да дава „тон за песен“. Хейтът от своя страна се стимулира до голяма степен от съществуването на социалните медии, които илюзорни скъсяват дистанцията, в резултат на което всякакви хора, не зависимо от компетентността и експертността си, се чувстват „призвани“ да коментират и военно-морските въпроси. Задължително с тон на боцман. Такива отзиви не чета, няма никакъв смисъл, защото това би стимулирало и легитимирало съществуването им. Критиката според мен има мисия. За съжаление сериозната критика е все по-рядко срещано явление, не се финансира и тиражира достатъчно у нас, освен в специализираните медии. Чета специализираната критика в световен мащаб, има много неща, които да се научат ежедневно. А относно моята работа забелязвам, че често откривам каузи в нещата, които правя, често и във филмите, които снимам. Необходимост ми е някак. Когато човек има кауза е устремен по начин, по който трудно нещо или някой може да го бутне. Защото не става дума само за него, нея или прилежащото его, а за нещо по-голямо от човека автор. Орбитата и съзнанието се разширяват.


- Вие сте в образа на майка. Как е дъщеря ви Ники-Амрита? Изучава музикалното поп и джаз пеене – кариера на певица ли й предвещавате?

- Да. Не знам дали да го наричам кариера, но пътят й е на певица, защото се развива в тази посока и това я вълнува.


- Храните очите си с планински гледки, а душата с йога, езда... Кои са другите „малки тайни за щастие“?

- Опознаването на нови светове през хората, които ги обитават и пътуванията навътре, за които гледам да си оставям време.


- А семейният живот, какво се промени след вашата луда прерийна сватба?

- Искам да улегнем малко, най-накрая. Наистина. Мечтая за подреден и красив съвместен живот и стъпка по стъпка го строим така. Екстремното ме привлича, но по-малко, гледам да го живея в работата си повече, отколкото у дома. Любовта и обичта, ако са продължителни са резултат от верижни уроци, в които двама души израстват заедно. Това е идеалът ми за семейство. Развитие, път и обща посока, като два коня впрегнати в обща карета. Това, че работим заедно във филмите понякога е изпитание, но повече е празник и тишина в едно. За мен е облекчение и утеха и в най-напрегнатия ми снимачен ден да видя дори отдалеч фигурата на Петър. Това внезапно ме успокоява, подрежда ми картите, усмихва ми вселената и ми влива още гориво и сили.

Със съпруга си Петър Манчев


- За финал, какво си пожелавате?

- Радост във всяка стъпка, осмисляне и взаимност. Нашето изкуство и конкретно моята работа на режисьор е изградена върху взаимност, затова си мечтая да продължаваме да надграждаме с най-близките ми съратници-съюзници и съ-творци. Не сменям важните ми хора, след като веднъж ги открия. Мечтая и за още филми в Африка, там намерих едно ново филмово семейство.

Това е тя:

Родена е на 22 юли 1972 година в София

Завършила е живопис в НХА

Специализирала е реклама в Америкън Юнивърсити, Вашингтон, учила е в Училището за визуални изкуства в Ню Йорк, както и кино режисура в НАТФИЗ

Има над 50 изложби и фестивални участия по цял свят, с видео арт, инсталации, пърформанси и живопис

Реализира множество ленти, през 2019-та дебютира на сцената на Софийската опера и балет

Работи като актьор, режисьор и преподавател

Семейна е

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.