Записки по градския транспорт: Тревожа се за щъркелите!

Записки по градския транспорт: Тревожа се за щъркелите!

Да, скъпи братя и сестри от градския транспорт. Това е фактът, аз Пантелей пътник се тревожа за щъркелите. Не тръпна в очакване (е, може би, малко) дали ще ме подмине ли гадното подло микробче, което се разпищоли в целия свят и мори наред. Не се притеснявам (тук направо лъжа като дърта циганка) за това, дали някой от близките ми ще се разболее. Мъката ми е за щъркелите! За красивите бели птици, които всяка година ни носят надеждата, че ей на пролет пукна, а ние напук на глобалното затопляне още сме живи и ще ни бъде.

Първият щъркел дойде още в края на февруари. После дойдоха и другите му събратя. Зарадваха се сърцата ни, нали като пристигнат дългоклюнестите слънцето престава да хапе и става все по-ласкаво и топло. Дърветата показаха първите си цветчета, теменужките пробиха калната земя, а до тях се нашариха игликите. И изведнъж падна сняг. Не просто сняг, а цели преспи ни затрупаха. В гората – бяла приказка. Обаче не е януари. Април е!

Сигурна съм, че синоптиците имат обяснение за тази метеорологична бъркотия. Обаче, мен ме тревожат щъркелите. Ще оцелеят ли? Спецовете по птици твърдят, че ще се справят. Но как да е сигурен човек, като вирусчето ни обърка тотално координатната система. Живеехме си в относителния конфорт на очевидните (според нас, а Господ само се подсмихва) неща. И изведнъж всичко се обърна с главата надолу.

А щъркелите носят онова нещо, което се казва постоянство. Дават ни знака, който ни казва: Земята се върти, сезоните се сменят, отново е пролет. Затова се тревожа за тях. Преди три години, пак след една съмнително и неестествено топла зима, няма да забравя как вдигнах поглед и цялото небе беше обсебено от ято щъркели. Отпред водачът, най-силният, върхът на клина, който е успял да ги преведе през циклони и антициклони. Зад него събратята му, оцелели и готови да си намерят миналогодишните гнезда. Истинска ода на радостта. Дано и тази година това да се повтори. Амин.

Стана много минорно и метафорично. Но, като се има предвид, че щъркелите носят бебетата, а народът сега си стои принудително вкъщи и няма кой знае какви опции за забавления, на Пантелей пътник му иде да се провикне: Хайде, пък дано пак да станем осем милиона! То и Панто още си няма внуци, ама надеждата крепи човека. Току виж щъркелът ги донесъл.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.