П ривет, братя и сестри от градския транспорт! Денят Х дойде! За някои е вчера, за други ще е утре. Но, истинският ден Х е днес, защото земята се намира най-близо до слънцето. Честит перихелий (така се казвала позицията, в която планетата ни се намира най-близо до горящото кълбо).
Привет, братя и сестри от градския транспорт! Денят Х дойде! За някои е вчера, за други ще е утре. Но, истинският ден Х е днес, защото земята се намира най-близо до слънцето. Честит перихелий (така се казвала позицията, в която планетата ни се намира най-близо до горящото кълбо).
Не на всички им идва по едно и също време перихелият обаче. Моят беше на 1 януари. През нощта пукот, трясък и огньове в небето. На сутринта – тихо. Не просто тихо, пълно мъртвило. Казвам си, ето го денят Х. Дали някой не ни е пуснал неутронна бомба? (преди години се говореше за оръжието, което поразява само живите същества) Между другото, какво стана с бомбата, че вече не я споменават (сигурно са я прибрали някъде за по-добри времена)?
От друга страна, едва ли е бомбата, защото зървам Марин от съседния вход, че успява да паркира на 20 сантиметра от изпокапалата мазилка на блока и после трудно си намира входната врата. На око изглежда да е на поне 1,7 промила, но още мърда. Едва ли го е улучил неутронен гръм. По-скоро го е гръмнала поне бутилка пукница. Но, в новогодишната нощ всичко е позволено, особено щом като е минал невидим по сутрешните улици (за полицията).
Тихо е, не мръдва и клонче от ошушканата от вятъра брезичка под прозорците. Няма го и онова мило семейство (не знам дали са се подписвали в гражданското) ромчета, които бутат огромно съоръжение на колела, с което събират пластмаса и метал от кофите за боклук. Преди време им набутах изгорялата ни пералня. И досега се чудя, как успяха да я метнат на количката. Ето на, и тях ги няма. Само проскубаният пес, дето подтичква зад тях лениво се доближава до контейнера. Преял е с прасешки кокали.
Между другото, като мине перихелият (днес) утре започват мръсните (три) дни. Все се чудя, защо се казват мръсни. Ясно е, че караконджулите излизат по това време, за да ги гоним с кукери. По стародавна традиция ги гоним и с много вино и ракия (и с всякакви други по-засукани питиета). Обаче, по същото време е и Богоявление, после Ивановден. Все светли празници от духовна гледна точка. Не може да се отрече на нашия малък, но изключително...мъдър народ, че мръсното трябва да се измие и да се полее (водата е само за ритуала).
Отплеснах се, мъдрият ни народ е казал и друго – за едни сватба, за други – брадва (не говоря за Перник, за него по-нататък). Докато на нас ни е студено, на други им гори под краката. Говоря за Австралия, която гори в буквалния смисъл. Ще кажете, абе това е много далече. Пък и Гришо е там, и бие, развява гордо трибагреника (май се е усетил, че без него не му върви в играта). Обаче един приятел казва, че брадвата рано или късно почва да сече и в нашата гора. Та в перихелия, не е лошо да помислим и за това.
В Перник вече мислят, скоро и на други места. И в този ред на мислене, да не ни се наложи на всички да обуем железните джапанки и да джапаме с тях из пустинята в търсене на живителна течност (синоним на водата, който се ползва в информациите за въвеждане на воден режим).
Стана много депресивно. Умберто Еко е казал, че хората чакат цяла седмица да стане петък, цяла година да стане лято и цял живот да са щастливи. Така е, чакаме си. Живи и здрави, и до нови срещи в някой рейс. Ваш Пантелей пътник. Наздраве!
Монитор
