Н а първо място, защото съм bloody британец mate!
На първо място, защото съм bloody британец mate!
Истина е, че обичам да ям шкембе чорба и вдигам чистачките на непознатите коли паркирали пред блока ми в „Овча купел“, но все пак аз Конан Дъфи съм роден и израсъл в Лондон и last time I checked принадлежах към Англиканската църква. You know ние британците обичаме всичко да ни е по-иначе, затова сме християни, ама не Orthodox, ами си имаме собствена църква, която е нещо между католическата и протестантската. Причината е, че well-known King Henry VIII едно врем толкова се изнервил на папата, че не му позволява да се разведе с испанската кралица и да се ожени за онази slut Ан Болейн, че си направил собствена църква и се обявил за неин глава. Така сам си дал разрешение за развода и после сам си позволил да се ожени, за когото си пожелае. Затова сега моят духовен водач actually е Кралица Елизабет II, а пък според обичаите на Англиканската църква Великден беше миналата седмица.
But you know, че това не е основната причина за това на Великден да си остана в къщи. Аз истински обичам Великденските празници. Без значение по кой точно календар се празнуват. А и както виждате ние британците не сме чак толкова набожни (все пак този развратник Хенри се е скарал с папата заради любовницата си, а не защото е вярвал, че според Исус е по-правилно да се кръстиш отдясно-наляво, вместо отляво-надясно for example). Also миналата година празнувах Великден тук в България според православните обичаи.
Беше extremely интересно, защото прекарахме празниците във Велико Търново при многобройната фамилия на съпругата ми Додо. Супер се изненадах, че още боядисвате истински яйца тук, понеже ние в UK отдавна сме ги заменили с шоколадови купени от магазина. Дните (и особено нощите), в които ходите на църква по време на великденските празници леко ме объркаха. Трябва да призная mate, че доста пъти съм лазил под маста, но за пръв път ми се случи да го правя посред бял ден, напълно трезвен и то под зоркия поглед на Исус, Дева Мария и bunch of светци изрисувани по стените на църквата. On the other hand, точно по времето, в което съм свикнал да се търкалям под масата (малко преди полунощ) цялата весела компания, заедно с децата и старците, се засилихме към църквата, за да я обиколим няколко пъти и да си запалим свещ от the priest.
Това, обаче е дребна работа. Истински confused бях при битката с яйцата. За миналия Великден с фамилията на Додо бяхме наели една прекрасна къща за гости в съседното на Велико Търново село Арбанаси. Направихме си семейна сбирка по време на long weekend-а и аз успях да се запозная с 80-те й лели и чичовци, 350-те й братовчеди и братовчедки и техните половинки, няколко броя баби, някакъв човек със suspicious длъжност „вуйчо“ и неясно колко голяма тълпа от племенници. Well, По време на същинския Влеикден, когатo на сутринта фамилията с размерите на населението на кв. „Белите брези“ се събра за празничната закуска, тогава започнаха и битките с яйцата.
Аз, както можете да си представите бях най-интересния гост - непознат, пък и foreigner. Затова всички бяха развълнувани да ми обяснвяат обичаите ви, най-вече тази с яйцата. Of course, държах да впечатля фамилията на Додо и затова супер хладнокръвно обясних, че ние в UK also се състезаваме с шарени яйца, а аз през цялото си детство съм бил шампионът в махалата, така че да се готвят да ги размажа.
Бяхме разположили маса и пейки на моравата в двора на къщата и когато донесоха кошницата с beautiful украсени яйца, аз грабнах със замах най-шареното от тях и когато всички си взеха по едно изкрещях “Happy Easter” и със завиден финес (играл съм боулинг 5 години) търкулнах моето яйце по поляната, а когато то се спря чак в края на оградата подскочих с победносен вик и вдигнах ръка за high five към Додо.
Well, моята съпруга не само, че не ми даде пет за подрав и стоеше вцепенена със зяпнала уста, ами и абсолютно всичките й роднини ме гледаха опулени, а някъде зад гърба ми се чу кратък диалог:
-Тоз‘ дан съ й напушил?
- Аз ти казах, чи ми приличъ на наркоман.
Най-възрастната леля на Добромира беше пребледняла със скръстени ръце, а от устата на „The Вуйчо“ се процеди само категоричното: „пфу, селянин!“. За капак 450-годишната прабаба на Добромира, на чието яйце за зла участ се оказа, че съм попаднал, си помисли, че не го харесвам, тъй като е развалено, метна си бастуна и се затича със неподозирана скорост по моравата, за да го издири и да го провери, че да не се изложи пред англичанина. Спаси ме, групата сополиви племеници, които като видяха прапрабаба си да тича се захилиха и хукнаха да се състезават с нея, за да стигнат първи до яйцето.
В UK една от старите ни традиции с великденските яйца mate е да ги търкаляме от някой хълм и на когото яйцето стигне по-надалече без да се счупи той печели. Ако ви се струва странно you have to know, че шотландците имат такова състезание с търкаляне на пити кашкавал. Лошото е, че никой освен мен в онзи ден не знаеше за традицията с търкалянето на яйца. Meanwhile всички освен мен знаеха, традицията с чукане с великденски яйца. Well и аз я научих, макар и по трудния начин и много се забавлявах при битките след това. Братовчедите на Додо, пък не спряха да ме майтапят като всеки път, когато някой ми подадеше бира кресваше: „Ей, гледай да не я хвърлиш на поляната“.
Boy, I love Великден! В UK страшно много се забавлявах по време на тези празници. При нас те не са толкова насочени към църквата и семейството, а са по-скоро повод да се срещнеш с приятели, да се разходиш в парка, да погледаш някой от парадите из града или пък да се включиш в numerous игри за търсене на великденски яйца. Also вечер да се съберете с бира в ръка около някой от Великденските огньове. Знаете mates, че ние британците обичаме да палим огньове при всеки удобен случай (“remember remember the fifth of November”).
Но тази година по Великден ще си останем в къщи. Ще си останем, защото въпросната бягаща прабаба на Додо, освен, че е отгледала родителите на нея и на всичките й братовчеди и ги е научила да четат и да пишат, в момента има диабет и високо кръвно. Тя, го знае това и се пази. Но единият от внуците й, който преди седмица й отишъл на гости, не знаел, че след два дни ще вдигне температура и при тестовете ще се потвърди, че има коронавирус. Той го прекара леко, но от тогава не е спал спокойно. Както и всичките й внуци, които се редуват да я тормозят по телефона, за да чуят със вито сърце дали няма да се закашля. Exactly този братовчед е един от най-големите атеисти, които познавам (има пиянска татуировка „Исус е фатмак“), но от една седмица по 3 пъти на ден се моли на колене пред икона и запалена свещ да не е заразил бабата.
Защото, ако има нещо по-тежко от това да загубиш близък човек, то е мисълта, че може да е станало по твоя вина.
И аз не искам да допусна дори минимален шанс да съм на мястото на въпросния братовчед. For Chrissake не бих могъл никога да спя спокойно и при мисълта, че има вероятност дори без да разбера да бъда част от веригата преносители на този freaking вирус, който рано или късно ще стигне до нечия баба.
Затова няма да отидем на църква на Великден. Няма да се разходим в парка. Няма да се видим с никого от близките ни. Ще почета празника и ще спазя в къщи всевъзможните български Easter традиции, без да се правя на по-католик от Папата.
Защото се гордея с това, че съм един от хората, на които лекарите ръкопляскат от няколко дни нaсам. What about you?
PS.
Ако сте стигнали дотук, значи има минимален шанс this article да ви е харесала. Ако искате да прочетете още, следете Фейсбук-страницата ми:
https://www.facebook.com/britanskiabejanec/
Монитор
