Ч естит пети ден на Коледа и втори до Нова година! Как сте братя и сестри от градския транспорт? Дори да сте преяли и препили (както се полага по стародавна традиция) налага се да се пазите за новогодишната нощ, че тогава пак идва голямото плюскане.
Децата върнаха ли се от странство? Някои успяха, други си останаха в чужбината. Например, на Коледа с моето дете вечеряхме по скайп.
Честит пети ден на Коледа и втори до Нова година! Как сте братя и сестри от градския транспорт? Дори да сте преяли и препили (както се полага по стародавна традиция) налага се да се пазите за новогодишната нощ, че тогава пак идва голямото плюскане.
Децата върнаха ли се от странство? Някои успяха, други си останаха в чужбината. Например, на Коледа с моето дете вечеряхме по скайп.
Гледахме се през екранчето на компа и си хапвахме сармички. Тоест аз сармички, то варени броколи (щото вече не яде месо).
Между другото, детето (докато хапва броколите) разказва, че на Бъдни вечер ходило на вечеря за самотници. Сега, истината е, че ние я нарекохме така, защото сме свикнали на този празник да се събира цялата рода (да се обичаме и да се караме, ама да сме заедно). А всъщност такива вечери се организират из Европа за хора, които не могат да се приберат по различни причини при семействата си за Коледа. Сами си ги организират, за да не се чувстват изоставени и тъжни. Детето каза, че било приятно, яли кюфтенца (сигурно от киноа и броколи), пили вино, после си казали marry critmas и си отишли по къщите. Европейска работа. А пък ние тук нагъваме чушки с боб и пием сок от кисело зеле (много любим). И се надяваме, че догодина ще успеем да се съберем (да се обичаме и да се караме, ама да сме заедно).
И се чудя, мили братя и сестри, чудя се, дали децата ни са сами там или ние тук, докато ги гледаме от екрана на лаптопа? Май, по-скоро второто.
Та, понеже идва Нова година, замислете се откога празнуваме заедно на площада? Според мен, тази групова вакханалия започна преди почти 20 години. Поне аз, Пантелей пътник се оказах на „Батенберг“ за първи път през 2001 г. Няма да го забравя, защото беше изключително вълнуващо преживяване. Тогава бях взела детето (по-малкото) за компания. Точно в полунощ загърмя, затрещя, запука от всички страни и потънахме в мъгла с мирис на сяра. Направо по Данте. Държа здраво детето за ръката и да не го изгубя в пушилката и си викам, ей сега си загинахме невинни навръх Нова година. По едно време, то ме поглежда и вика: мамо, шапката ти пуши. Махам я от главата и гледам, че помпона се запалил и дими. Добре, че онази година имаше много сняг, та я загасих. И като се измъкнахме от серния облак, се прибрахме по живо, по здраво. Между другото един приятел все пожелава да сме живи, щото „много здрави вече си отидоха от този свят“. Балканска шегичка.
Хайде, весело да посрещнете новата година и по-кротко с пиратките, да не палнете нещо по-сериозно от вълнен помпон.
А, както знаете, градският транспорт на Нова година работи през цялата нощ.
Монитор
