Закъснялата радост на абоната

Закъснялата радост на абоната

Настана време и абонатите на столичното парно да имат положителни очаквания за изравнителните си сметки. След толкова години много от тях поне няколко месеца няма да плащат, което в условията на пандемията ще бъде малка глътка въздух за бюджета на домакинствата.

Остава да видим дали ще имаме късметът и в следващия отоплителен сезон природният газ да не поскъпва. Оставаме настрана „подвига“ на КЕВР, който от началото на юли наду цената с над една пета на топлоенергията, в сравнение с април и май. Щом му е дадено правото - защо да не го направи. Най-учудващото бе, че въпреки яснотата на числата от регулатора продължаваха да твърдят, че топлоенерегията поевтинява. За по-удобно за база вземаха средата на миналата година, а не пролетта на 2020-та. Така догодина посред лято може да се окаже, че сме кредитирали безлихвено топлофикациионният монополист и ще чакаме да ни приспадат от бъдещите сметки. От подобни „фокуси“, естествено, най-доволен остава именно единственият доставчик на топлоенергия. Нещо хич не ни върви с ограничаването т. нар. „естествени монополисти“. Друга тема е, че не може да има нищо естествено в монополизъм, оставящ клиентите си с празни джобове и то продавайки му отпадна топлина от производството на електроенергия.

В тази връзка е редно да си зададем въпроса - дали България не можеше да получава и по-рано от август миналата година по-евтин природен газ и така да плащаме по-малко за парно? Доста преди нас, други страни от бившия соцлагер бяха успели да се договорят с руския монополист и да си издействат по-ниски цени на синьото гориво. У нас обаче бедата бе и продължава да бъде, че почти всички количества ги получаваме от един източник. Така на практика оставаме тотално зависими от него. От доста време от ЕС правят усилия разнообразяването на източниците на доставка. Добрата новина е, че най-късно догодина интерконекторът с Гърция ще бъде завършен и ще можем да получаваме получаваме синьо гориво от Транс-адриатическия газопровод, минаващ през Гърция и от други страни, напр. от Азербайджан. От него вече черпи газ дори и Албания. Надеждите ни са свързани и с терминала за втечнен газ край Александруполис, през който ще имаме достъп и до световния пазар на този вид гориво. Дето се вика: По-добре късно, отколкото никога, защото винаги е хубаво да се избира от къде и по колко да се купува. И най-важното на каква цена.

Можем да завършим и с друг пример на диверсификация от Европа. Полша започва строителството на газопровод към Дания, през който ще може да получава природен газ от норвежките находища в Северно море. Поляците вече имат свой LNG-терминал и вземат втечнен газ от САЩ и от другаде.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.