Панелът тесен за мойта душа е. Това си казал гордият собственик на двустаен апартамент в „Дружба“2 и хванал шпатулата и мистрията. И сътворил чудеса на архитектурното и строителното изкуство. А като апотеоз на творението си увенчал балконската врата с външното тяло на климатика. Красиво и екологично.

Истината, скъпи братя и сестри от градския транспорт, че снимката не е от нашата родина. Усеща се по орнаментиката, а и лисва един чифт току-що изпрани гащи, които да се волно да се веят и да прославят майсторлъка на автора.

И да, не се случило в Дружба 2, нито в Дружба 1. В този регион обаче има едно балконче под което е позиционирано черешовото топче, толкова истинско, че аха, да гръмне всеки момент. До него вятърът развява байрака с бяло, зелено и червено. Е, на балкона се развяват гащи и потници (любимият израз на една приятелка е „простак, ти носиш потник“, но тя не се вози в градския транспорт). Няма как да минем без тях, все пак трябва да се пере, а е известно, че в панелните апартаменти няма място за сушилня. Освен, ако не изтърбушиш вградения гардероб в коридора (щото и това е част от панелната архитектура).

Но, да си кажем честно тези неща са си част от соцманиерите (най-високо майсторство беше да направиш от гарсониера тристаен). А вече сме демокрация. И демокрацията донесе нов модел. В тристаен апартамент живее семейство – майка, баща и пораснало дете. Под прозорците им са паркирани три коли – джип, баничарка и онова автомобилче с двете ленти на капака, с което Брат Пит джиткаше из Венеция (автоматик). Вътре гърч, навън пътища широки. Честно да си кажа и аз още живея с малкото Пантелейче (на 30+), но нямаме кола и затова другите паркират под нашите прозорци. Изпадняци от всякъде (ние, де), не тия с колите. Но пък градският транспорт ни е като роден дом на колела.

Друго исках да ви разкажа, пък се отнесох. От време на време в рейса се среща и някой висок интелектуалец, дето се казва за цвят, да не сме само изпадняци. Даже веднъж в 72 срещнах една много изискана дама, която принципно кара също автомобилчето с двете ленти, само че нейното не е паркирано до панелка, а в двора на също толкова изискания й дом (няма да си кривя душата, къщичката е мокрият ми сън). Та качвам се веднъж в тролея и на предната седалка сяда жена (пипната отвсякъде). „Жени, мила кога почва Ферхундето“, говори тя по телефона, очевидно с някоя Евгения. Наострям уши. Следва кръшен смях. „Е, няма да препрочитам Унамуно по това време“, смее се дамата. След това си разказват докъде е стигнало турското сериалче, което пускат в прамтайма на телевизията, очевидно с парола „Ферхундето почва“.

Така е мили братя и сестри, Мигел де Унамуно (испански философ, лично аз се опитах да го чета на младини без особен успех) е казал: „Недостатъците, които нямаме, не ни притесняват“. Така си е! Няма спор!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Записки по градския транспорт: Лук и чесън си хапни, корона да не те лови

Преди няколко дни Христо Стоичков каза, че се пази от коронавируса като яде много лук, чесън и пие гореща вода. За лука и чесъна разбирам, ама за какво му е тая гореща вода? Някак не се връзва с панацеята на българина – двата фитонцидни зеленчука, гарнирани с тънко нарязана сланина, плюс домашна ракия за ваксина. Горещата вода може би е за разреждане на гореспоменатите миризливи кореноплодни. Не искам дори да си представя, как Модерния ляв ухае като излезе от дома си в Маями. Тая миризма хич не ми се връзва с местоположението. В Маями би трябвало да миришеш на плажно масло. В най-лошия случай на сос барбекю.

Записки по градския транспорт: Ако си пил аналгин-хинин пазаруваш сутрин от 8.30 до 10.30 часа

Кога човек започва да остарява? Грешен въпрос! Кога човек разбира, че започва да остарява? Пантелей пътник има отговор и ще го сподели с вас, скъпи братя и сестри, последни мохикани в градския транспорт (който не е чел за Винету, да не се обажда). Разбираш, че си остарял, когато си купиш дълга обувалка.

Записки по градския транспорт: Ко? Нье!

Здравейте скъпи братя и сестри от градския транспорт! Честита Баба Марта! Желая ви да сте румени (но не от високо кръвно) и засмени  (с направени бели пломби на всичките кариеси). И да кажа още - простете ми, защото аз Пантелей пътник ви прощавам от сърце. Прощавам ви, че ме настъпвате в рейса, прощавам, че ме избутвате на влизане, че не ми отстъпвате място, когато много, ама много искам да седна. Абе, простено да ви е. Вчера четох едни разсъждения на много симпатична монахиня от манастир близо до София. Основният въпрос беше . Можете ли да простите на врага си?