Задължително училище или задължителна казарма?

Задължително училище или задължителна казарма?

Здравейте, верни мои читатели! Да не помислихте, че се пенсионирах? Не, не съм чак толкова стар, нито съм super star, за да си позволя да се оттегля в пенсия и кротко да харча парите си, отдаден на бирен мистицизъм. Още разсъждавам за нещата от живота. А той, животът, па макар и с маска, вярно станал озъбено, свирепо куче.

Тези дни например гледам паравоенните действия по площадите. Гледам и родителите как се прегрупират в боен строй - за или против задължителното училище. Едните искат децата да са в клас, а другите настояват за бошлаф (пардон!) – за онлайн обучение. Дочувам още, че има плах ученически опит да се поднови дебата за или против задължителната наборна военна служба и съвсем се ошашавих – задължително училище или задължителна казарма?

В едно от от най-елитните столични училища например забраняват на учениците до четвърти клас да ходят до лавката. По-големите може, ама ще се придвижват като нинджи в индианска нишка по нарисувани на пода стъпки. При първата издънка в дисциплината – ще затварят лавката.

Ми то на училище лавката е най-якото, бе господин директоре! Там става социалният контакт, там си почиваш от квадратните уравнения и числото Пи и най-вече, там можеш да видиш готините момичета от другия клас.

Като гледам как върви подготовката за първия учебен ден – един толкова обичан български празник – и наистина се чудя децата на училище ли тръгват, или на война. Учителите ще са с маски и шлемове. Учениците – под строй! А непослушните ще ходят в изолатора или ще ги пръскат по ръчичките с дезинфектант.

Пък нас едно време всеки даскал си ни маризеше със стил. По физика се явявахме с военен рапорт: „Другарю Б, подлагам празна бойна манерка за инструктаж!“. И другарят Б., физик човек, ни инструктираше до зачервяване. По биология ни разтягаха ушните миди. По английски имаше very big slaps зад врата, а за рехабилитация – зубрене на неправилните глаголи. По история пък получавахме исторически челен сблъсък с добрия стар дебел хартиен дневник. По физическо не ни биеха, но ни вземаха топката (никакви мачлета!) и въртяхме наказателни обиколки около даскалото. Истинска военна подготовка, ви казвам, заради което и задължителната казарма тогава за повечето български младежи си беше като едно най-обикновено училище. Само дето вместо тежката чанта с учебници и тетрадки мъкнеш тежкия автомат и цялото му там „пълно бойно снаряжение“. Евродепутатът Джамбазки е за задължителната наборна служба, но той тези неща не ги знае, не е ходил в казарма човекът. Там на такива като него много им се радват – в смисъл, щеше да е писар при началника на щаба, да ходи с цивилни дрехи и всяка събота и неделя – ГСП. Или както му викахме тогава - „големо ГСП“.

Та по време на задължителната казарма санитарните мерки си се спазваха, както ще е и сега в училище. Без строга цикличност, когато се сети, старшината на ротата ни раздаваше по един сапун с вид като да е произведен през Първата световна. Стържеше като домакинска тел този сапун и миришеше на гранясало олио, но беше истинско козметично чудо. С него се бръснехме, с него се миехме, с него се перяхме, с него и „сапунки“ правехме. А какво е сапунка? Няма да обяснявам, но общо взето е нещо като онези племенни традиции на ритуална болка и страдание, с които момчето изоставя юношеството и става мъж.

В казармата не станах Рамбо, нито поне Стивън Сегал, но научих доста неща. Никога няма да забравя например как въоръжен до зъби с калашник с два пълнителя охранявах ареста. Инструкциите бяха, че в ареста са много опасни хора и видя ли опит за бягство – първо устно предупреждение, после да стрелям на месо. Произнася се: На!-Ме!-Со!

В тази прохладна майска нощ един от арестантите извади някаква тел и си самоотключи килията пред очите ми. А аз сам като куче с десетина арестувани, всички останали спят в караулното или са разпределени по други постове. Хванах войнствено автомата, ама честно да ви кажа, по-скоро си се уплаших здравата. Арестантът ми направи знак да мълча. Отиде до санитарния възел, който още преди да излезе книгата „Трейнспотинг“ на онзи шотландец, наричахме „най-гадния кенеф на света“. Там арестантът се поизми и пак се прибра в килията, самозаключвайки се отвътре. Направи ми знак да мълча и заспа като бебе.

А аз? Аз не заспах, разбира се. Нали ги пазех тези пустиняци да не избягат.

Задължителна казарма ли? Ми не знам. Я по-скоро да стегнем редиците в училище. И ученици, не бийте учителите! И вие на площадите. Не се бийте, бе хора.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.