Записки по градския транспорт: Няма да ходя на море в Гърция!

Записки по градския транспорт: Няма да ходя на море в Гърция!

Привет, мили братя и сестри от градския транспорт! Искам да ви кажа нещо: Аз, Пантелей пътник няма да ходя на море в Гърция. Не съм ходила и не искам да ходя. Знам, че това не ви интересува и не ви влиза в работата, но пък що да не си го кажа? Сега всеки си излива, каквото му е на сърце във Фейса.

А пък на тези, които искат да отидат, им желая (абсолютно искрено) да си прекарат много хубаво. Друг е въпросът, че не разбирам хората, готови да ръснат по 4 стотака за PCR, за да прескочат границата на „Кулата“. Обаче, демокрация е, имаш, даваш. Искаш да си на Бялото море, отиваш. Пантелей пътник е краен либерал, утопист-наивист и смята, че който иска да ходи на Халкидики, на Малдивите или на Марс и може да си го позволи, трябва да тръгне натам.

Но! Да поканиш в бТВ-то един „елински пропагандист“ (изразът е едно към едно от „Записките“ на Захари Стоянов) и той да обяснява 15 минути как Гърция успешно се справила с коронавируса и как никога не загърбила родните си туристи от вътрешността на страната (разбирай, вие вулгарите сте гола вода) ми дойде в повече. И се замислих, кое е вътрешността на южната ни съседка? Съотношението брегова ивица и обиколка на държавата в километри е 92,8%. Ами, че те си живеят на морето, по островите и по ръкавите. Сигурно става въпрос за онези от 7,2% гърци, които ходят на плаж по гръцките плажове (сметката и да е спекулативна е показателна).

Е да, (не мога да си изкривя душата) знаят как да обгрижват туристите, за да искат да ходят и да се връщат при тях. И да, ние не сме го усвоили това, защото още е живо балкантуристкото правило, че морският турист е чужденецът, който трябва да бъде издоен (дано някога да го забравим, защото иначе няма да ни се получи). Дори няма да споменавам бетонирането, което също е факт. Обаче, не съм съгласна, някой да ни чете морал и да ни дава акъл (гледайки ни отвисоко) с мотива, че не сте си науцили нацините за пецелене на пари от туризъм. А пък водещата да кима и да вика „тъй, тъй“ (дори и да е вярно).

Днес за пореден път отворих „Записките“ на Захари Стоянов. И всичко, което чета във встъпителната част е като някакво дежа вю след сто и петдесет години. Не говоря за въстанията (няма да задълбавам толкова). Искам само да кажа, че не е почтително (меко казано) да хвърляш националното знаме в храстите, но и не ставаш родолюбец с това, че си го метнал на гърба като пелерина. Който, както иска да го разбира! Хайде, със здраве! И хубаво лято (доколкото е възможно с тоя непрестанен дъжд)!

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.