Завръщане в нищото

Завръщане в нищото

Покрай пандемията се заговори как множество български емигранти се завръщат в родината и предпочитали да се заселват в селата. Дори не били масовите гурбетчии, а хора с много престижни професии. Дано наистина е така.

Какво ли обаче би ги привлякло в повечето от селата ни, освен романтиката по родния край.

За съжаление в последните няколко десетилетия вътрешната миграция направо обезлюди селата. Всяка година статистиката регистрира по някое малко населено място без нито един жител. Много са тези с останали по трима-четирима старци, които всяка сутрин се броят колко са останали.

Излишно е да казваме как по шосетата до тези села, дори да се намират в равнината, дупките са повече, отколкото кратерите по Луната. Пък уж по равното по-лесно се строели шосета. Надеждата те да се ремонтират е почти никаква. По същите тези остатъци от асфалт, които трудно можем да наречем пътища, жителите на селата, когато се разболеят, трябва да дочакат линейката или да стигнат до града, за да се прегледат при личния си доктор. Публична тайна е, че по селата и общественият транспорт до съседните населени места е далечен спомен и всеки там се надява на близки и познати. Нужно ли е да споменаваме за вечните проблеми с водоснабдяването и честото спиране на тока. Интернетът, отдавна смятан от всички ни за даденост, пък в много от селата си остава мечта. Чисто и просто инвестициите в инфраструктура там са само на думи. И, разбира се, за тях се заговорва само преди избори. Обещава се на кило и след това нищо не се прави.

Сред основните проблеми, спомогнали за обезлюдяването на селата, е липсата на поминък. В началото на т. нар. преход насилствената ликвидация на текезесата подейства като чума и за кратко време тъмните прозорци на къщите станаха много-много повече. По родните си места останаха главно пенсионерите. Дори и те обаче не могат да са спокойни не само за реколтата в градините си, но и за живота си. Падне ли нощта, люде свикнали да не работят и само да крадат, започват да вилнеят безнаказано.

След всичко изброено кой би имал мерак да живее на село. За това и станахме една от страните с най-много икономически емигранти. Немалко от тях, пристигнали в уредените и богати страни, си останаха зад граница, изучиха децата си там. Който, каквото и да говори, според мен дори коронавирусът трудно ще ги накара да се върнат в къщата си на село, ако изобщо е останала. В една страна на юг от родината ни, за която се говореше как била фалирала, по селата почти няма подобни проблеми. Те са ни съседи и може да споделим техния опит. Още повече че и те отдавна са част от Евросъюза.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.