„Законът на Архимед“ като психотрилър
2

„Законът на Архимед“ като психотрилър

Пенко Господинов, Ирини Жамбонас и разрушителната сила на една целувка

Законът на Архимед не предлага еднозначни решения, когато действа не във физическа среда, а в деликатната и взривоопасна сфера на човешките отношения. Затова след премиерния спектакъл на Малък градски театър „Зад канала“ по едноименната пиеса на каталунеца Жузеп Мария Миро си тръгваме с повече въпроси, отколкото отговори.

Режисьорът Стилиян Петров е създал по текста, преведен от Нева Мичева, разтърсващ психологически трилър, който в симбиоза с отличните актьори Пенко Господинов и Ирини Жамбонас (и убедителните в поддържащите образи Петър Калчев и Христо Пъдев) забива ножа до дръжката в сърцето на зрителя.

„Законът на Архимед“ поставя под лупа

развихрилия се с днешна дата нов „макартизъм“

– без доказателства и логични доводи зад всяко, често невинно и добронамерено действие, да се „привижда“ сексуално посегателство, а най-безобидните жестове на съпричастие да се разчитат като извращение от лицемерната политическа хиперкоректност. Жорди (Пенко Господинов) е треньор по плуване и веднъж, за да успокои малко момче, което се страхува от водата подобно на него самия в детството, го прегръща и целува. Дребната на пръв поглед ежедневна случка, предадена от хлапетата като по „развален телефон“, отприщва подозрения и гняв у родителите. Наред с този план – почти сатиричен, ако го гледаме през призмата на някои скорошни събития, широко тиражирани в световните медии, се надигат сенките на сериозни екзистенциални казуси. Какво ни струва в днешния свят спонтанността? Можем ли да си позволим безнаказано да прекрачим границата на здравословната дистанция и отчужденост към сърдечната близост, която неизменно ще изглежда съмнителна в очите на тълпата?

Ами ако в жеста все пак има еротичен подтекст?

А ако обектът е дете, с чиято крехка душа човек трябва да е много внимателен – и в проявите на обич, и в насъскването на омраза? Можем ли да бъдем себе си в среда, в която всички мимикрират под маски в името на социалното интегриране? А ако самият Жорди навремето е имал нужда някой да го приласкае и подкрепи, за да пропъди страховете му?... Лека полека героят на Пенко Господинов от симпатичен непускист и шегаджия с малко разпасано чувство за хумор в перфектното изпълнение на актьора се превръща в подгонен дивеч, в трагичен герой, чиито живот ще се обърне. Скелети от гардероба в покъртителен монолог изважда с драматична овладяност и хладната и строга в началото управителка на басейна – великолепната и тук Ирини Жамбонас.

Структурата на представлението е изградена от сцени, всяка следваща от които ни връща малко назад и ни отвежда малко по-далеч, за да подхвърли нови двусмислени подробности, над които да си блъскаме ума в търсенето на отговори. Но ясни отговори няма: финалът остава отворен и всеки зрител сам решава кое за него е приемливо и кое не, докъде се простират границите на неговото доверие към многоликата човешката природа.

Ефектните костюми в спектакъла са на Елица Георгиева, сценографията – на Венелин Шурелов, музиката – на Мишо Шишков-син. Пиесата на Миро „Законът на Архимед“, която се поставя за пръв път у нас, е наградена с Premi Born de Teatre 2011, а авторът е сред асовете на каталунската „нова вълна“ в драматургията, водена от известния Жорди Галсеран.

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.