Записки по градския транспорт: Като си построиш личния капитализъм, ще дойде общият

Записки по градския транспорт: Като си построиш личния капитализъм, ще дойде общият

Ей, как сте, мили братя и сестри от градския транспорт? Ходихте ли на море? Не? Еми, завиждайте защото аз, Пантелей пътник се цамбурнах два, три пъти в сините вълни. Качихме се с Пешо, известен още като Сирак скитник, на раздрънкания му фолксваген голф и отпрашихме към Слънчака.

Съседите на Пешо, дето ходят през юни в Приморско, щото е по-тънко, а и там се залюбили като студенти, минали на връщане през Слънчака и викат: отивайте там, следобед може да си полягате на шезлонгите, докато минат да ви изгонят. Половин час може да е, ама кой ти го дава?

Ние с Пешо сме решили да си построим личния капитализъм. Нали така казваха едно време – като си построиш собствения социализъм и общият ще дойде. И тогава никой няма да работи, от всеки според възможностите, на всеки според нуждите. Найс! Ама, нямали сме късмет, не дойде комунизмът, ами сега се борим с новия капитализъм. Що е нов ли? Еми, щото си го измислихме като продължение на соца. Така казва Пешо, така де, Сирак скитник. Искаме някак да е пак според възможностите и нуждите, ама възможностите малки, пък нуждите големи.

Както и да е, ще ви разкажа, как си построихме личното капиталистическо щастие на морето. Хвърлихме три хляба и два буркана с пилешко месо, дето го приготвят старите от Обединение (селото на Пешо) и газ към Слънчака. Сега, да ви кажа честно, не стигнахме до курорта, обаче спряхме в Несебър вечерта, щото фолксвагена се напъва на магистралата, но не може и 100 да вдигне. Задминаваха ни и тировете, че даже и камионът на едно бивше ямболско ТКЗС ни подмина.

Стигнахме Несебър, пък там пълно мъртвило. Едвам намерихме едно отворена бакалийка да си купим два литра Бургаско. Като възпитани и благочестиви хора благодарим на продавачката, а тя изръмжа нещо, съвсем като дръгливия пес на Пешо, дето стои вързан на вратника в Обединение (селото на Пешо). Е, какво да им се сърдиш на хората, няма пияни англичани, няма червенобузести германци, руснаците там са се натурализирали, само едни нашенци и те купуват бира да си прокарат сухоежбината. Шегувам се, де. Има и такива, които се хранят в ресторанти, ама те няма как да спасят сезона и тамошните са ядосани и тъжни.

Та, поспахме в колата и на другия ден, както ни посъветваха отидохме на плажа, когато хората вече си тръгват. Борихме малко вълните, обаче в морето сме само до кръста, че имало лоши течения и могат да те отвлекат в дълбокото, пък ние с Пешо знаем да плуваме само кучешката и то на плиткото. После сядаме на празните вече шезлонги и няма такова щастие. По едно време идва един „гардероб“ с червени гащи и вика: вие, какво правите тука, бе, айде, движение ще изцапате шезлонгите, като ви гледам древните бански. И какво да правим, свърши ни щастието, нямаше и петнайсет минути.

Наддигнахме се, обаче гледаме в далечината се задава жена. Не просто жена, казвам ви, истинска нимфа. То са бедра, то са гърди, то е задник – истинско тържество на материята. Мальчики, здравьейти, казва нимфата на чист български с руски елементи. Та, жената обясни, че има апартамент в Несебър, там с един падруги си го купила преди няколко години и сега си живее в него. Покани ни с две думи. Значи, от цялата работа, аз Пантелей пътник си спомням само две неща. Първото е, как Пешо пие водка от бутилката и яде червен хайвер с лъжица от бурканче. Другото е, че падругата на жената (май се казваше Наташа, но може да е била и Женя или май другата се казваше така) ми повтаря дарагой, дарагой. На сутринта камбани бият и в мойта глава, и в Пешовата. Обаче, прекарахме си като едни пичове. И яденето – ядене, и пиенето – пиене, и всико останало, както му се полага (май ще трябва в неделя да се причестя при поп Мичо, че яко нагазих в божиите заповеди). На това му викам аз капитализъм, хем душата в рая, хем братската дружба си е налична, както преди.

Но, лятото се изниза, а ние с Пешо седим в гаража му. Пием си гроздовата от Обединение (селото на Пешо), боцкаме от доматите от градината в Обединение и се чудим, какво ли ще е през есента. Ще има ли Covid, избори ли ще има, протести ли? Така е при капитализма, бъдещето е загадка, но пък като завие и зафучи, нас Пантелей пътник и Сирак скитник ще ни топлят спомените. И така, ден след ден, лятото пак ще дойде.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.