Честит пети ден на Коледа и втори до Нова година! Как сте братя и сестри от градския транспорт? Дори да сте преяли и препили (както се полага по стародавна традиция) налага се да се пазите за новогодишната нощ, че тогава пак идва голямото плюскане.

Децата върнаха ли се от странство? Някои успяха, други си останаха в чужбината. Например, на Коледа с моето дете вечеряхме по скайп.

Гледахме се през екранчето на компа и си хапвахме сармички. Тоест аз сармички, то варени броколи (щото вече не яде месо).

Между другото, детето (докато хапва броколите) разказва, че на Бъдни вечер ходило на вечеря за самотници. Сега, истината е, че ние я нарекохме така, защото сме свикнали на този празник да се събира цялата рода (да се обичаме и да се караме, ама да сме заедно). А всъщност такива вечери се организират из Европа за хора, които не могат да се приберат по различни причини при семействата си за Коледа. Сами си ги организират, за да не се чувстват изоставени и тъжни. Детето каза, че било приятно, яли кюфтенца (сигурно от киноа и броколи), пили вино, после си казали marry critmas и си отишли по къщите. Европейска работа. А пък ние тук нагъваме чушки с боб и пием сок от кисело зеле (много любим). И се надяваме, че догодина ще успеем да се съберем (да се обичаме и да се караме, ама да сме заедно).

И се чудя, мили братя и сестри, чудя се, дали децата ни са сами там или ние тук, докато ги гледаме от екрана на лаптопа? Май, по-скоро второто.

Та, понеже идва Нова година, замислете се откога празнуваме заедно на площада? Според мен, тази групова вакханалия започна преди почти 20 години. Поне аз, Пантелей пътник се оказах на „Батенберг“ за първи път през 2001 г. Няма да го забравя, защото беше изключително вълнуващо преживяване. Тогава бях взела детето (по-малкото) за компания. Точно в полунощ загърмя, затрещя, запука от всички страни и потънахме в мъгла с мирис на сяра. Направо по Данте. Държа здраво детето за ръката и да не го изгубя в пушилката и си викам, ей сега си загинахме невинни навръх Нова година. По едно време, то ме поглежда и вика: мамо, шапката ти пуши. Махам я от главата и гледам, че помпона се запалил и дими. Добре, че онази година имаше много сняг, та я загасих. И като се измъкнахме от серния облак, се прибрахме по живо, по здраво. Между другото един приятел все пожелава да сме живи, щото „много здрави вече си отидоха от този свят“. Балканска шегичка.

Хайде, весело да посрещнете новата година и по-кротко с пиратките, да не палнете нещо по-сериозно от вълнен помпон.

А, както знаете, градският транспорт на Нова година работи през цялата нощ.

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Записки по градския транспорт: Сто тояги на голо!

Нали знаете поговорката, че и сто тояги на голо са малко. Малко са, бих казала и аз Пантелей пътник. Добре де, нека да не са сто и да не се изпълняват на площада (щото там трябва един шеф трябва да вика, че няма винетки). Тоягите на голо - в рейса! Там, където малките ултраси  изпаднячета (по-късно ще станат големи изпадняци) с малки бръснати главички, съблякоха едно момче по долнище на анцуг. По една (нека да е виртуална) тояга трябва да има и за всеки от пътниците в рейса (включително и по гърбината на Пантелей). По принцип. Профилактично.

Записки по градския транспорт: В „Христо Ботев” и „Красна поляна” се возим безплатно. Точка по въпроса!

След Иван Гешев в кв. „Христо Ботев” стъпиха и контрольорите. Трима на брой. „Всяко чудо за три дни”, кълняха ги местните, задето им спряха правото на придвижване. В този квартал всички са пишман адвокати – няма човек, който да не си знае правата. Три дни псуваха, клеха. Но на четвъртия осъзнаха, че няма да е на тяхната. И започнаха да кълнат Пантелей пътник и бледоликите предатели с абонаментни карти край него, които тази седмица не можеха да повярват на очите си – автобус 79 хем е редовен, хем има къде да се седне.

Записки по градския транспорт: Джендърски клетви (не ругай в рейса, да не ти се върне)

„Ще те разчекна на две, ще опъна въже между двете половини и ще простра на него прането си“(доста интересна визия). „Ще ти извадя протезата и ще си я сложа на мен“ (е, от това побиват тръпки). За да не ви оставя дълго да се чудите, мили ми братя и сестри от градския транспорт, горе изложените клетви ги чух от едно турско сериалче.