На българо-гръцката граница край Златоград днес бе учреден Инициативен комитет, който ще подготви Годината на Момчил Юнак, започваща от септември 2019 и продължаваща до септември 2020 г. Този китен родопски град някога се е намирал буквално в центъра на владенията на Момчил.

Инициативата е продължение на проведената наскоро Година на Делю Хайдутин, който е роден в Златоград. В този град действа Музей на хайдутството, като експозицията започва именно с Момчил, преминава през Делю и завършва с Капитан Петко Войвода, припомня проф. Николай Овчаров, който е сред идеолозите на събитието.

На пресконференция на границата бяха показани находки от епохата на Момчил: оръжие и златни монети, намерени в района при изграждането на пътя от Златоград към Ксанти. През тази година се предвиждат много мероприятия, свързани с големия българин. Ще се проведат пленери, възстановки, представяния на книги.

По възможност ще се изгради и паметник

на Момчил. През 2020 г. се навършват 685 г. от неговата смърт. Двамата професори Овчаров и Павлов възнамеряват към ноември да предприемат експедиция по дирите на Момчил. При нея ще бъдат посетени местата, които са били част от княжеството на великия българин – на територията на България и Гърция. Най-важно ще бъде търсенето на лобното място на Момчил край крепостта Перитеорион (Буруград).

През 1341-1346 във Византийската империя се разиграва жестока гражданска война. Цели 5 години узурпаторът Йоан Кантакузин атакува престола в Константинопол, на който е малолетният Йоан V Палеолог, но страната реално се ръководи от майка му Анна Савойска. От конфликта се опитват да се възползват околните владетели, сред които и българският цар Иван Александър.

След 1343 г. военните действия все повече се концентрират в Родопите и прилежащите райони на Тракия. Именно тогава се появява българинът Момчил, смел авантюрист, воюващ с всички страни в конфликта. Със своята войска от 300 конници и 5000 пехотинци той е привлечен от Кантакузин, който му дава за управление областта Меропа (Средните и Западните Родопи), а Момчил

сам си присвоява част от Беломорието

с център Ксанти. Родопският воевода едновременно е ухажван от Константинопол, откъдето получана титла деспот, и от Кантакузин, който го прави севастократор. Скоро обаче Момчил се отмята от Кантакузин и започва да воюва с него. През 1344 г. той го побеждава на два пъти. През същата година цар Иван Александър завзема Пловдив и големи части от Тракия и Родопите. Така става непосредствен съсед на практически независимото от ромеите княжество на Момчил.

Напоследък се появи интересната хипотеза на известния медиевист проф. Пламен Павлов. Той анализира историческо съчинение на Йоан Кантакузин, според което родопският воевода се е оженил за знатна дама от Мизия. Вероятно става дума за високопоставена болярка от Търновград. Това навежда на мисълта, че между царя и Момчил се създават съюзни и може би дори васални отношения. Така Иван Александър отново разпростира българските предели до Егейско море. Във финалните акорди от гражданската война той не участва пряко. Момчил обаче продължава своите активни военни действия. На 7 юли 1345 г. той е притиснат пред портите на крепостта Перитеорион на брега на Бистонското езеро от войските на Йоан Кантакузин и убит след тежко сражение.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Ованес Торосян и Александър Кънев със спектакъл за втория шанс

Как пишман тарикат – охранител в голяма търговска верига за хранителни продукти, флиртува с по-засуканите клиентки и се опитва да упражни над тях нищожната власт, която му е дадена? Какво означава да сънуваш кенгуру, което идва с теб на риба, а после се присламчва и ти задига улова? А каква е символиката на имената и буквите в тях, и в частност на гордо звучащото име Аспарух?

Сред тях са златни пръстени от Калиакра и изключително ценни византийски монети

НИМ представя топнаходките на археологическия сезон

Сред тях са златни пръстени от Калиакра и изключително ценни византийски монети

На 12 декември от 16.00 ч. в Кръглата зала на Националния исторически музей ще бъде открита изложба „Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2019”. НИМ ще спази традицията да изпрати годината, представяйки на широката публика значимите находки на музейните археолози от настоящия сезон.

„Неосъщественият музей“ на забравените художници

Издателство „Български бестселър - Национален музей на българската книга и полиграфия“ представя една необикновена книга за зачертаваните моменти от историята на родното изкуство. „Неосъщественият музей“ от Калин Николов е създадена по желание и със съучастието на писателя Радой Ралин.