„Ще те разчекна на две, ще опъна въже между двете половини и ще простра на него прането си“(доста интересна визия). „Ще ти извадя протезата и ще си я сложа на мен“ (е, от това побиват тръпки). За да не ви оставя дълго да се чудите, мили ми братя и сестри от градския транспорт, горе изложените клетви ги чух от едно турско сериалче.
„Ще те разчекна на две, ще опъна въже между двете половини и ще простра на него прането си“(доста интересна визия). „Ще ти извадя протезата и ще си я сложа на мен“ (е, от това побиват тръпки). За да не ви оставя дълго да се чудите, мили ми братя и сестри от градския транспорт, горе изложените клетви ги чух от едно турско сериалче.
По случайност улучих точно тези реплики, защото лелята от филмчето, чиито клетви се лееха от екрана, се изявява в 12.30 часа по обед, пък това си е работно време. Както и да е (Пантелей по принцип е работен тип), като чух клетвите й, се върнах от вратата. Спрях пред телевизора и не можех да повярвам на ушите си. Ей хора, иска се вдъхновение и полет на мисълта за подобни клетви. Какъв ти полет, направо изстрелване в космоса към най-далечни галактики.
Да, не е лошо да се поучим от съседските клетви, защото нашите са твърде постни. Бих казала доста едностранчиво представени. „Да пукнеш, дано“ си е класика, но трябва да се използва много предпазливо, за да не ти се върне клетвата обратно. И само в краен случай. Сега има и по-модерни, като например "ще ти направя вуду кукла". Но пък в рейса чух една много интересна клетва. Тя гласеше: „Абе, ти какъв си? Жендър си ти, Жендър нещастен“. Много интересен прочит. Звучи някак по-изискано от значително по-често употребяваната родна ругатня. Освен това излизаше от устата на жена на 65+, нарамила пазарски чанти. Каза го по телефона на някого. Няма да гадаем кой е отстреща. И няма да се задълбаваме в етимологията на тази клетва, за да не навлизаме в дебрите на народопсихологията. Че, дръпнеш ли едно конче, ще вземе да се разплете целият чорап.
Сега, това че Пантелей си води записки в градския транспорт не означава, че всички в рейса ругаят. Повечето хора пътуват кротко и си мълчат възпитано. Само ако се взреш в лицата на някои от пътниците, виждаш как на челото им се изписва „Жендър нещастен“, но никога не можеш да си сигурен какъв точно е поводът. Самият Пантелей пътник има някакъв джендърски уклон, защото си пише записките ту в мъжки, ту в женски род. И това си е своего рода раздвоение на личността. Но, в днешния Петльовден, нещата трябва да са ясно диференцирани, поне според фолклорната традиция.
Като казах изписано на челото, се сетих за една от любимите приказки на Пантелей като малък. Казва се „Кристалният Джакомо“ от „Приказки по телефона“ на Джани Родари. Джакомо не може да лъже, защото е прозрачен и мислите му се виждали зад прозрачното му чело. Приказката е много по дълбока от това, което аз Пантелей пътник ще ви пожелая: Мили братя и сестри от градския транспорт, дори и на челото ви да е изписано „Жендър“, постарайте се поне, той да не е нещастен. Защото животът е кратък и трябва да сме щастливи и да се обичаме. Make love not war!
Монитор
