Привет, братя и сестри от градския транспорт! Денят Х дойде! За някои е вчера, за други ще е утре. Но, истинският ден Х е днес, защото земята се намира най-близо до слънцето. Честит перихелий (така се казвала позицията, в която планетата ни се намира най-близо до горящото кълбо).

Не на всички им идва по едно и също време перихелият обаче. Моят беше на 1 януари. През нощта пукот, трясък и огньове в небето. На сутринта – тихо. Не просто тихо, пълно мъртвило. Казвам си, ето го денят Х. Дали някой не ни е пуснал неутронна бомба? (преди години се говореше за оръжието, което поразява само живите същества) Между другото, какво стана с бомбата, че вече не я споменават (сигурно са я прибрали някъде за по-добри времена)?

От друга страна, едва ли е бомбата, защото зървам Марин от съседния вход, че успява да паркира на 20 сантиметра от изпокапалата мазилка на блока и после трудно си намира входната врата. На око изглежда да е на поне 1,7 промила, но още мърда. Едва ли го е улучил неутронен гръм. По-скоро го е гръмнала поне бутилка пукница. Но, в новогодишната нощ всичко е позволено, особено щом като е минал невидим по сутрешните улици (за полицията).

Тихо е, не мръдва и клонче от ошушканата от вятъра брезичка под прозорците. Няма го и онова мило семейство (не знам дали са се подписвали в гражданското) ромчета, които бутат огромно съоръжение на колела, с което събират пластмаса и метал от кофите за боклук. Преди време им набутах изгорялата ни пералня. И досега се чудя, как успяха да я метнат на количката. Ето на, и тях ги няма. Само проскубаният пес, дето подтичква зад тях лениво се доближава до контейнера. Преял е с прасешки кокали.

Между другото, като мине перихелият (днес) утре започват мръсните (три) дни. Все се чудя, защо се казват мръсни. Ясно е, че караконджулите излизат по това време, за да ги гоним с кукери. По стародавна традиция ги гоним и с много вино и ракия (и с всякакви други по-засукани питиета). Обаче, по същото време е и Богоявление, после Ивановден. Все светли празници от духовна гледна точка. Не може да се отрече на нашия малък, но изключително...мъдър народ, че мръсното трябва да се измие и да се полее (водата е само за ритуала).

Отплеснах се, мъдрият ни народ е казал и друго – за едни сватба, за други – брадва (не говоря за Перник, за него по-нататък). Докато на нас ни е студено, на други им гори под краката. Говоря за Австралия, която гори в буквалния смисъл. Ще кажете, абе това е много далече. Пък и Гришо е там, и бие, развява гордо трибагреника (май се е усетил, че без него не му върви в играта). Обаче един приятел казва, че брадвата рано или късно почва да сече и в нашата гора. Та в перихелия, не е лошо да помислим и за това.

В Перник вече мислят, скоро и на други места. И в този ред на мислене, да не ни се наложи на всички да обуем железните джапанки и да джапаме с тях из пустинята в търсене на живителна течност (синоним на водата, който се ползва в информациите за въвеждане на воден режим).

Стана много депресивно. Умберто Еко е казал, че хората чакат цяла седмица да стане петък, цяла година да стане лято и цял живот да са щастливи. Така е, чакаме си. Живи и здрави, и до нови срещи в някой рейс. Ваш Пантелей пътник. Наздраве!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Записки по градския транспорт: Сто тояги на голо!

Нали знаете поговорката, че и сто тояги на голо са малко. Малко са, бих казала и аз Пантелей пътник. Добре де, нека да не са сто и да не се изпълняват на площада (щото там един шеф трябва да вика, че няма винетки). Тоягите на голо - в рейса! Там, където малките ултраси  изпаднячета (по-късно ще станат големи изпадняци) с малки бръснати главички, съблякоха едно момче по долнище на анцуг. По една (нека да е виртуална) тояга трябва да има и за всеки от пътниците в рейса (включително и по гърбината на Пантелей). По принцип. Профилактично.

Записки по градския транспорт: В „Христо Ботев” и „Красна поляна” се возим безплатно. Точка по въпроса!

След Иван Гешев в кв. „Христо Ботев” стъпиха и контрольорите. Трима на брой. „Всяко чудо за три дни”, кълняха ги местните, задето им спряха правото на придвижване. В този квартал всички са пишман адвокати – няма човек, който да не си знае правата. Три дни псуваха, клеха. Но на четвъртия осъзнаха, че няма да е на тяхната. И започнаха да кълнат Пантелей пътник и бледоликите предатели с абонаментни карти край него, които тази седмица не можеха да повярват на очите си – автобус 79 хем е редовен, хем има къде да се седне.

Записки по градския транспорт: Джендърски клетви (не ругай в рейса, да не ти се върне)

„Ще те разчекна на две, ще опъна въже между двете половини и ще простра на него прането си“(доста интересна визия). „Ще ти извадя протезата и ще си я сложа на мен“ (е, от това побиват тръпки). За да не ви оставя дълго да се чудите, мили ми братя и сестри от градския транспорт, горе изложените клетви ги чух от едно турско сериалче.