Записки по градския транспорт: Панелът тесен за мойта душа е (парола „Ферхундето почва“)
2

Записки по градския транспорт: Панелът тесен за мойта душа е (парола „Ферхундето почва“)

Панелът тесен за мойта душа е. Това си казал гордият собственик на двустаен апартамент в „Дружба“2 и хванал шпатулата и мистрията. И сътворил чудеса на архитектурното и строителното изкуство. А като апотеоз на творението си увенчал балконската врата с външното тяло на климатика. Красиво и екологично.

Истината, скъпи братя и сестри от градския транспорт, че снимката не е от нашата родина. Усеща се по орнаментиката, а и лисва един чифт току-що изпрани гащи, които да се волно да се веят и да прославят майсторлъка на автора.

И да, не се случило в Дружба 2, нито в Дружба 1. В този регион обаче има едно балконче под което е позиционирано черешовото топче, толкова истинско, че аха, да гръмне всеки момент. До него вятърът развява байрака с бяло, зелено и червено. Е, на балкона се развяват гащи и потници (любимият израз на една приятелка е „простак, ти носиш потник“, но тя не се вози в градския транспорт). Няма как да минем без тях, все пак трябва да се пере, а е известно, че в панелните апартаменти няма място за сушилня. Освен, ако не изтърбушиш вградения гардероб в коридора (щото и това е част от панелната архитектура).

Но, да си кажем честно тези неща са си част от соцманиерите (най-високо майсторство беше да направиш от гарсониера тристаен). А вече сме демокрация. И демокрацията донесе нов модел. В тристаен апартамент живее семейство – майка, баща и пораснало дете. Под прозорците им са паркирани три коли – джип, баничарка и онова автомобилче с двете ленти на капака, с което Брат Пит джиткаше из Венеция (автоматик). Вътре гърч, навън пътища широки. Честно да си кажа и аз още живея с малкото Пантелейче (на 30+), но нямаме кола и затова другите паркират под нашите прозорци. Изпадняци от всякъде (ние, де), не тия с колите. Но пък градският транспорт ни е като роден дом на колела.

Друго исках да ви разкажа, пък се отнесох. От време на време в рейса се среща и някой висок интелектуалец, дето се казва за цвят, да не сме само изпадняци. Даже веднъж в 72 срещнах една много изискана дама, която принципно кара също автомобилчето с двете ленти, само че нейното не е паркирано до панелка, а в двора на също толкова изискания й дом (няма да си кривя душата, къщичката е мокрият ми сън). Та качвам се веднъж в тролея и на предната седалка сяда жена (пипната отвсякъде). „Жени, мила кога почва Ферхундето“, говори тя по телефона, очевидно с някоя Евгения. Наострям уши. Следва кръшен смях. „Е, няма да препрочитам Унамуно по това време“, смее се дамата. След това си разказват докъде е стигнало турското сериалче, което пускат в прамтайма на телевизията, очевидно с парола „Ферхундето почва“.

Така е мили братя и сестри, Мигел де Унамуно (испански философ, лично аз се опитах да го чета на младини без особен успех) е казал: „Недостатъците, които нямаме, не ни притесняват“. Така си е! Няма спор!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.