Замъкът Пелеш – изящна перла сред Карпатите
16

Замъкът Пелеш – изящна перла сред Карпатите

На 8 часа път с кола от София и само на 2 часа от Букурещ се намира един от най-красивите замъци в Европа – Пелеш. Румънци и чуждестранни туристи чакат с часове на две отделни огромни опашки, за да влязат да го разгледат, но предвидливите екскурзоводи предварително записват час за групите и в такъв случай достъпът е почти моментален. Входът струва само 20 леи (около 4 евро), а за правото да снимаш вътре се заплащат 30 леи допълнително към билета.

По скромното мнение на посетилите го обаче, да се разсейваш с фотографиране намалява удоволствието от разходката из този вълшебен свят на блясък и лукс. Въпрос на избор...

Замъкът Пелеш е построен в неоренесансов немски стил за кралска резиденция в близост до курорта Синая. Издигнат е на хълм в Карпатите за близо 40 години – от 1873 до 1914-а, на съществуващ от Средновековието маршрут, свързващ областите Трансилвания и Влахия. Дълго време Трансилвания е била в рамките на Австро-Унгарската империя, така че тук усещането, че сте в сърцето на Европа, няма и за миг да ви напусне. Румънският крал Карол І (1839-1914), под чието управление страната получава независимост, посещава мястото през 1866 г. и се влюбва в прекрасната планинска гледка. През 1872 г. монархията закупува 1300 кв. км земя в близост до река Арса Пиатра и поръчва изграждането на кралски ловен резерват и лятна резиденция, като на 22 август 1873 г. се поставят основите и на замъка. Същевременно се правят и спомагателни сгради: помещение за охраната, ловна хижа, кралски конюшни и...електрическа централа. Дворецът Пелеш става първият дворец в света,

изцяло захранван с електроенергия локално производство

Снабден е и с течаща вода и парно отопление – значимо технологично постижение за епохата.

Първоначалните 3 проекта представляват копия на вече съществуващи дворци в Западна Европа, така че Карол ги отхвърля като лишени от оригиналност и прекалено скъпи. Проекта за изграждането печели германският архитект Йоханес Шулц, представяйки по-оригинален план, което допада на вкуса на краля: разкошна голяма вила в алпийски стил, но съчетаваща и различни характеристики на други класически европейски стилове, най-вече следвайки италианската елегантност и баварската възрожденска естетика. Към работата се присъединява и архитектът Карол Бенеш, а в последния етап и чешкият им колега Карел Лиман, който проектира кулите, включително и централната, висока 66 метра. Лиман построява и близкия дворец Пелишор (1889-1903), малкия Пелеш – бъдещата резиденция на престолонаследника Фердинанд І и жена му Мария Саксонска Кобург-Гота.

40-годишното строителство се оценява на 16 милиона златни румънски леи (около 120 милиона днешни долари). По строежа са работили 300-400 души. Кралица Елизабета де Вит, съпругата на Карол І, пише в дневника си: „Италианците бяха зидари, румънците строяха терасите, циганите бяха чираци. Албанци и гърци обработваха камъка, германци и унгарци дървото, турците печаха тухли. Французите бяха чертожници, англичани правеха измервания. Говореха, караха се и пееха на 14 различни езика и всевъзможни диалекти“.

Изграждането на замъка леко се забавя по време на румънската война за независимост срещу Отоманската империя (1877-1878).

Официалният бал за откриването е на 7 октомври 1883 г.

Карол и Елизабета живеят в ловната вила, докато Пелеш бъде достроен, както Фердинанд и Мария – в Пелишор. През 1893 г. в замъка се ражда синът на младата двойка Карол ІІ Румънски, давайки на замъка смисъла на „люлка на династията“, както го нарича Карол І.

...След принудителната абдикация на крал Михай І през 1947 г. комунистическият режим иззема всички недвижими активи на фамилията, вкл. и Пелеш. За кратко дворецът е превърнат в туристическа атракция и място за почивка на червения културен елит на страната. През 1953 г. става музей, но от 1975 до 1990 г. Чаушеско го държи затворен, като го обявява за церемониална зона, до която достъп имат единствено работници по поддръжката и военни. Чаушеско не го харесва особено и визитите му са рядкост. След революцията от 1989 г. замъците са обявени за национално наследство и отворени за обществеността. Днес някои от сградите в комплекса са президентска резиденция, хотели, ресторанти. През 2006 г. румънското правителство реституира замъка на бившия монарх Михай І. Преговорите между него и управляващите започват веднага след това и до смъртта на Михай през 2017 г. още не са завършили окончателно. Продължават и до днес с наследниците му. Замъкът сега е нает от страна на кралското семейство от румънската държава като наемодател.

Всяка година Пелеш приема между 250 000 и 500 000 посетители. В своята история той е бил домакин на важни личности: кралски особи, политици, артисти. Паметно е посещението на австрийския император Франц Йосиф І на 2 октомври 1896 г., който по-късно пише в едно свое писмо: „Кралският дворец е сред фантастичен пейзаж, с градини, оформени стъпаловидно, като всичко е оградено от гъсти гори. Сам по себе си дворецът е впечатляващ с натрупаните в него съкровища: нови и антикварни картини и мебели, оръжия и всякакви любопитни предмети, всички подредени по правилата на изискания вкус... Атмосферата е изключително приятна“. Джордже Енеску, Сара Бернар, Жак Тибо, Василе Александри са били чести гости на кралица Елизабета, известна с писателския си псевдоним Кармен Силва. В по-ново време Ричард Никсън, Джералд Форд, Муамар Кадафи, Ясер Арафат са били приемани там. Снимани са и много филми. В продукцията „Ню Джърси“ там живее

ексцентрична милиардерка, изиграна от Рейчъл Уайз

Площта на замъка е 3200 кв. м и има 162 стаи, което е малко според европейските аристократични стандарти. Но за съвременното око, свикнало с други критерии, разточителството е невиждано. Младата румънска монархия иска силно да заяви за себе си на световната карта, затова не е жалила средства и усилия. Помещенията са украсени с мотиви от всички култури на планетата. Тематично декорацията варира според функциите (кабинети, библиотеки, оръжейни, картинни галерии) или според стила (флорентински, турски, арабски, френски), като всичко е прецизно пипнато до най-малките детайли. Има 30 бани.

Сградата съдържа една от най-красивите колекции изкуство в Европа: статуи, картини, мебели, оръжия, злато, сребро, цветен кристал, слонова кост, порцелан, гоблени, килими. Особено ценни са ръчно рисуваните витражи. Статуя на Карол І се извисява срещу главния вход. Тя е от италианския скулптор Рафаело Романели, създал и 7 от терасите в градината, повечето от карарски мрамор.

Посещенията в двореца са само с екскурзовод, не може да блуждаете самостоятелно из залите. Има турове само с включен приземен етаж и по-пълен, обхващащ приземния, първия и втория етаж. Часовете за посещение са от 9 до 17 от сряда до неделя, от 11 до 17 във вторник. В понеделник е почивен ден. Лошата новина е, че всяка година през ноември Пелеш затваря за основно почистване и поддръжка, затова ако искате да го видите преди коледните празници, трябва да побързате.

 

Основните зали, които можете да разгледате

Почетният салон е вдъхновен от Търговския дом в Любек и салона на кметството в Бермен. Простира се на 3 етажа. Това е „приемната“, в която първо попада всеки гост на двореца в неговата сърцевина. Стените са облицовани с фино резбовано дърво – европейски орех и екзотични дървесини, от виенския майстор Бернард Людвиг. Декоративни вътрешни балкони, барелефи, гоблени, алабастрови статуи и модерните за времето подвижни стъклени панели за покрива допълват пищната обстановка.

Имперският апартамент е обзаведен в чест на австрийския император Франц Йосиф, или поне така се смята. За личния приятел на румънската кралска фамилия декораторът Аугуст Бембе е избрал разточителен барок в стила на Мария Терезия.

Голямата оръжейна съхранява над 3500 образци на средства за водене на война и за лов, които съставят една от най-красивите подобни колекции в Европа. Експонатите са датирани от ХІV до ХІХ век. В малката оръжейна е единственото запазено в Румъния пълно бойно снаряжение за рицар и неговия кон. Има брони, много от които от злато или сребро с инкрустирани скъпоценни камъни, шлемове, щитове, кинжали, мечове, копия и т.н. Трапезарията е в бретонски стил от ХVІІ век и в нея са показани скъпи сребърни съдове. Театралната зала е декорирана в стил Луи ХVІ, има 60 седящи места и истинска сцена със задкулисие. Някои от стенописите там са дело на самия Густав Климт. Флорентинската зала съчетава елементи на тосканския ренесанс. Впечатляващи са вратите от масивен бронз, изработени в ателието на Луиджи Мани в Рим и мраморната камина с мотиви от творчеството на Микеланджело. Турският салон, който имитира отоманската атмосфера, е всъщност пренесения Румънски павилион от Световното изложение в Париж през 1868 г. Стените са покрити с ръчно изработени копринени брокати, закупени във Виена. Използвал се е като пушалня за господата.

Кабинетът на краля е снабден с тайна врата в библиотеката и изящна беседка за аудиенции, продължаващи над 10 минути. Там е и известният портрет на кралица Елизабета с малката им дъщеря, която на 4 годинки умира от тиф. След нейната кончина кралската двойка осиновява племенника си Фердинанд, за да си осигури наследник. Забележителен е фактът, че за разлика от други кралски фамилии в Европа, Карол и Елизабета наистина са споделяли обща спалня...

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.