Записки по градския транспорт: И девелопнатите сме чели Винету

Записки по градския транспорт: И девелопнатите сме чели Винету

Как сте братя и сестри от градския транспорт? Девелопнати ли сте? Какво значи това ли? Е, хубава работа, щом не знаете, значи не сте девелопнати и не ви трябва да научавате, какво е. Да минем направо към въпроса. Някои от нас се развиват (демек develop-пират), други – не. Лично аз, Пантелей пътник (този път съм в ролята на риъл уоман, със съответните атрибути) преди няколко години разбрах, какво значи контент. Понеже ме беше срам да питам, кимах с глава като ветрогенератор, докато най-накрая ми просветна, че става дума за съдържание. Но, бързо схванах, че като употребявам подобни думи, изглеждам не само по-интелигентна, но и по-девелопната.

И сега, когато става дума, че нещо се е подобрило, викам – ъпнато е. Готино звучи, куул. Даже гледам, че младежите шеговито пишат английските думи с кирилски букви, щото така е още по-куул. Та и аз да не остана по-назад.

Обаче, мили братя и сестри, потребители на обществените возила, Пантелей пътник е толкова древен, че е чел Винету. И не само Винуту, чел е за Татанка-Йотанка, за Матотаупа, за Чингачук и за Оцеола.

Между другото, освен Фенимор Купър и Майн Рид, автор на индианските саги е една германка Лизелоте Велскопф-Хенрих (бях забравила за нея, но тя е написала едни от най-хубавите книги за индианци). Имената на героите й малко не звучали по индиански, но това не е попречило да вдъхнови поколения с истории за чест и слава (алтернативата по онова време беше Павлик Морозов, не че има лошо да се чете и за него).

Ще кажете, каква е връзката между развитието и Винету? Връзката е, че наскоро четох едно сиви на една очевидно много образована личност, която изтъкваше като плюс това, че може да девелопва. И в тази връзка искам да намекна, че освен книгите на Карл Май, в детството сме чели и други книжки (щото тогава нямаше интернет). И тогава понаучихме българските думи. Сега бъркаш в Гугъла и вадиш каквото ти трябва. И Панто, както вече казахме, че е от поколението, израснало с Винету (който е мил спомен от детството), му се налага да пита децата, какво пише на компютъра, че да не се бъгне (счупи, брех, дори не мога да се сетя за други синоними) нещо фатално.

Тръгнах от Винету и забравих, къде искам да отида. Щях да ви питам, мили братя и сестри, къде ви тече най-леко и безболезнено мисловният процес? На Панто мисълта му лети само на две места – в рейса и във веце-то. Там се раждат истинските идеи. И така, като си седя, се чудя, защо ние (българите, като цяло) се люшкаме между да и не, между любов и омраза, между добро и лошо, между здравей и... (сещате се). За тия размисли обаче ще ви светна другия път. Налага се да се девелопна още малко във Фейсбук.

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.