Зодиакална светлина изгрява преди слънцето
3

Наблюдаваме я през октомври

Зодиакална светлина изгрява преди слънцето

6 метеорни потока сипят звезден дъжд, Луната скрива половината от тях

Зодиакална светлина озарява небето преди изгрева на слънцето. Мнозина приемат белезникавото сияние за вече пробуждащата се зора, но не е, отбелязва Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедра „Астрономия“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Явлението може да се наблюдава рано тази сутрин, но ще се завърне отново през октомври. Най-удобният момент, в който можете да видите зодиакалната светлина, ще бъде рано сутрин от новолунието на 6 октомври до 18 октомври включително. Ако преди изгрева на слънцето сте под открито небе, на място, достатъчно отдалечено от градските светлини, ще забележите сиянието, което се издига над хоризонта като клин. „За нашите ширини най-удобните периоди за наблюдение на зодиакалната светлина са през есенните месеци – рано сутрин на изток и в края на зимата вечер след залеза, на запад. Тогава за нас еклиптиката се издига стръмно над хоризонта, а Млечният път е видимо далеч от слънцето и неговото сияние не се смесва с това на зодиакалната светлина“, обяснява Маркишки.

Прах

През октомври в междупланетното пространство в централната част на Слънчевата система се разпростира прахов диск, лежащ в равнината на еклиптиката. Той съдържа прахови частици, останали още от времето на формирането на Слънчевата система, както и такива, донесени от преминалите покрай слънцето комети. Този прах разсейва слънчевата светлина, пораждайки с това сиянието на зодиакалната светлина, разказва още физикът.

Това обаче няма да е единственото небесно събитие през идния месец. Два метеорни потока традиционно се наблюдават през октомври. Първият от тях е Дракониди – слаб звезден дъжд, даващ около 5-10 червеникави метеора на час. Получава се от прашни частици, останали след кометата, открита през 1900 г. Появява се ежегодно в периода 6-10 октомври, като сега пикът му ще е в нощта на 8-и около 21,30 ч. Тогава ще има отлични условия за наблюдение на потока от тъмно и отдалечено място.

Представление

Вторият метеорен поток е Ореониди. Той е среден по сила и дава до 20 метеора на час в своя пик. Обикновено се появява в периода между 2 октомври и 7 ноември, а тази година пикът му ще е през нощта на 21 и сутринта на 22 октомври. Този поток също е резултат на прашни частици, останали след Халеевата комета. За съжаление обаче фазата на Луната няма да позволи ефективното наблюдение на падащите звезди, но ако сте търпеливи, ще може да наблюдавате най-ярките от тях след полунощ. След това във вечерите около 29 октомври ще можете да наблюдавате и последното за този месец небесно представление, а в главната роля ще бъде Венера. Тогава ярката планета ще бъде в максимална елонгация – на 47° източно от Слънцето. Но тъй като в октомврийските вечери еклиптиката сключва малък ъгъл спрямо хоризонта, дори и на тази дата Венера ще залезе сравнително скоро – около 2 часа и 13 минути след залеза на слънцето, обяснява Пенчо Маркишки в книгата „Гид на любителя астроном 2021 г.“, която се предоставя безплатно онлайн от катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на СУ.

Фази

Всъщност до края на годината предстоят общо 6 метеорни потока. Фазите на Луната обаче ще ни попречат да наблюдаваме половината от тях. През ноември звезден дъжд ще се сипе два пъти. Първия път той ще бъде носен от Тауридите. Това е продължителен слаб метеоритен дъжд, даващ само около 5-10 метеора на час. Необикновеното при тях е, че се състоят от два отделни потока. Първият е в резултат на прашни частици, останали след астероид, а вторият е в резултат на отломки, останали от комета. Метеоритният дъжд се появява в периода от 7 септември до 10 декември. Неговият пик тази година е през нощта на 5 ноември. Това е второто небесно шоу след Драконидите, към което Луната е благосклонна. Нейната фаза по това време ще осигури добри условия за наблюдение от тъмно място след полунощ. За сметка на това метеорният поток Леониди ще бъде труден за наблюдение. Това е среден по сила звезден дъжд, даващ до 15 синьо-зеленикави метеора на час в своя пик. Уникален е с това, че има цикличен пик на всеки 33 години, когато могат да бъдат видени стотици метеори за час. Следващият такъв обаче е чак през 2035 г.

Цар

Последните два метеорни потока за годината ще бъдат през декември. Първият от тях – Геминиди, е смятан за Царя на звездните дъждове. Той прави грандиозно небесно шоу с до 120 разноцветни метеора на час в своя пик. Дължи се на отломки, останали от астероида, известен под името 3200 Фаетон, който е бил открит през 1982 г. Традиционно той се появява в периода между 7 и 17 декември. Пикът му тази година ще е през нощта на 13 и сутринта на 14 декември до около 06,30 ч. През същата нощ Луната ще залезе в 03,04 ч. за София със 78% осветен диск и до сутринта условията за наблюдение ще бъдат отлични. Международната метеорна организация (IMO) предвижда най-висока активност за годината именно на този поток, отбелязва в книгата си Пенчо Маркишки. Последният за годината метеорен поток Урсиди се наблюдава през ясните и мразовити зимни нощи. Той е активен от 17 до 26 декември, с максимум на 22 декември, когато принципно могат да се видят около 10 средно бързи метеора за час. Тази година обаче пълната Луна ще попречи на наблюденията.

Пропускаме две затъмнения

През ноември и декември предстоят две затъмнения, които обаче ние ще пропуснем, тъй като няма да са видими от България. Първото е частично лунно затъмнение, което ще настъпи на 19 ноември. Ще бъде видимо от западната част на Атлантическия океан, Северна Америка, Южна Америка, Тихия океан, Австралия, Източна Азия и Арктика. От Северна Европа (Скандинавския п-в и Британските о-ви) ще могат да се наблюдават само началните частични фази на затъмнението от сянката, но не и от нашата страна. След това на 4 декември ще има пълно слънчево затъмнение, което ще може да се наблюдава като частично слънчево от Южна Африка, южните части на Атлантическия океан и Антарктика. Ивицата на пълното затъмнение ще може да се проследи само от Антарктика. От о-в Ливингстън, където се намира българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, затъмнението ще се наблюдава като частично.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.