Защо никой не вярва в съдебната реформа?

Защо никой не вярва в съдебната реформа?

Дискусията за контрола над прокуратурата е като в притчата „Напънала се планината и родила мишка“

Никой у нас не вярва, че съдебната реформа се случва. При гражданите това се дължи на факта, че вярват във фалшивите новини доста по-често, отколкото трябва, или пък доста по-рядко, отколкото заслужават, срещат справедливост.

Как да си мислиш, че има съдебна реформа, когато твой близък е прегазен от пиян или дрогиран шофьор, а после съдилищата един след друг се надцакват кой да му намали присъдата. Причината - законът бил такъв, а тя била несъразмерно тежка за конкретното деяние. Както се казва, има починал човек, но не е бил убит нарочно – грозната цена на живота с думи. Не вярва и защото депутатите не си мърдат пръста да осъвременят закона, да индивидуализират наказанията. Пръста не си мърдат и институциите – освен да отричат със становища някакви радикални предложения, родили се в същата тази крайно несправедлива среда. Примерът е произволен, но се отнася за всяко престъпление, наказание и идея за закон в тази област. Никой не вярва в реформата и защото от сутрин до вечер се обяснява как прокуратурата е лоша, зависима и неграмотна, а съдиите, които от години се изявяват с политическо говорене, които пускат предсрочно убийци или с някое тълкувателно решение се опитват да докажат колко глупава е антикорупционната комисия, са много умни и красиви, докато се къпят в разкоша на апартаментите си и на фондациите, които ги подкрепят.

Не си вярват и тези, които я провеждат. Треперят и се радват от доклад на доклад и от препоръка на препоръка. И няма как да е по друг начин – от няколко години това, което се случва в сектора като напредък и похвали от ЕК, е инерция на свършеното през периода 2015-2016 г. след промените в конституцията и след промените в Закона за съдебната власт. И сега тези, които трябва да дадат нови решения, са същите

които даваха решения в Изборния кодекс

(помните, заспивахме с електронно, дистанционно и машинно гласуване, събуждахме се без тях), субсидиите и в други „бъркотии“ впрочем.

Не вярват в съдебната реформа и тези, които не са участвали в нея – опозицията, президент и други. И няма как да е различно – те не са участвали, не са я направили по свой образ и подобие. За някои от тях реформата е това – да поставиш на важните места в съдебната система твои важни хора (по спомените на премиера за конкретен министър). Или да разделиш съдебната власт и да я владееш. Това последното е по повод идеите за изваждането на прокуратурата от съдебната власт.

Положението с дискусията за мястото и контрола над прокуратурата е като в онази притча - напънала се планината и родила мишка. Отнася се и за двете политически инициативи в сектор правосъдие – и на президента, и на правителството. Наблюдаваме поредното политическо заиграване с тази тема и не виждаме здрав държавнически и конституционен разговор, който да даде дългосрочно решение.

С идеята си за конституционен дебат президентът показва, че има нерешени от правителството и мнозинството в парламента проблеми, хвърля ръкавицата, така да се каже. Той е в бяло, другите изцапани – но трябва да внимава, докато хвърля непрекъснато бумеранга, да не му се върне, в смисъл, че създава твърде много очаквания, а дава твърде малко решения. Сега инициира дискусия за мястото на прокуратурата, дискусия за Велико народно събрание. Има право – прави го. Но я инициира с ясната представа, че той и БСП нямат никакво мнозинство в парламента, никакво съгласие по негови идеи до момента, какво остава за високо мнозинство по приемане на негови конституционни промени, мнозинство за Велико народно събрание и за такъв сериозен и мащабен разговор за посоката на държавата. Ако е наблюдателен, президентът трябва да знае, че и през 2015 г. беше така – уж щеше да се изменя Законът за съдебната власт, набързо се тръгна към промени в конституцията, търсеше се консенсус в движение и на парче, в името на някакво общо коалиционно съществуване и накрая се стигна до проект и промени, които бяха единствените възможни, но от които 4 г. по-късно се вижда, че някой не е бил доволен. Порочен кръг – промени, заради които е на път да отпадне мониторингът, но и промени, които не успяха

да сложат край на непрекъснатото ровене в съдебната власт

Премиерът и правителството пък показват на европейските партньори, че не се притесняват от темата и че са готови на всичко, да следват всякакви препоръки, за да търсят и дадат някакви решения. Някакви, защото никой не е убеден в ефективността им. Решението, което предлагат, е незадоволително и повърхностно, защото то ще бъде оспорено и отречено именно от тези, с които се съобразяват, за да го предложат. Съмнявам се, че Венецианската комисия, да не говорим пък за общността на Христо Иванов и Лозан Панов, ще кажат браво на тази „грандиозна“ идея за контрол на главния прокурор от прокурор, който е избиран от прокурорската колегия и главния прокурор. Те искат съдии да се месят в прокуратурата, но прокуратурата да няма реципрочни права в съдебната власт. Като гледам и редица други експерти, които не бленуват прокуратурата да бъде извеждана от съдебната власт, а са представители на така да се каже по-балансираното мнение, не са във възторг от това законодателно предложение. Тоест никой не е доволен. Решението е неплодотворно, защото продължава порочния кръг на разделението и на отрицанието, който и до сега наблюдаваме. За протестърите ще е неприемливо прокурорската колегия да избира контролиращия, за други ще е неясно кой ще контролира този, който контролира главния прокурор. И това ако не е от онези ситуации, в които някой сам се вкарва, здраве му кажи – вкарва се, за да покаже, че е лоялен партньор, готов за реформи, забравяйки сам какво е свършил до момента и какво не е. Връзвайки се на номера, че всички български институции и експерти са гнили и, ползвайки знанието непременно на външните гласове, от външните институции и НПО-тата. Не е ли странно, че някой се впечатлява от Венецианската комисия, чиито членове са били например проф. Пламен Киров и проф. Евгени Танчев, а не ги питат директно по тези теми. И директно да каже – ето, нашите конституционалисти считат това и това по тези въпроси. Има много проблеми в такива дискусии, когато се водят без анализ и без аргументи.

На първо място – ние като граждани и избиратели нямаме национално съгласие по най-банални теми от ежедневието, какво остава да излъчим депутати за Велико народно събрание, които да приемат промени в прокуратурата и да я подчиняват на изпълнителната власт, примерно. Че и да сме доволни след това – това просто няма как да се случи, да бъдем единни и доволни от подобна тема и решение. Звучи много повърхностно, но не е ли така – как се приемат такива сериозни решения без национално съгласие по никакви теми и по конкретната, какви депутати ще се излъчат в това ВНС и от кои партии, за да им вярват хората – тези, които не се интересуват от битките в съдебната власт, и тези, за които са важни?

Второ – за контрола и отговорността на главния прокурор се говори от десетилетия, все едно пред очите ни те са били престъпници, но видиш ли, законът не е бил ясен как да ги преследваме и накажем. И все едно в конституцията не пише какво се случва, ако някой от тримата големи наруши закона. Имаме странната особеност да се фиксираме в подобни хипотези, да измислим позиция за конкретен човек и срещу конкретна личност, за да го дебнем и да го хванем в крачка. И някой да ни ръкопляска. И правителството знае, че чрез депутатите на подкрепящите партии също като президента няма мнозинство за промени в конституцията и предлага промени на ръба в закона. Така ли ще впечатляваме чужденците?

И за отчетността. Решението на този въпрос е според очакванията. Имам чувството, че някой си представя как лично на него му се отчита главният прокурор и докато това не се случи, няма да е доволен. През 2015 г. се твърдеше, че главният прокурор не е достатъчно отчетен пред Народното събрание, а самите депутати не го бяха викали няколко пъти да представи годишния си отчет. Прие се промяна да могат да го изслушват многократно по редица въпроси. И това не е достатъчно сега, защото в конституцията пишело „изслушват“, а не „отчита се“, примерно. Кажете най-накрая – кой искате да е главният прокурор, кой да властва в съдебната система и да се приключи с тази агония.


Нуждата от дебат

Не отричам необходимостта от дебат, щом се е стигнало до тук – пред президента да коленичи градската либерална общност, а премиерът да следва препоръки. И двамата да вървят в различни посоки по една и съща важна тема. Проведете го като държавници този дебат обаче, той не се води нито с искания от улицата и от една малка партийна общност, нито с напразни надежди от президентството, нито от позицията на силата на управлението. Стига с това подхвърляне на прокуратурата като кокал, престъпниците ви гледат сеира и пируват.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.