З аконът на Архимед не предлага еднозначни решения, когато действа не във физическа среда, а в деликатната и взривоопасна сфера на човешките отношения. Затова след премиерния спектакъл на Малък градски театър „Зад канала“ по едноименната пиеса на каталунеца Жузеп Мария Миро си тръгваме с повече въпроси, отколкото отговори.
Законът на Архимед не предлага еднозначни решения, когато действа не във физическа среда, а в деликатната и взривоопасна сфера на човешките отношения. Затова след премиерния спектакъл на Малък градски театър „Зад канала“ по едноименната пиеса на каталунеца Жузеп Мария Миро си тръгваме с повече въпроси, отколкото отговори.
Режисьорът Стилиян Петров е създал по текста, преведен от Нева Мичева, разтърсващ психологически трилър, който в симбиоза с отличните актьори Пенко Господинов и Ирини Жамбонас (и убедителните в поддържащите образи Петър Калчев и Христо Пъдев) забива ножа до дръжката в сърцето на зрителя.
„Законът на Архимед“ поставя под лупа
развихрилия се с днешна дата нов „макартизъм“
– без доказателства и логични доводи зад всяко, често невинно и добронамерено действие, да се „привижда“ сексуално посегателство, а най-безобидните жестове на съпричастие да се разчитат като извращение от лицемерната политическа хиперкоректност. Жорди (Пенко Господинов) е треньор по плуване и веднъж, за да успокои малко момче, което се страхува от водата подобно на него самия в детството, го прегръща и целува. Дребната на пръв поглед ежедневна случка, предадена от хлапетата като по „развален телефон“, отприщва подозрения и гняв у родителите. Наред с този план – почти сатиричен, ако го гледаме през призмата на някои скорошни събития, широко тиражирани в световните медии, се надигат сенките на сериозни екзистенциални казуси. Какво ни струва в днешния свят спонтанността? Можем ли да си позволим безнаказано да прекрачим границата на здравословната дистанция и отчужденост към сърдечната близост, която неизменно ще изглежда съмнителна в очите на тълпата?
Ами ако в жеста все пак има еротичен подтекст?
А ако обектът е дете, с чиято крехка душа човек трябва да е много внимателен – и в проявите на обич, и в насъскването на омраза? Можем ли да бъдем себе си в среда, в която всички мимикрират под маски в името на социалното интегриране? А ако самият Жорди навремето е имал нужда някой да го приласкае и подкрепи, за да пропъди страховете му?... Лека полека героят на Пенко Господинов от симпатичен непускист и шегаджия с малко разпасано чувство за хумор в перфектното изпълнение на актьора се превръща в подгонен дивеч, в трагичен герой, чиито живот ще се обърне. Скелети от гардероба в покъртителен монолог изважда с драматична овладяност и хладната и строга в началото управителка на басейна – великолепната и тук Ирини Жамбонас.
Структурата на представлението е изградена от сцени, всяка следваща от които ни връща малко назад и ни отвежда малко по-далеч, за да подхвърли нови двусмислени подробности, над които да си блъскаме ума в търсенето на отговори. Но ясни отговори няма: финалът остава отворен и всеки зрител сам решава кое за него е приемливо и кое не, докъде се простират границите на неговото доверие към многоликата човешката природа.
Ефектните костюми в спектакъла са на Елица Георгиева, сценографията – на Венелин Шурелов, музиката – на Мишо Шишков-син. Пиесата на Миро „Законът на Архимед“, която се поставя за пръв път у нас, е наградена с Premi Born de Teatre 2011, а авторът е сред асовете на каталунската „нова вълна“ в драматургията, водена от известния Жорди Галсеран.
Монитор
