0

З дравейте, мили братя и сестри от градския транспорт! Една година мина откакто аз Пантелей пътник започнах да ви споделям личните си душевни радости и тревоги. Като погледнах назад, някои от разменените с вас мисли са си направо психоизвращения, но пък вие си ме търпите. Благодарско, за което! Цяла година само един отзив на писанията ми гласеше: ей Панто, нали знаеш, че ти хлопа дъската? Знам, бе уважаеми, знам бе. Затова мой граждански дълг е да си я намествам. Поне от време на време, когато съвсем се изметне.

Здравейте, мили братя и сестри от градския транспорт! Една година мина откакто аз Пантелей пътник започнах да ви споделям личните си душевни радости и тревоги. Като погледнах назад, някои от разменените с вас мисли са си направо психоизвращения, но пък вие си ме търпите. Благодарско, за което! Цяла година само един отзив на писанията ми гласеше: ей Панто, нали знаеш, че ти хлопа дъската? Знам, бе уважаеми, знам бе. Затова мой граждански дълг е да си я намествам. Поне от време на време, когато съвсем се изметне.

А откакто в градско-транспортната сага, с която редовно ви запознавам, се намести и Пешо, наречен още Сирак скитник, цялата история взе съвсем да намирисва като на бай Дончо съседа миналогодишните джибри.  
Като казах джибри, та се сетих, как преди три години същият този бай Дончо си докара една върти опашка от другия край на България с идеята да се жени да нея. Човечецът нали е вдовец, искаше да има жена край него, че като седне вечер на масата, да не е сам. Онази в началото се правеше на света вода ненапита. Само след три месеца обаче избяга с “братовчед” си. Издебнала Дончо да отиде на работа. Братовчедът дошъл с раздрънканата си баничарка, натоварили каквото можали от покъщнината, че на всичкото отгоре свили и бидона с джибрите. Връща се бай Дончо и какво да види къщата изметена, няма го телевизорът, няма ги парите скрити зад гредата в плевнята. И джибрите ги няма. Че като ревна този ми ти мъж-грамада: Женооо, накрай света ще те намеря и ще си върна джибрите. Е, намери я, ама джибрите бяха станали на ракия, а ракията изпита до капка. Какво се  е случило с невярната кандидат съпруга, за това историята мълчи, тоест има само кратко съобщение в сводката на местното полицейско РПУ. Дончо поседя за малко на топло, колкото се полага за телесна повреда без фатален край. Като се върна прибра една котка дошла незнайно откъде и се замотала в краката му. Погали я, нахрани я и тя се настани в къщата за постоянно. Вечер котката се качваше на коленете му, той я галеше по главата и й говореше: Ех, Славке, Славке, лежиш си ти в гробищата, ама ей на таз котка ме гледа, все едно ти ме гледаш, пък може и ти да си. А, Славке, ти ли си? А котката мъркаше гръмко. След това Дончо зареди отново бидона с джибрите и животът си тръгна по старому. 


Да, мили братя и сестри по съдба, така се случва с битието ни. Неведоми са трансформациите Божии. Ние с Пешо - Сирак скитник, често си седим в гаража му и разсъждаваме над този въпрос. Пешо, вика: Панто, абе виж само как, реално погледнато, едно загниващо нещо като джибрите си сменя агрегатното състояние от твърдо в течно, за обща наша радост. Ама по този начин и целият си смисъл променя. Вярно е, Сираче, така е и с хората, съгласявам се и аз. А пък като стане дума за политика, някои непрекъснато си сменят агрегатното състояние. Други пък си остават на ниво джибри, каквото и да му кажеш то си седи в бидона и не ще да се избистри. Ама това са едни твърде сложни разсъждения за двама пътници в градския транспорт като нас с Пешо. Няма да задълбаваме толкова, затова хайде, наздраве!