Е й, как сте мили братя и сестри от градския транспорт? Виждам, че сте живи и мърдате. Бравос, оцеляхме и пак пълним возилата за обществено ползване. Я, сега да ви попитам, нали знаете какво е СРС? (не е Софийски районен съд, нито Сръбска радикална партия). СРС е специално разузнавателно средство. И аз Пантелей пътник редовно го ползвам в трамвая (с физически способи), а откакто пуснаха новите по-безшумни мотриси, направо не мога да спра активно да подслушвам.
Ей, как сте мили братя и сестри от градския транспорт? Виждам, че сте живи и мърдате. Бравос, оцеляхме и пак пълним возилата за обществено ползване. Я, сега да ви попитам, нали знаете какво е СРС? (не е Софийски районен съд, нито Сръбска радикална партия). СРС е специално разузнавателно средство. И аз Пантелей пътник редовно го ползвам в трамвая (с физически способи), а откакто пуснаха новите по-безшумни мотриси, направо не мога да спра активно да подслушвам.
Значи пътувам си към любимо място – Женския пазар (само как ми липсваше по време на карантината). Трамваят празен. Зад мен сядат двама пенсионери. Активни пенсионери, защото носят чанти и папки. А и като ги поогледах тайно (това също си е разузнавателно средство) виждам, че чепиците им от истинска кожа, единият със сако от истински велур, другият с пуловер мерино. От всякъде им личи, че му държат края (е, винаги съществува и версията качествена втора употреба). Обаче, се возят в трамвая, а не в някое лъскаво 4х4. Говорят си достатъчно силно, но все пак ми се налага да си обърна леко главата наляво, че с това ухо чувам по-добре, другото дава 40% фира. „Сделка, та дрънка“, повтаря няколко пъти единият и обяснява, как може да предложи луксозен имот (бизнес сграда, не някакво апартаментче), как веднага може да извади едни пари (сумата в хиляди, очевидно не е от пенсията). Другия пък вика, „искаш ли да говоря с едни хора, да ни дадат оборотни пари“. Изобщо бизнес разговор на ниво. Ама, в трамвая, бе хора! В същия този трамвай, дето се лангъркат баби и дядовци с празни бидончета, да си пълнят минерална вода от чешмите до Централната баня. И си помислих: Ей, Панто, совите не са това, което са! В тоз трамвай хора всякакви, като в живота – едни слизат, други се качват. Важното е да се возиш. Движение да има.
Та, като се казах за совите, се сетих и за коронавируса, дето някои смятат, че изобщо не е имало такова нещо. Щото пак подслушвах (какво друго да прави човек, като се вози с останалите членове на обществото ни). Едно девойче говори на друго: „Метнаха ни с тоя вирус, не излизай, ходи с маска, дискотеката не работи, молът и той затворен, обаче ти имаш ли някой познат, който да се е разболял“. „Ами, никой“, отговаря другата. И си мисля, как щяха да говорят, ако едната беше болната позната на другата и обратно? Тогава нещата сигурно щяха да изглеждат по друг начина. Без съмнения за конспирация и вселенски измами. Както и да е. Оцеляхме, короната се закроти някъде, дали ще се появи през есента, ще видим. Може и до морето да отидем, че нали UV лъчите я моряли (там пък може да ни споходят други вируси, от които се хваща рядкото щастие). Но, сега сме живи и сме хепи. Затова, от мен Пантелей пътник, един съвет (безплатен), кажете едно „мерси“ на докторите, на генерала, на другия генерал, на природата, на близките, на хората, които носят маски на брадата. На целия свят, като не забравяйте и Господ. Мерси-то също е безплатно. Трябва да сме благодарни, че поне засега ни се размина. Хайде със здраве! И умната!
Монитор
