Изложба „Старото злато – магия и символика” от личната сбирка на колекционера Антонио Василев се открива утре (петък, 17 май) в 11.00 часа на третия етаж в Националния исторически музей (НИМ). Акцент в експозицията е женско джубе, изцяло избродирано от сърмени златни нишки.

То представлява дълга женска горна дреха от сукно. Предполага се, че е изработено през 1900 г. за детето на изключително заможен и високопоставен албанец. Джубето е ръчно изработено, като всеки един от детайлите – златни телчета, златни сърмени нишки, чукани гайтани и др., са минали през ръцете на различни майстори, преди да бъдат ушити от шивача. Рядката находка може да се разглежда като пример за османско влияние на Балканите и става част от колекцията на Антонио Василев съвсем случайно.

Сред експонати са и три сребърни пафти с позлата, с изображения на двуглав орел върху седеф. Във Византия двуглавият орел с корона символизира баланса между божественото и земното, а по време на османската власт е и герб на Цариградската патриаршия.

Образци на Чипровската златарска школа и нейното наследство от XVII век са също сред акцентите в изложбата. Ще бъдат показани женски накити за глава - надушни висулки, подбрадник, игла за коса, обици наушници, прочелник, изработени от сребро с позлата и инкрустирани с полускъпоценни камъни. Дело на майстори от Чипровци са и уникалната сребърна чаша във формата на кратунка, както и две позлатени сребърни гривни, инкрустирани с полускъпоценни и цветни камъни, както и две гривни кубелии (рогачки). Гривните кубелии винаги се носели по две, по една на всяка ръка, за да могат да „заключват” жената и по този начин да я предпазват от зли сили. От експонираните накити за глава много рядък е женският надушен накит с формата на нокът, носен като амулет, предпазващ притежателката си от лош поглед и урочасване. С магични функции е и сребърната нагръдна кутийка (амулет) от Света гора с изображения на християнски светци и евангелски сцени. Амулетите, наричани още „хаймалии”, се носели от хората, за да ги предпазват от зловредни и демонични сили.

Сребърен обков на евангелие от XVII в. и каничка-теплота са други интересни символни образци на църковното изкуство, показани в изложбата.

Витрините се допълват и от женски колан от края на XVIII в. от Западна Тракия, Дедеагач (днес Александруполис), изработен от сребърна сплав с позлата, цветни камъни и емайл. Друг интересен артефакт е рядко срещан женски османски колан от края на XVIII в. с прешлени, изработен от сребро с позлата, коралови мъниста и цветни камъни.

Всички експонати в изложбата показват високите ювелирни майсторски умения на българските златари при обработката на благородни метали и инкрустации.

По време на официалното откриване на изложбата самодейци към читалище „Пробуда 1920” в с. Железница ще изпълнят ритуала ладуване. Участниците в него ще демонстрират как момите са „наричали“ пръстени и други накити, и по този начин са гадаели за кого ще се омъжат.

Изложбата „Старото злато – магия и символика” може да бъде разгледана до 1 февруари 2020 г.

Официални гости на откриването ще бъдат Диана Саватева – зам.-председател на Комисията по култура и медии към Народното събрание, Жозеп Бенц, президент на Кралския артистичен кръг в Барселона и Жоан Абело, директор на Музея на Пикасо в Барселона.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

"Дебелянов и ангелите" грабна 5 награди "Аскеер" (СНИМКИ)

Актьорите от Народния театър „Иван Вазов“ Радина Кърджилова и Валентин Ганев получиха статуетки „Аскеер“ за най-добра водеща женска и мъжка роля от 29-ото раздаване на наградите, учредени преди 29 години от ентусиасти от трупата на театър „Българска армия“.

Статуетки за Духовникова и Блатечки от феста във Враца

Теодора Духовникова и Асен Блатечки очаквано спечелиха наградите за женска и мъжка роля в 30-ия национален фестивал на малките театрални форми във Враца. Председателят на журито Копринка Червенкова и членовете му Явор Койнаков и Стефан Янков дадоха статуетки на Теодора Духовникова за ролята й на Регина в „Лисичета“ на народния театър „Иван Вазов“ и на Асен Блатечки за ролята на Итън в спектакъла „Зимата на нашето недоволство“, дело на Малък градски театър „Зад канала“.

Да седнем на любимата пейка на Невена Коканова

Вече всеки ще може да види и дори да поседне на пейката, на която Първата дама на българското кино Невена Коканова е обичала да отмаря след тежки репетиции в Сатиричния театър. Тя се намира в градинката пред църквата „Св. Седмочисленици“ и ще бъде обозначена с дискретна табела.