Кога човек започва да остарява? Грешен въпрос! Кога човек разбира, че започва да остарява? Пантелей пътник има отговор и ще го сподели с вас, скъпи братя и сестри, последни мохикани в градския транспорт (който не е чел за Винету, да не се обажда). Разбираш, че си остарял, когато си купиш дълга обувалка.

Подпираш с нея петата и нахлузваш обувките с леко приклякане без да се навеждаш. Това е началото на третата възраст, тоест остава една трета от цялото, дето само Началника знае колко му е точната бройка.

Вирусът с короната, който ни нападна нагло в гръб обаче даде още едно прозрение. Който е пил аналгин-хинин значи е рисков дъртак и трябва да се реди пред магазина от 8,30 до 10,30 сутринта. Значи Пантелей си спомня много добре зелените хапчета, с които се целяхме едно време. Настинка, гърлобол, тръпки – пийнеш си зеленото хапче и си като нов. Сега май ще трябва да си спомним как се прави това с „нещо ново, нещо старо и нещо зелено“. И бегом сутрин на пазар.

Последното пътуване на Пантелей беше в междуградски автобус малко преди забраната. Значи, Панто се снабдил с маска и латексови ръкавици. В рейса до него сяда девойка и тя с маска. Добре ама, Пантелей бори обикновен некоронован вирус А, В,С или както там му казват. И по средата на пътя носът му теква с дебит, за който в Перник не могат и да си мечтаят. Тече ви казвам, яко. А сега си представете, как се бърше нос под маска ( от онези, които приличат на патешка човка, премиерът ходи с такава). Голям зор ви казвам, братя и сестри! Цели пет часа деликатно подсмърчане и покашляне. Девойчето се стегнало не смее да мръдне. Добре, че се освободи място и то успя да се изнесе по спешност.

На връщане Пантелей е с бояджийска маска. Профешънъл с филтър. На предната седалка се е наместила жена без нищо (на голо спрямо короната, дето се вика). Панто пак си покашля, щото А,В,С-то не се дава толкова лесно. Жената се обръща и гледа строго и обвинително. Обаче, искам да ви кажа, че като ти е закрита половината мутра с маска, гледаш на света по друг начин – някак по-неглиже, без да ти пука особено. Е, питам се, екзистенциално – кой е прав в казуса с рейса – кашлящият с маска или некашлящият без маска? Ама ние сме си така на тези географски ширини. Има виновен, но никога не си ти самият.

Във Фейсбук се носи едно писмо на Скот Фицджералд от Южна Франция през 1920 г., където той, заедно с Хемингуей, преживява епидемията от Испански грип. Оказа се, че е пародия от американски автор. Споделяше се много, но веднага намериха се хора, които да установят, че текстът не е писан от Фицджералд. Обаче в него пише: „Утре ще е по-добре! Със сигурност. Аз предусещам!“. И какво като не го казал Фицджералд (между другото в компанията на Хемингуей, това действително се е случило). Важното е, че утре ще е по-добре. Дано! Дано! Дано!


Ето и още един пародиен Фейсбук фолклор (готин):

- Кой кашля в този късен час?

-Аз кашлям-каза Финдли.

-Върви си! Кашляй си у вас!

-Ще кашлям-каза Финдли.

-Ти май че си се заразил......

-Бях в Мола-каза Финдли

..........

-Ще ти отворя, ала чуй.....

-Отваряй! - каза Финдли

-Ваксина сипвам, ти се събуй...

-Наливай-каза Финдли.

Авторът на текста е неизвестен (до момента)

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Записки по градския транспорт: Тревожа се за щъркелите!

Да, скъпи братя и сестри от градския транспорт. Това е фактът, аз Пантелей пътник се тревожа за щъркелите. Не тръпна в очакване (е, може би, малко) дали ще ме подмине ли гадното подло микробче, което се разпищоли в целия свят и мори наред. Не се притеснявам (тук направо лъжа като дърта циганка) за това, дали някой от близките ми ще се разболее. Мъката ми е за щъркелите! За красивите бели птици, които всяка година ни носят надеждата, че ей на пролет пукна, а ние напук на глобалното затопляне още сме живи и ще ни бъде.

Записки по градския транспорт: Лук и чесън си хапни, корона да не те лови

Преди няколко дни Христо Стоичков каза, че се пази от коронавируса като яде много лук, чесън и пие гореща вода. За лука и чесъна разбирам, ама за какво му е тая гореща вода? Някак не се връзва с панацеята на българина – двата фитонцидни зеленчука, гарнирани с тънко нарязана сланина, плюс домашна ракия за ваксина. Горещата вода може би е за разреждане на гореспоменатите миризливи кореноплодни. Не искам дори да си представя, как Модерния ляв ухае като излезе от дома си в Маями. Тая миризма хич не ми се връзва с местоположението. В Маями би трябвало да миришеш на плажно масло. В най-лошия случай на сос барбекю.

Записки по градския транспорт: Ко? Нье!

Здравейте скъпи братя и сестри от градския транспорт! Честита Баба Марта! Желая ви да сте румени (но не от високо кръвно) и засмени  (с направени бели пломби на всичките кариеси). И да кажа още - простете ми, защото аз Пантелей пътник ви прощавам от сърце. Прощавам ви, че ме настъпвате в рейса, прощавам, че ме избутвате на влизане, че не ми отстъпвате място, когато много, ама много искам да седна. Абе, простено да ви е. Вчера четох едни разсъждения на много симпатична монахиня от манастир близо до София. Основният въпрос беше . Можете ли да простите на врага си?