„Златните“ хотели на стара София - ВИЖТЕ КОИ СА ТЕ
6

„Златните“ хотели на стара София - ВИЖТЕ КОИ СА ТЕ

Джеймс Баучер живял в хотел „България“ 23 години, японският принц Набухито отсядал в „Империал“, а Иван Вазов отбелязал юбилей в „Юнион палас“

Въпреки че стопанският пулс на София все още не бил така ускорен след Освобождението, притокът на хора към града се засилил. Високопоставени персони, търговци и пътници започнали да прииждат все по-често към новообявената столица и съвсем естествено се наложило издигането на по-модерни сгради, които да дадат подслон на новите градски гости. Именно така се появили „България“, „ Панах“, „Роял“, „Империал“, „Юнион Палас” – едни от първите архитектурни перли, приютили старите софийски хотели и дали на столицата европейско самочувствие в началото на ХХ век…

Така първоначалното здание

на емблематичния хотел „България“

на ъгъла на „Цар Освободител“ и „Дякон Игнатий“ бива издигнато още през 1881 г. Изящното му лице било скроено от талантливия чешки архитект Антон Колар, проектирал още паметника на Васил Левски и Военния клуб, и като най-известния и луксозен хотел на столицата допреди войната, заел полагащото му се място точно в нейното сърце. И макар днес сградата да е неудачно „обновена“, някога тя е привличала погледите отдалеч с модните си по онова време фасади ала Виена.

Именно там, точно на пресечката на улиците „Аксаков“ и „Дякон Игнатий“, се намирало и най-голямо и най-емблематично от всички кафенета в София – едноименното „България“, където почти всекидневно разпускали живи интелектуални класици като Пенчо Славейков, П. К. Яворов, Иван Вазов, Елин Пелин, Петко Тодоров, Боян Пенев, д-р К. Кръстев и др. бележити българи. Това настроение е било запечатано и в картината на Ценко Бояджиев „Кафене „България“ от 1966 година, на която се виждат булевардът, колите, хората и бившият дворец…

Отвътре пък хотел „България“ бил обзаведен по всички правила и тънкости на тогавашните луксозни хотели в цяла Европа и в сравнение с останалите ханове и примитивни гостилници в града представлявал истински дворец. Неслучайно тук

отсядали едни от най-важните гости на София

като автора на „Десет дни, които разтърсиха света“ Джон Рид, руският бас Фьодор Шаляпин, френският актьор Шарл Ванел, бразилският пианист Клаудио Арау и немската актриса Евелин Холт, която според градските митове се срещала потайно в хотела с принц Кирил. Всъщност през 1920 г. именно в една от стаите му намира смъртта си и големият приятел на България - Джеймс Баучер, който е живял в хотела целогодишно за цели 23 години.

Сред бляскавите архитектурни бижута, предлагащи модерни удобства и лукс на посетителите на столицата, бил още някогашният грандхотел „Империал“. Фантастичната постройка, която за щастие още се извисява на кръстовището на „Леге“ и „Съборна“, е била издигната през 1920 г. по поръчка на крупния индустриалец Иван Балабанов. А живот на гениалното съчетание от барокови форми и сецесионови орнаменти дава архитектурният талант Киро Маричков, дядо на фронтмена на „Шурците“ и тогава заместник-кмет на София. Именно той сътворява един от най-запомнящите се софийски куполи, към който и до днес всеки минувач не пропуска да извърти глава. Всъщност внушителните 5 етажа на зданието го поставят сред най-високите в столицата тогава, а освен това то може да се похвали и като първата стоманобетонна сграда с рамкова конструкция в България.

Но освен отвън изяществото било подписано и във всеки ъгъл от интериора на хотела, чийто партер посрещал гостите с голям салон с кожени кресла. 50-те стаи, с които разполагал, били елегантно обзаведени с мебели в светли тонове, а на всеки етаж имало и луксозни „вип“ апартаменти за най-богатите гости с централно отопление, собствен телефон, течаща топла вода, както и с изглед към Витоша и Царския дворец. А цената за нощувка, която била около 180 лева, със сигурност си заслужавала, тъй като

по това време „Империал“ привличал гости от цяла Европа

та дори и от Япония – там са отсядали японският принц Набухито с принцеса Кикуко и свитата им, индуският писател Рабиндранат Тагор, херцог Алберт фон Вюртемберг, принц Готфрид фон Хоенлое и много други.

Съвсем близо се разполагал и още един знаков хотел на стара София – несъществуващият вече „Юнион палас“, който през 1911 г. бил издигнат на едно от най-важните места в столицата. С достолепие той се извисявал на площад „Александър I“ срещу Двореца, сгушен някога между днешния Археологически музей (Буюк джамия) и Народното събрание на изгубената вече улица „Знеполе“. Внушителната сецесионова постройка е била проектирана от бележития Никола Юруков – виенски възпитаник и съосновател на архитектурното трио „Фингов – Ничев – Юруков“, което се подписва по фасадите на Софийската банка, Софийската търговско-индустриална камара, „Феникс палас“ и други красиви постройки.

6-етажната сграда на хотела можела да се похвали с асансьори с кристални врати и изискан ресторант на 2-рия етаж, който глезел отбилите се тук със салонен оркестър и впечатляваща кухня. Чести посетители били чужди дипломати и техните гости, български политици и депутати, банкери и други известни личности, а на масите неведнъж се решавали важни финансови сделки и политически проблеми. Всъщност тъкмо там през 1920 г. с банкет е отбелязан 70-годишният юбилей на писателя Иван Вазов, на който по спомени на съвременника му – поета Кирил Христов, шампанското се леело „като вода“. Кувертът бил по 1000 лв., а част от ястията носели имена на герои на Вазов, който при песента на първите петли, вече много уморен, започнал да поглежда към вратата, за да напусне пиршеството тихомълком…

Само няколко години по-късно

в София се появява и комплексът „България“

Неговият строеж започнал през 1935 година по идея на Чиновническото кооперативно застрахователно дружество, а реализацията е възложена на архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов. На тях се полага нелеката задача да „впишат“ новата сграда между тази на дружеството и на стария хотел „България“, което правят изключително елегантно и умело. Така през 1937 г. е завършено едно от най-високите постижения на архитектурния модернизъм от периода между двете световни войни в България.

А този модерен дух не пропуска да се отрази и у всеки вътрешен детайл на новият хотел „България". Той разполагал със 100 стаи, кафе-сладкарница, един от най-престижните и прочути ресторанти в столицата, бирхале и, разбира се – концертната зала „България", в която бил монтиран и първият концертен орган в София. Почти веднага след това разнобагрените тонове на могъщия инструмент прозвучали под пръстите на френския виртуоз Жозеф Боне, който напълно завладял гостите на хотела при откриването на залата. Неслучайно още на следващия ден в сп. „Сердика“ отбелязали: „Органистът владее майсторски регистрите и притежава съвършена техника. Неговото изкуство няма да забравим“…

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.