Огромни количества пчелен мед ще бъдат внесени в ЕС и респективно в България от Южна Америка, като има риск голяма част от тях да съдържат остатъци от пестициди, забранени за използване в Европа. Причината е постигнато политическо споразумение между Общността и аналогичната организация за свободна търговия МЕРКУСОР на страните от субконтинента.

Още по темата:

В перспектива с подписването на търговски договор обменът на стоки между ЕС и южноамериканските държави ще стане безмитен.

По думите на Владимир Русев, председател на Асоциацията на преработвателите на биологични пчелни продукти, в страните от Южна Америка се използват над 240 субстанции за растителна защита, които са забранени в Европейския съюз. Според него освен тази опасност


огромното количество от 45 000 т мед ще нанесе удар


върху пчеларството у нас и върху земеделието на Стария континент. „Затова и фермерите в немалко страни са недоволни от подписаното споразумение. В Ирландия се безпокоят за пласмента на говеждото месо, което произвеждат“, поясни той.

Русев обясни още, че в момента с вносно мито от 17% медът от Южна Америка се пласира в ЕС на цена с 30% по-ниска, отколкото на българския пазар. „След падането на вносните такси този импортен мед ще е наполовина по-евтин от нашия“, добави той. По думите му родните пчелари ще поискат България да се застъпи пред Брюксел за намаляване на вносното количество до 10 000 т. „Освен това трябва да се осигури и субсидия на база пчелно семейство, като се въведе и строг контрол, за да се минимизират загубите от търговския договор, който се готви.

Надеждата е някоя от страните да не ратифицира

договора и той да остане само на ниво политическо споразумение. Има информация, че Франция може да ратифицира договора под условие“, каза още браншовикът.

Русев каза, че от общото ни производство на около 10 000 т пчелен мед 20%, или към 2000 т, е биологичен. Основно той се добива в района на Предбалкана, като изискването е в радиус от 3 км да няма конвенционално земеделие, при което се използват препарати за растителна защита.

Русев поясни още, че консумацията на всякакъв мед у нас е ограничена и затова почти цялото количество от биомед се изнася в чужбина - Германия, Италия, Австрия и Гърция.

„Експортът ни обаче е на едро във варели


Целта ни е да си извоюваме правото да продаваме меда в големите хранителни вериги в Европа, а не само като суровина за фирмите, които го разфасоват и продават. За около 3 евро за кило се продава българският биологичен пчелен мед в чужбина. От Бразилия влиза в Европа за по 2 долара. Обикновеният мед се стреми да го изнасяме по 2,30 евро/кг, от Южна Америка обаче идва по 1,50 долара. Все още върху етикетите на бурканчетата в западните магазини не пише, че в сместа от мед има български мед. Заедно с Испания през миналата година повдигнахме въпроса да се изписват точно страните, чийто мед се използва, и съответният процент. От догодина очакваме това изискване да влезе в сила“, поясни добави той.

Румен Балински от Обединения български пчеларски съюз информира, че

биологичните пчелари у нас са около 900


„Затова и отравянията на пчелите от пръскането на посевите с химикали си остава един от най-големите ни проблеми и кошерите намаляват“, поясни той. По думите му замърсеният с пестициди мед не може да се изнася. Според него все по-трудно ще могат да се сертифицират биопчелари в райони, където има пръскания.

Балински каза още, че е време да се преработи наредбата за растителна защита, да се регистрират всички пръскачки за пестициди и да се използват химикали само когато няма опасност за пчелите.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Роботите изместват месари и правят палачинки

Автоматизацията на българския бизнес доведе до въвеждане на роботи на мястото на стругари, месари, бояджии и кроячи, могат да правят и палачинки и да дирижират симфоничен оркестър, показва проучване браншова организация по автоматизация (ПАРА). По-ниско платените и трудни длъжности биват заменени от неуморни и безпристрастни машини основно в хранително-вкусовата промишленост, автомобилния сектор, фармация, машиностроене и обработката на метали.

Пак фалшиви мейли от НАП, "служител" кани в данъчното

Разпространяват се фалшиви имейли от името на НАП, предупреждават от Агенцията. Те представляват съобщение за предстояща ревизия, като дори се споменава име на „служител“ в приходната администрация.

Осем начина, по които блокчейн ще промени обществото ни

Компании без шефове, микроразплащания между машини и по-ефективно управление на идентичността - това са само част от приложенията на тази децентрализирана технология, които тепърва ще навлязат в живота ни