Записки по градския транспорт: Хлопайте и ще ви се отвори (за пътуването навън и навътре)

Записки по градския транспорт: Хлопайте и ще ви се отвори (за пътуването навън и навътре)

Христос Воскресе, скъпи братя и сестри от градския транспорт, от жп-то, от авионите (спрени за момента) и от всички останали возила. На този светъл ден няма да се делим на мобилност, защото всеки е предприел някакво пътуване. Някои навън от София, други навътре в себе си. Както се казва, всекиму според нуждите и способностите.

Според мен, тези дето си останахме по къщите пътуваме повече навътре в себе си. Поне аз, Пантелей пътник направих точно това. Ние от средното поколение, а и следващото, сме възпитани като полу атеисти. Казвам полу, защото съм сигурна, че повечето от нас ходят на църква, палят свещ и се молят със свои думи, щото не знаем правилните. Соцът ни даде бурна младост без притеснения за неща, които се смятат за грях, но ни отне сигурността, че можеш да се опреш на Онзи, чието Възкресение празнуваме днес.

И като не сме научени навреме, използваме всякакви заместващи фрази като „има някаква сила“ или „невидима енергия“. Обаче като видим зор, казваме името му – Господ Исус Христос. И го молим за какво ли не. И се надяваме, че когато нямаш никакви сили да си помогнеш сам, помощта ще дойде свише.

И така, размисляйки се, аз Пантелей пътник, реших да направя нещо, което се каня от доста време, но все не намирах време и достатъчно упование да го сторя. Седнах и прочетох Евангелието от Матея. Щото, нали се сещате, всички викаме Воистину Воскресе, след думите: „Няма го тука, защото възкръсна, както и рече“, обаче не сме много наясно, какво се е случило преди това. А преди това има десетки притчи, изречени от Него, които ако не друго са повод за упражнение на сивите клетки ( доколкото са ни останали от гледане на телевизия). Като казах телевизия, та се сетих, как снощи се поклонихме на телевизора, защото оттам патриархът ни възвести радостната вест (после се сетихме, че тая работа се прави пред иконата с гръб към тв-то, ама короната съвсем ни обърка).

Та, да се върнем на Матей (между другото той е доста лаконичен, разлика от Лука и Марк). Има едни думи на Христос, които сме ги чували много пъти, но аз лично не съм се замисляла много над тях. „Хлопайте на портата и ще ви се отвори“, казва Той. Господи, аз все още не знам как да хлопам, обаче със сигурност се опитвам срамежливо да почукам и дълбоко се надявам, че Някой от другата страна ще ме чуе. Дано, да ме чуе!

Та така, мили братя и сестри от целия транспорт, аз Пантелей пътник ви желая светъл празник. Хапнете агнешко и козунаци, чукнете се с яйцата и дано и този път ни се размине с короната и с всичко останало, щото нали все казваме, че Господ е българин. Дано и Той да е на същото мнение! Амин!

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.