Записки по градския транспорт: Що да не си го изкарам на..каретата

Записки по градския транспорт: Що да не си го изкарам на..каретата

Що пък да не си го изкарам на ..? Хайде, давайте! На мястото на многоточието може да сложите, който ви е на душа. Изкарайте си го на дъжда, на правителството, на закъснелия тролей, на съдбата, на мрънкащата жена, на вечно недоволния мъж. Опциите са безкрайно число. Нещо като 3,144444. А най-готино е да си го изкараш на някой, когото не познаваш. Ей, така за собствено удовлетворение. За тази работа най-удобното място е Фейсбук. Можеш да наречеш глупак или тъпанар всеки, който не отговаря на собственото ти настроение в този един момент и да словоблудстваш на воля. Дори и да те изтрият или блокират, важното е, че си си излял яда.

Тази прелюдия, мили братя и сестри от градския транспорт е, за да ви разкажа една транспортна история. Аз, Пантелей пътник, като едни кротък гражданин се качвам в рейса. Тъй като ще пътувам само две спирки заставам на мястото в средата отредено за инвалидни и за детски колички. Рейсът е полупразен. Няма и от двата вида колички. Стоя си мирно и тихо, когато чувам шофьорът да вика, така че да събуди и умрелите: Госпожо, (да уточним, че Панто пак си е в женската същност) махнете се от мястото за инвалиди. Абе, оглеждам се, няма инвалиди (е, то на душевните не им личи много). Да, да вие с карираната риза, вика пак шофьорът. Както съм се дегизирала с маска и слънчеви очила, оглеждам спокойно рейса, не виждам някой да е на карета. Свеждам поглед и какво да видя, тая на каретата съм аз. Каква ирония само? Точно, когато си мислиш, кой ли ще изпере пешкира, се оказва, че самият ти си в перачницата.

Сега, това е една обикновена случка, дето може по три пъти на ден да я преживяваш. Шофьорът си го изкара на мен (защото не съм чувала за наредба, която да не позволява да застанеш прав на мястото за инвалидна количка, когато няма инвалидна количка, тъй като това не е паркинг). Вероятно не беше пил кафе сутринта, или пък е пил прекалено много кафета. Може началникът му да му е набил канчето за нещо, за което да не е виновен. Може жена му да му е поискала пари, пък той да нямал. Може и да го е подразнило, че съм на карета, а не на точки примерно.

Друго искам да ви кажа, мили братя и сестри от градския транспорт. Нали видяхте по телевизора онзи човечец, който се опъна на протестиращите от палатковия лагер на Орлов мост. Беше в работно облекло, изцапан с прах, сигурно се връщаше от работа. И беше ядосан, ама много. Не го обявиха за провокатор, защото очевидно не изглеждаше да е такъв. Как да се прибера вкъщи, като няма 72, викаше той. И да ви кажа, аз Панто се лангъркам всеки ден в тоз 72 (понякога на карета, друг път дюс). Няма ли го рейсът 72, единственият избор е да трамбоваш пеша. А пък въпросното рейсче се качва на баира, дето е най-високата точка на София. Изморен ли си, със сигурност е значително по-гадно от екскурзия на Витоша.

С две думи, всеки от нас може да се окаже на карета, ако ме разбирате какво искам да кажа, ама и да не разбирате, все тая. Един приятел каза, че сме доста инфантилно общество, защото при социализма държавата се „грижеше“ да мислим само и единствено по „правилния“ начин без отклонения в посоката. Сега като можем да го правим свободно, нещо се объркахме. Защото „ако не си с нас, си против нас“, мен Пантелей пътник лично не ме устройва. И честно казано, редовно съм си на карета. Ама, какво да се прави, живот!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.