Здравейте братя и сестри! Здравейте, казвам на вас - пътниците в градския транспорт, хората с главно П! Ние сме една здраво свързана и нерушима цялост от народонаселението на столицата, алфата и омегата на физическото преместване от точка А до точка В. Ние сме екстракта на родното общество, отбор, който всеки ден изживява триумфа на победата и отчаянието на поражението.

Днес стартира епохалният летопис „Записки по градския транспорт“. Той ще замести досегашната рубрика „Този шарен свят“, защото, какво би бил светът, ако не можем да бръкнем в шарената си балканска душичка. Пък и без това, лятото свърши, ще трябва да сменим селфитата на безгрижни боси крака на пясък с ботуши върху прясно опесъчен столичен тротоар. Спокойно, няма да анализираме (въпреки, че няма кой да ни се опре в трамвайната социология). Само ще ви разказваме, пък вие си знаете. А на тези, които от години не са се качвали на рейс или тролей, ще кажем – четете и плачете! Защото няма къде другаде да срещнете тези неповторими образи от нашия малък и изключително... народ (на мястото на точките думата е според лево-центро-десните нагласи и дали сте си пили на спокойствие кафето в неделя сутринта).

Та, да си дойдем на думата. Началото слагам аз, пътничката-ползвател  на градския транспорт, като най-дългогодишен експерт в бранша, защото никога не съм имала кола (е, точно сега рязко си дадох сметка, каква съм изпаднячка). После ще се включат и други колеги с по-малък стаж и хващани в изневяра на рейса.

Започвам летописа с цялото уважение и почит към Джендо Джендов (който не знае кой е той, да види в Google-то, но да не го бърка с човек, който може би е кръстен на него). Та, Джендо (Захари Стоянов, да не ви мъча повече) пише така: „Ще забележат читателите, че между моите херои не фигурират твърде начесто ни учени глави, ни тежки търговци, нито пък влиятелни богаташи, а прости и обикновени хорица, все от долня ръка“. Вадим това изречение от контекста, понеже става дума за хората, вдигнали Априлското въстание. Но те са такива, каквито сме ние сега. Просто хора. Преди време, разглеждайки музеите в Копривщица, най-интересни ми бяха старите фотоси (в зората на фотографията е било много модно да се снимаш, сам или с фамилията). Гледам, мъж с побелели мустаци и четинеста брада, с калпак и антерия, цървули, прост овчар. И този човек се хвърлил в делото, и го убили. Имал е жена, деца и внуци. Гледах го и се чудех, как точно се решаваш да си сложиш главата в торбата, и да знаеш, че ще ти я отрежат?! Както впрочем и се е случило.

Както и да е, нещо се отплеснах. Като казах цървули, та се сетих за следната картинка в автобуса. Повечето хора си гледат в телефоните, докато пътуват. Пък аз понеже не съм от поколението, което ходи до WC-то с телефон в ръка (все се питам, как го правят мъжете), зяпам в краката на хората. Гледам един човечец спретнат, с чисти дрехи, купени от Илиенци, сравнително нови. Свалям поглед и що да видя – човекът е с галоши. Чисто новички лъскави галоши, от ония черните, които се закопчават с катарама. Не някакви изкелеферчени еврогалоши (по едно време се появиха и дамски такива украсени с панделки), а истински селски галоши. Казвам си, ей това е истински българин. Всичко тече, всичко се мени, но прекрасните черни галоши са неизтребими. Те са наследниците на родните цървули (да се разбира „обувки“ от свинска кожа, а не обръщение на софиянец към шофьор, чиято кола е с регистрационен номер У). Те са символът на душата на българина, който никакви градски калеври не могат да изместят.

Но, хайде стига вече, защото неделята тече и много приказки на пазара. За пазара ще ви разкажа следващия път. Да знаете, че до там се ходи с автобус 11, 404, 79, 213, 305, трамваи 20 и 22 и с тролей, обаче не знам кой номер.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Как се бута трамвай?

Трамваят е превозно средство, което много прилича на влак, но не е. Най-вече, защото няма свирка, която да прави – тутууууут. За сигнализация се ползва нещо като чукало - кой чул-чул, разсееш ли се, очаква те челен сблъсък с мотрисата.

Не запушвай ескалатора в метрото! (за лявото и дясното позициониране)

Здравейте, братя и сестри, сподвижници и ползватели на обществения транспорт! Чувствате ли се обществено днес, когато имате възможност да зачеркнете с кръстче кутийка и да излеете гласа си в урна? Дано сте го сторили, защото така повелява демокрацията и сте се възползвали от нея. После „след дъжд качулка“, хем имате повод за мрънкане, хем сте си мокри.

Да сме живи и здрави! Другото го има в мола!

Да си жив и здрав! Другото го има в мола! Не се чудете, братя и сестри! Това е поздрав за рожден ден и излиза от устата на един тринайсетгодишен пикльо, докато говори по телефона. Къде съм го чула? Е, естествено в трамвая, къде другаде може да срещнеш подобна крилата мисъл. №5, за да сме точни. Момчето е с айфон, от тези дето само ги гледам по телевизията и си мисля, че трябва да се бъхтам до гроб, за да си го купя. Направо завиждам, няма шега (въпреки, че е някак неудобно да завиждаш на дете).