Копаят в резиденцията на граф Дракула в Свищов
2

Копаят в резиденцията на граф Дракула в Свищов

Паметник на войвода, бранил крепостта през ХІV век, предлага Овчаров

Археологически разкопки на крепостта с един от най-добре запазените средновековни замъци по българските земи – замъка на свищовската крепост Калето на хълма Чуката край Дунава, започват на 15 май и ще продължат месец. Работите са изцяло финансирани от Община Свищов, която е отделила 30 000 лв. за целта.

Това разкри на пресконференция днес проф. Николай Овчаров, поканен от Регионалния исторически музей в града да оглави археологическия екип, който ще действа на място. Около средата на ХV в. влашкият владетел Влад Цепеш, известен като граф Дракула, повежда война с османците, преминава Дунава в посока юг и подлага крепостта на продължителна обсада. Именно тогава замъкът става негова резиденция, изтъкна Овчаров.

Частични разкопки на крепостта и замъка са започнати още в 1961 г. от археолога Въло Вълов, който обаче ни е завещал една-единствена статия за тях. Но двете забележителности са

добре документирани отпреди векове

благодарение на оживеното корабоплаване по реката. Едно от първите свидетелства е ранна хроника на османските завоевания от средата на ХV век, написана 50-60 години след събитията. От нея става ясно, че в периода 1388-1393 г. Иван Шишман прави опит да отвоюва от нашествениците североизточните български земи и успява да си върне Шумен. В отговор османците започват методично да превземат крепостите ни по Дунава, като повечето се предават, за да се спасят от опустошаване. Гарнизонът в Свищовската обаче оказва яростна съпротива. В хрониката „Огледало на света“ османският летописец от ХV-ХVІ век Мехмед Нешри отделя на обсадата на крепостта и защитата на замъка 15 реда – повече, отколкото на падането на престолнината Търново. Свищов се предава едва когато бранителите свършват припасите и водата. Проф. Николай Овчаров ще предложи в града да се издигне паметник на неизвестния по име войвода, удържал дълго време напора на пълчищата.

През 1461 г. унгарският крал Сигизмунд и влашкият войвода Влад Цепеш се съюзяват срещу ислямските завоеватели. Писмо на Влад до Сигизмунд от следващата година документира обсадата на града и превръщането на замъка в негова временна резиденция, разказа проф. Овчаров. Писмени свидетелства от средата на ХVІІ век описват

Калето със 7 кули с дървени покриви

няколко топа и град с близо 300 къщи наоколо. По време на Руско-турската война 1806-1812 г. при отстъплението си руската армия, според някои източници, взривява крепостта, но други, както и гравюри от ХVІІІ век, опровергават това: тя е била само опожарена и покривите – унищожени.

Разкопките от 1961 г. се натъкват на крепостни стени, запазени на места до 7 м височина. През вековете Калето няколко пъти преминава от християнски в османски ръце и обратно и под калдъръма в двора, положен от завоевателите, археолозите се натъкват на български пласт с монети от ХІV век. Целта в предстоящия археологически сезон е навлизане в българския пласт и разкриване на 7-те кули, каза Овчаров. Според него има възможност и за известно надграждане на крепостните стени, защото подробни гравюри показват точно как са изглеждали. Хълмът Чуката е в центъра на града, ето защо е пощаден от иманяри, от него се разкрива чудесна гледка и има всички предпоставки да стане център на културно-историческия туризъм в региона.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.