Защо са ти толкова големи зъбите? (За малкото дете и голямата уста)

Защо са ти толкова големи зъбите? (За малкото дете и голямата уста)

-Петърчо, хареса ли ти кекса?

-Не. Не беше сладък.

Следва неловко мълчание, от онези, в които ти се иска земята да се отвори, да те погълне и да се събудиш на другия ден или изобщо да не се събудиш. Устата на леля Тони от съседната къща бавно се връща в обичайното си положение след краткото й разтваряне в широка усмивка. Тя мълчи и аз мълча - не зная как да смекча тежкия удар върху кулинарните умения на възрастната жена, безмилостно нанесен от 5-годишния ми син. Неподозирайки каква обида е нанесъл, той вече ни е загърбил и проучва колко високо може да скача бигълът, който се опитва да измъкне пръчката от ръката му. Първа се окопитва леля Тони.

- Петърчо, а знаеш ли какво съм направила сега? Обичаш ли ягоди? Ще ти донеса парфе с ягоди, обичаш ли?

-Да, а сладко ли ще бъде?- пита детето, прекъснало за малко експеримента с четериногото.

Лелята бързо изчезва зад вратата на лятната си кухня и след малко се връща с нова чиния с парче сладкиш.

- Лельо Тони, благодаря ти, цял сервиз имам да ти връщам вече- опитвам да скалъпя цяло изречение, все още умопомрачена от неудобството заради безвкусния кекс. Обаче Петърчо прави всичко възможно да осуети опита ми за замазване на положението и изстрелва:

- Торта-а-а-а! Благодаря, лельо Тони! Ако не е станала сладка, като кекса, мама ще ти каже как да готвиш....

Леля Тони прихва да се смее с цяло гърло. Аз едва успявам да произведа някакво жалко подобие на усмивка и вместо непохватно да оправдавам откровението на детето, отправям към него команда за миене на ръце.

Душичка е Леля Тони. Внуците й са в чужбина и километричното разстояние я принуждава да дарява чудните сладкиши на моето момче. Той на свой ред по два пъти на ден й полива цветята, подарява й близалки, букети от листа, а понякога и празни кутийки от шоколадови яйца за скриване на съкровища....но кекса не харесва.

-Нали ще кажеш на леля Тони, че тортата ти е харесала? Тя много ще се зарадва....., заръчвам по-късно да детето, виждайки как лакомо тъпче в устата си големи хапки ягоди и крем. След по-малко от минута той вече тича към оградата на леля си Тони за още едно парче. И без да съм присъствала на молбата за допълнителна порция, знам, че лицето й е изгаряло от щастие, докато е пълнела повторно чинията. Вече е забравила за обидата с кекса.

Но нали знаете - една жена обида за постиженията си в кухнята може да забрави, но не и за външния си вид. Истинско доказателство за това е една друга история, в която аз съм в ролята на малкото дете с голямата уста, а жертвата е шефката на майка ми. Клекнала жената да ми се порадва в коридора на "службата", пощипала ми бузите, а аз вместо да се зарадвам, че съм сладичко хлапе, невинно съм попитала: "Защо са ти толкова големи зъбите?". По думите на майка ми лицето на другарката Стефанова придобило червеникав цвят и очите й се отворили широко, очевидно почувствала се като грозния вълк от Червената шапчица. Не станало ясно дали клетата жена е загубила ума и дума или е запазила завидно самообладание, но само поклатила глава, прискърцвайки с големите си зъби. И точно, когато почти се обърнала да се отдалечи от проклетото дете (разбирай мен), с възхищение съм заключила: "Сигурно много бързо ядеш с тях...". На свой ред майка ми почервеняла и изцъклила очи, а после едва не ме набила. Ударена по красотата й, другарката Стефанова с големите зъби, за разлика от леля Тони, не преглътнала лесно обидата. Дълго тормозила майка ми с допълнителна работа и докладни до големия началник.

Откакто чух тази история си знам - никога не обиждай когото и да било на зъби. Наречи го дебел, грозен, тъп, но не и зъбат! Иначе ще ти отрови живота. И за всеки случай не води детето си в офиса, защото ти може да премълчиш, но то ще си каже- я за нечии зъби, я за нещо, което става вкъщи. Наскоро един колега имаше неблагоразумието да доведе дъщеричката си- изключително чаровно и приказливо дете. "Тате ми взе парите от касичката, за да си купи гуми за колата", призна без да го питаме момиченцето. Всички колеги избухахме в смях. И таткото се посмя с нас, ама нервно. Не като леля Тони. 

Затова, ако се налага да поемете огромния риск да заведете отрочето в офиса, вземете всички възможни превантивни мерки. Напълнете торба с лакомства, така че да не му остава време да говори, снабдете се и с лепенка за уста. Може да го заключите и в тоалетната, но само в краен случай, че току виж някой колега, притиснат от нуждата, ви издаде на социалните. 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.