Аз съм зла жена с магически способности. Вещица един вид. Навремето ви плашеха с мен: „Изяж си супата или Баба Яга ще дойде”, „Ей я Баба Яга, на оново дърво, гледа кои непослушни деца не спят още”.  Сега съм почетен член на Столичната компания за градски транспорт. Скоро ще ми издадат златна карта.

Някои от връстничките и колежките ми още използват старите си метли. Аз моята я пенсионирах отдавна. Полакомих се за перяща прахосмукачка, но не ми остава време да я използвам, защото по цял ден кръстосвам големия град. В „Кауфланд” пуснали евтина двуслойна тоалетна хартия, в „Лидл” оризът „Крина” е на далавера, от „Била”-та си купувам кюфтенца на скара и печено пиле. Оня ден снахата ме юрнала: "Свекървичке, аман-заман, ела малко да погледаш внука". Да бе, да. Нямам си друга работа сякаш. Който си е раждал деца, да си ги гледа. Аз моите съм си ги отгледала. Сега ми е паднало да скитосвам на воля. Едни апрески съм си взела – с два номера по-големи, за да се намъкна в тях с два чифта вълнени чорапи, но в градския транспорт е топличко, та хич и не ми трябват те.

Обикновено изчаквам час пик за ежедневния маратон. Когато хората тръгват на работа – тогава и аз. Прибирам се за час-два, за да хвана турския сериал, после по обед, когато малките ученици с големите раници тръгнат да се прибират, аз съм отново на линия. Сядам на мястото, което ми се полага по право, щото съм възрастна и уморена от живота вещица. И почвам да гледам злобно всички онези малки гадини, които са се огънали под тежестта на раниците. Понякога се качват и други натрапници – някакви женуря с огромни кореми. Къде си тръгнала ма, булка, с този тумбак? Седи си вкъщи. Да не искаш тук на седалката да родиш?

На бременни аз не ставам. И на деца също. Качвам се от първата врата, но ако съзра някое свободно място в края на натъпкания трамвай, се пускам като ръгбист по терена. Ръгбито е груба игра. Точно като за мен. Понякога обаче не успявам да стигна навреме. Тогава заемам предизвикателна поза, вторачвам се в някой ученик, защото с по-големи не смея да се заяждам и почвам: „Я, младежо, скокни бързо и отстъпи място на старата жена, че краката не ме държат”. Знам какво ще последва. Веднага ще се намери някоя млада вещица, която да защити детето. А аз ще я туря на място, че те, днешните млади, затова са невъзпитани и за нищо не стават, защото такива като нея ги учат, да не уважават старите хора. Докато не реши да слезе, ще я кълна като дърта циганка.

Друг път, ей така за развлечение, вадя от чантата судоку и почвам да си правя гимнастика на мозъка. Веднъж четох, че било добро средство срещу склероза. Някои точно така ме обиждат: „Склерозирала бабичка, не можеш ли по друго време да пътуваш?” Мога, ей на. Ама не искам. От любов към спорта го правя. Събота и неделя да сте ме виждали? Тогава си стоя у дома, носа си не подавам навън. Щото си е друго да пътувам в делнични дни, когато има повече хора, с които да се дърлям.

Веднъж една нахалница се опита да ме закове: „Да бе, стара си, немощна си, не те държат краката. Закъде си я нарамила тогава тази десетлитрова туба с минерална вода?”. Ти ли ма, мърло, ще ме учиш мен, че не било полезно да се наливам постоянно с минерална вода? Аз акъл не ща, всичко си знам.

От Халите си я наливам водата обикновено, но като ме прихванат лудите – стигам и до чешмите в Горна баня. Няма проблем и до Перник да разходя някоя туба, но четох във вестника, че водна криза имало там в момента, иначе ей го къде е.

Като по часовник съм. Приберат ли се учениците, и аз се прибирам. Лягам за час-два да отпочина и към 17 ч. наново висвам на спирката. Това им е хубавото на трамваите – винаги са препълнени с диви бабички, тръгнали на зяй пазар като мен в час пик. Много сме, силни сме! Честит ни Бабин(ягин)ден!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Записки по градския транспорт: Тревожа се за щъркелите!

Да, скъпи братя и сестри от градския транспорт. Това е фактът, аз Пантелей пътник се тревожа за щъркелите. Не тръпна в очакване (е, може би, малко) дали ще ме подмине ли гадното подло микробче, което се разпищоли в целия свят и мори наред. Не се притеснявам (тук направо лъжа като дърта циганка) за това, дали някой от близките ми ще се разболее. Мъката ми е за щъркелите! За красивите бели птици, които всяка година ни носят надеждата, че ей на пролет пукна, а ние напук на глобалното затопляне още сме живи и ще ни бъде.

Записки по градския транспорт: Лук и чесън си хапни, корона да не те лови

Преди няколко дни Христо Стоичков каза, че се пази от коронавируса като яде много лук, чесън и пие гореща вода. За лука и чесъна разбирам, ама за какво му е тая гореща вода? Някак не се връзва с панацеята на българина – двата фитонцидни зеленчука, гарнирани с тънко нарязана сланина, плюс домашна ракия за ваксина. Горещата вода може би е за разреждане на гореспоменатите миризливи кореноплодни. Не искам дори да си представя, как Модерния ляв ухае като излезе от дома си в Маями. Тая миризма хич не ми се връзва с местоположението. В Маями би трябвало да миришеш на плажно масло. В най-лошия случай на сос барбекю.

Записки по градския транспорт: Ако си пил аналгин-хинин пазаруваш сутрин от 8.30 до 10.30 часа

Кога човек започва да остарява? Грешен въпрос! Кога човек разбира, че започва да остарява? Пантелей пътник има отговор и ще го сподели с вас, скъпи братя и сестри, последни мохикани в градския транспорт (който не е чел за Винету, да не се обажда). Разбираш, че си остарял, когато си купиш дълга обувалка.