И зложба „Старото злато – магия и символика” от личната сбирка на колекционера Антонио Василев се открива утре (петък, 17 май) в 11.00 часа на третия етаж в Националния исторически музей (НИМ). Акцент в експозицията е женско джубе, изцяло избродирано от сърмени златни нишки.
Изложба „Старото злато – магия и символика” от личната сбирка на колекционера Антонио Василев се открива утре (петък, 17 май) в 11.00 часа на третия етаж в Националния исторически музей (НИМ). Акцент в експозицията е женско джубе, изцяло избродирано от сърмени златни нишки.
То представлява дълга женска горна дреха от сукно. Предполага се, че е изработено през 1900 г. за детето на изключително заможен и високопоставен албанец. Джубето е ръчно изработено, като всеки един от детайлите – златни телчета, златни сърмени нишки, чукани гайтани и др., са минали през ръцете на различни майстори, преди да бъдат ушити от шивача. Рядката находка може да се разглежда като пример за османско влияние на Балканите и става част от колекцията на Антонио Василев съвсем случайно.
Сред експонати са и три сребърни пафти с позлата, с изображения на двуглав орел върху седеф. Във Византия двуглавият орел с корона символизира баланса между божественото и земното, а по време на османската власт е и герб на Цариградската патриаршия.
Образци на Чипровската златарска школа и нейното наследство от XVII век са също сред акцентите в изложбата. Ще бъдат показани женски накити за глава - надушни висулки, подбрадник, игла за коса, обици наушници, прочелник, изработени от сребро с позлата и инкрустирани с полускъпоценни камъни. Дело на майстори от Чипровци са и уникалната сребърна чаша във формата на кратунка, както и две позлатени сребърни гривни, инкрустирани с полускъпоценни и цветни камъни, както и две гривни кубелии (рогачки). Гривните кубелии винаги се носели по две, по една на всяка ръка, за да могат да „заключват” жената и по този начин да я предпазват от зли сили. От експонираните накити за глава много рядък е женският надушен накит с формата на нокът, носен като амулет, предпазващ притежателката си от лош поглед и урочасване. С магични функции е и сребърната нагръдна кутийка (амулет) от Света гора с изображения на християнски светци и евангелски сцени. Амулетите, наричани още „хаймалии”, се носели от хората, за да ги предпазват от зловредни и демонични сили.
Сребърен обков на евангелие от XVII в. и каничка-теплота са други интересни символни образци на църковното изкуство, показани в изложбата.
Витрините се допълват и от женски колан от края на XVIII в. от Западна Тракия, Дедеагач (днес Александруполис), изработен от сребърна сплав с позлата, цветни камъни и емайл. Друг интересен артефакт е рядко срещан женски османски колан от края на XVIII в. с прешлени, изработен от сребро с позлата, коралови мъниста и цветни камъни.
Всички експонати в изложбата показват високите ювелирни майсторски умения на българските златари при обработката на благородни метали и инкрустации.
По време на официалното откриване на изложбата самодейци към читалище „Пробуда 1920” в с. Железница ще изпълнят ритуала ладуване. Участниците в него ще демонстрират как момите са „наричали“ пръстени и други накити, и по този начин са гадаели за кого ще се омъжат.
Изложбата „Старото злато – магия и символика” може да бъде разгледана до 1 февруари 2020 г.
Официални гости на откриването ще бъдат Диана Саватева – зам.-председател на Комисията по култура и медии към Народното събрание, Жозеп Бенц, президент на Кралския артистичен кръг в Барселона и Жоан Абело, директор на Музея на Пикасо в Барселона.
Монитор
