Пъстро море от деца с усмихнати и грейнали от щастие лица, цветни балони и знаменца заляха улиците на големите български градове. Шествия с портретите на светите братя Кирил и Методий, окичени с венци и цветя, тържествени слова, песни, музика и веселие.

Както подобава на един подобен празник на буквите и словото. Десетилетия у нас 24 май се отбелязваше по време на комунистическото управление и това може би беше един от малкото, да не кажа единственият празник, който не беше политизиран. И тогава, както и днес, той беше празникът на писаното слово, на буквите, на учениците и учителите. След това някои го заклеймиха като „измишльотина”, а имаше и такива, които заявиха, че Кирил и Методий са създатели на глаголицата, която вече е забравена. И едва ли не заради това не трябвало да отбелязваме деня на светите братя. На това аз бих отговорил с думите на монаха хилендарец Пайсий: „О, неразумний юроде!”

За щастие през следващите години се намериха будни и родолюбиви градоначалници и представители на интелигенцията, които върнаха отново изпратения в забвение празник на буквите и писаното слово. За да можем да го честваме днес отново така, както подобава. Защото нека имаме предвид, че на азбуката, на която пишем, пишат още милиони славяни по света. Да не говорим, че дори неведнъж се е поставял въпросът дали не трябва именно 24 май да е националният ни празник. Още повече че живеем във време, в което трябва да се противопоставим на тероризма и войните. Въпреки че дискусиите по въпроса се разгарят периодично и след това стихват, нека не забравяме, че 24 май е дух, светлина, култура. И трябва да предадем това и на децата си. Да си спомним за любимите си учители. Защото те носят всичко това със себе си. От тях покълва семето на знанието. Мотивираният учител променя системата и той се помни винаги от децата. Той е модел за подражание и от него зависи какъв път ще поеме едно дете. Дали ще му дадеш крила, за да повярва в мечтите си.

Затова нека не приемаме 24 май просто като поредния почивен ден. А да се замислим за силата на думите. За отговорността, която поемаме, когато ги използваме. За грамотността, духа и образованието. Не става дума за помпозност. Напротив, това е нещо, от което зависим. Което дава насока в ежедневието ни. Защото и ний сме дали нещо на света.

По темата: коментар 24 май
Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Стрескод: Първокласник

Нарушен сън, постоянни промени в телесното тегло, обсебено от проблеми съзнание, непоносимост към останалите хора, променливо настроение, косопад, закърняване на влечението към партньора - това са една малка, но основна част от симптомите, които издават, че тялото и душата са поразени от стрес.

Ценообразуване по нашенски

От 1 февруари 1991 г., датата, на която тогавашният премиер на страната Димитър Попов произнесе прочутата си фраза „За Бога, братя, не купувайте!“, България се смята за страна с пазарна икономика.