П ротивоепидемичните мерки в условията на пандемията от коронавирус у нас „изядоха“ наполовина и повече зрителските места в театралните зали с условието да се ползва максимум 50% от техния капацитет. В Народния театър например, чиято голяма зала е с капацитет 800 места, хората, които могат да влязат по новите правила, са 188 души. И след като посетителите са около 4 пъти по-малко, поне толкова пъти са намалели и постъпленията от билети. Но макар да не могат да работят с пълния си капацитет, театрите се съживяват след месеците на карантина.
Противоепидемичните мерки в условията на пандемията от коронавирус у нас „изядоха“ наполовина и повече зрителските места в театралните зали с условието да се ползва максимум 50% от техния капацитет. В Народния театър например, чиято голяма зала е с капацитет 800 места, хората, които могат да влязат по новите правила, са 188 души. И след като посетителите са около 4 пъти по-малко, поне толкова пъти са намалели и постъпленията от билети. Но макар да не могат да работят с пълния си капацитет, театрите се съживяват след месеците на карантина.
Някои дори успяват да генерират приходи, леко надвишаващи разходите, други играят, за да поддържат във форма актьорската си трупа, всички обаче го правят с мисълта да вдъхнат надежда у зрителите, уплашени от повишаващите се цифри на заразените с коронавирус, но в културна абстиненция заради дългата пауза от арт събития.
„Периодът е особен, съпроводен с изисквания от санитарната ситуация, които сме длъжни да спазваме, за разлика от някои други. Ние подреждаме зрителите стриктно през стол и през ред. Това е нашето разбиране и отговорност към тях и здравето им, защото искаме да бъдем дълго време заедно. Народният театър не може да не дава пример в това отношение“, обяснява директорът Мариус Донкин. Зрителите са твърде малко, за да може да се постигнат цифрите от същия период на миналата година, категоричен е той. Мащабната инициатива „Театър пред театъра“ бе отложена за септември: не само заради епидемиологичната обстановка, но и по финансови причини, тъй като поради липсата на представления не са акумулирани достатъчно средства. „Работим по-малко и загубите са доста повече. След като правим така, че могат да влязат 4-5 пъти по-малко хора, поне толкова пъти са намалели и приходите. Но Народният театър си е изработил достатъчно пари от миналата година и до средата на март 2020-а и
може да си плаща заплатите спокойно
Не висим на врата на държавата“, изтъква Донкин. И докато голямата зала невинаги може да се запълни изцяло, разрешеният капацитет от 50% заети места в по-малките театрални пространства не е достатъчен за желаещите да влязат, констатира драматургът Мирела Иванова. В камерната зала сега от общо 120 „функционират“ 52 места (само 1/3 от капацитета приблизително), при отстояние 1,5 м местата край новата открита сцена „Зад театъра“ са около 40 и билети трудно се намират. „Доволни сме, че имаме възможност да работим и работим, защото това е дълг и вътрешна потребност. Виждам, че хората имат нужда от одухотворяване, тегли ги към високото“, коментира Мирела Иванова. Дори в тази сложна обстановка Народният е наредил програма вкл. и за август и вече извади 2 премиери: „О, ти, която и да си...“ в чест на Вазов и моноспектакъла на Бойко Кръстанов „Всички страхотни неща“, режисиран от Владо Пенев. Предстоят и други.
„Вече 2 месеца работим в тези условия и смятам, че резултатът за Сатиричния театър е повече от добър. Разбира се, не играем на пълния си капацитет, а доста под възможностите си: 300 зрители в голямата зала, 50 в клуба „Хепи Сатира“ и 150 на открито в София Тех Парк. Даже през юни имахме приходи, надвишаващи с няколко хиляди разходите за хонорари, авторски права, режийни. При ограниченията редовите представления се изпълват на 70% от разрешения капацитет средно, но премиерите ни - „Тя и той“, „Извънземни страсти“, са пълни. Засега успяваме да се издържаме и смятам, че бихме устояли така до 1 година“, разказва директорът на Сатирата Калин Сърменов. Допреди кризата неговият театър бе с най-скъпите билети у нас, сега
цените са редуцирани в диапазона 10-20 лв.
„Въпреки това, в ситуацията, в която се намираме, ние успяхме да извлечем или да изстискаме, или да направим най-доброто“, оптимист е Сърменов.
В театър „Българска армия“ бяха планирали представления за целия юли, но впоследствие ги свалиха и остана само „Швейк“, който ще се играе на 23 юли в София Тех Парк. „Направихме го от грижа за здравето на актьорите, работниците зад кулисите и публиката. Оставихме „Швейк“, защото беше до дупка продадено, а и е едва с 2-ма актьори и 3-ма души обслужващ персонал“, посочва зам.-директорът на „Армията“ Йордан Алексиев. И продължава: „Методиката за финансиране в момента така или иначе е спряла да работи. Заплатите и издръжката на сградата са подсигурени от държавата в лицето на МК, а приходите, изкарвани от представленията, които играем, са за покриване на разходите по въпросните представления – хонорари, авторски права и т.н. В този смисъл нямаме загуби“. През юни театърът показа 8 представления в своя салон и в София Тех Парк („Албена“, „Железният светилник“, „Да разлаем кучетата“, „Кафе с претенция“ и др.), постъпленията от които са 10-11 000 лв. - за покриване на разходите. В по-пълен вид програмата на ТБА ще се възобнови след 22 септември според ситуацията и разпоредбите на НОЩ, МЗ и МК.
Театър „София“ сега е активен на новата си открита сцена „Пред театъра“, където преди дни беше и премиерата на Теди Москов „Няма да платим, няма да платим“ от нобелиста Дарио Фо. Зрителите там може да са без маски, столовете са подредени на разстояние и те сами си избират къде да седнат. Ако обаче денят е дъждовен и се наложи да се играе вътре в салона, немалко билети се връщат. „С външната сцена бяхме готови още на 2 юни, но почти през целия месец времето беше лошо и не можахме да я използваме в поне 15 дати. Ситуацията с COVID-19
се отрази върху нагласите на хората
за влизане в затворено пространство – мнозина се страхуват и се отказват“, разкрива Милена Стратиева, маркетинг мениджър на общинския театър. Решението дали да се играе вътре или вън се взема в самия ден: може 2 часа преди представление, но може и до 14 ч. най-късно – според сложността на декора на съответния спектакъл. Ако завали по време на представление, то ще бъде прекъснато, а парите – върнати или билетите – презаверени. С изискването за дистанция пространството позволява 147 места, иначе са двойно повече. „При цени на билетите 12, 16 и 20 лв. приходите ни се доближават до онова, което сме имали с голямата зала преди, но не го достигат: дори при най-пълните представления навън като „Г-жа Министершата“ сме стигнали до около 70% от обичайните постъпления“, обяснява Стратиева. От театър „София“ казват, че си покриват разходите, защото са стегнали финансовата дисциплина.
Съседната общинска трупа – Малък градски театър „Зад канала“, която няма своя външна сцена, изигра няколко представления на „Стриптийз покер“ и „Аз обичам, ти обичаш, тя обича“ в парка на Военна академия, където 300-та разрешени места бяха изкупени напълно при цени на билета 12, 15 и 20 лв., и в лятното кино в Пловдив. В първия случай обаче делят приходите с наемателите на сцената, а във втория имат значими разходи за път. „Смешно малко са парите, които остават за театъра, това е истината. Сега бяха няколко хиляди, а точно преди да спрем да играем през март изкарвахме по 66 000 на месец. Играем колкото актьорите да не излязат от форма и да поддържаме някаква надежда у зрителите. Ние от сценичните изкуства сме най-засегнати от всички други човешки дейности“, с тревога коментира директорът Бина Харалампиева. МГТ е готов за есента с премиера за 30-годишнината си: „Завръщане у дома“ на Пинтър с режисьор Явор Гърдев, с която ще отдадат почит към емблематичната някогашна постановка на големия Стоян Камбарев. Ако епидемичната обстановка позволява. „Театър ще има, когато открият ваксина за COVID-17“, обобщава Харалампиева с поглед в бъдещето.
Нова българска пиеса излиза на първата ни сцена
Нова българска пиеса ще има премиера на 10 септември в Народния театър. Репетициите на "Страх за опитомяване" от талантливата Оля Стоянова вече започнаха под режисурата на Стефан Спасов, съобщиха от трупата. В актьорския състав са Деян Ангелов, Емануела Шкодрева, Ненчо Костов и Стефан Къшев. Сценографията и костюмите са на Нина Пашова, музиката е на Теодосий Спасов.
"Страх за опитомяване" разказва с приятен хумор историята на четирима съвременни герои, които се опитват да превъзмогнат чувството си за вина, защото "светът иска да сме безгрешни, а ние не сме", да разберат причините и поводите за провалите си в живота, да изкажат омразите и любовите си, но и да видят смисъла на втория шанс в живота на всеки човек. А защо не и да ни накарат да се замислим за тихата, но силна мъдрост на доброто и човечността, а също и за възможния изход от страха от опитомяване. Или както казва един от героите: "Просто кажете нещо хубаво и да приключваме!"
Оля Стоянова е носител на две награди "Аскеер" за драматургия – за пиесите си "Покана за вечеря" (2014, театър "София") и "Цветът на дълбоките води" (2018, Народен театър).
Монитор
