П анелът тесен за мойта душа е. Това си казал гордият собственик на двустаен апартамент в „Дружба“2 и хванал шпатулата и мистрията. И сътворил чудеса на архитектурното и строителното изкуство. А като апотеоз на творението си увенчал балконската врата с външното тяло на климатика. Красиво и екологично.
Панелът тесен за мойта душа е. Това си казал гордият собственик на двустаен апартамент в „Дружба“2 и хванал шпатулата и мистрията. И сътворил чудеса на архитектурното и строителното изкуство. А като апотеоз на творението си увенчал балконската врата с външното тяло на климатика. Красиво и екологично.
Истината, скъпи братя и сестри от градския транспорт, че снимката не е от нашата родина. Усеща се по орнаментиката, а и лисва един чифт току-що изпрани гащи, които да се волно да се веят и да прославят майсторлъка на автора.
И да, не се случило в Дружба 2, нито в Дружба 1. В този регион обаче има едно балконче под което е позиционирано черешовото топче, толкова истинско, че аха, да гръмне всеки момент. До него вятърът развява байрака с бяло, зелено и червено. Е, на балкона се развяват гащи и потници (любимият израз на една приятелка е „простак, ти носиш потник“, но тя не се вози в градския транспорт). Няма как да минем без тях, все пак трябва да се пере, а е известно, че в панелните апартаменти няма място за сушилня. Освен, ако не изтърбушиш вградения гардероб в коридора (щото и това е част от панелната архитектура).
Но, да си кажем честно тези неща са си част от соцманиерите (най-високо майсторство беше да направиш от гарсониера тристаен). А вече сме демокрация. И демокрацията донесе нов модел. В тристаен апартамент живее семейство – майка, баща и пораснало дете. Под прозорците им са паркирани три коли – джип, баничарка и онова автомобилче с двете ленти на капака, с което Брат Пит джиткаше из Венеция (автоматик). Вътре гърч, навън пътища широки. Честно да си кажа и аз още живея с малкото Пантелейче (на 30+), но нямаме кола и затова другите паркират под нашите прозорци. Изпадняци от всякъде (ние, де), не тия с колите. Но пък градският транспорт ни е като роден дом на колела.
Друго исках да ви разкажа, пък се отнесох. От време на време в рейса се среща и някой висок интелектуалец, дето се казва за цвят, да не сме само изпадняци. Даже веднъж в 72 срещнах една много изискана дама, която принципно кара също автомобилчето с двете ленти, само че нейното не е паркирано до панелка, а в двора на също толкова изискания й дом (няма да си кривя душата, къщичката е мокрият ми сън). Та качвам се веднъж в тролея и на предната седалка сяда жена (пипната отвсякъде). „Жени, мила кога почва Ферхундето“, говори тя по телефона, очевидно с някоя Евгения. Наострям уши. Следва кръшен смях. „Е, няма да препрочитам Унамуно по това време“, смее се дамата. След това си разказват докъде е стигнало турското сериалче, което пускат в прамтайма на телевизията, очевидно с парола „Ферхундето почва“.
Така е мили братя и сестри, Мигел де Унамуно (испански философ, лично аз се опитах да го чета на младини без особен успех) е казал: „Недостатъците, които нямаме, не ни притесняват“. Така си е! Няма спор!
Монитор
