Зад завесата на електронното гласуване

Зад завесата на електронното гласуване

Налага се за пореден път да пиша по въпросите на електронното гласуване. Защото там нещата заплашително отиват към лош край, а народните представители не само не предприемат необходимите действия, но даже съвсем са забравили за какво иде реч.

За съжаление обаче, дори човек да забрави неприятностите, те няма да го забравят. В тази връзка гарантирам на политиците, и специално на тези от управляващата в момента коалиция, че по темата за електронното гласуване ги чакат сериозни неприятности. Ама наистина сериозни.

Известно е, че изборите са основен механизъм на демокрацията и единствен разумен изход от тежките политически кризи. Защото има и друг изход, но той най-малкото не е разумен. В тази връзка ще припомня основното правило за управление на човешките общества. И то е, че власт се сменя по два начина: с калашници или с бюлетини. Вторият начин очевидно е за предпочитане.

Според Изборния кодекс и според едно решение на Върховния административен съд на Република България, на националните избори през 2019 година трябва да се осигури възможност за електронно гласуване по два начина: машинно и по интернет. А догодина ще има поне два избора по закон Божи: европейски избори на 26 май и избори за общински съвети и кметове в края на месец октомври. Ако тази възможност не се осигури, това може да стане повод за сериозно

оспорване на законността на изборите

и даже за тяхното касиране. Нормите в Изборния кодекс относно електронното гласуване бяха приети по време, когато този вид гласуване изглеждаше (почти) безпроблемно. Но оттогава насам настъпиха сериозни събития, които могат да поставят под въпрос резултатите от този вид гласуване. В частност, заплашено е доверието в електронния изборен процес, а без такова доверие изборите губят смисъл.

Да разгледаме първо машинното гласуване, което се осъществява чрез специализирани машини за гласуване под контрола на изборната администрация, която в случая се представлява от секционните изборни комисии. В България вече се проведоха експериментални гласувания от този тип, а на президентските избори през 2016 година, съчетани с референдум, имаше съвсем истинско машинно гласуване в 500 изборни секции. И експерименталните гласувания, и „истинското” електронно гласуване у нас следва да се признаят за успешни. Тогава къде е проблемът с този тип гласуване? Проблем за съжаление има, и той не е само у нас, а също (и предимно) в чужбина. В онази демократична чужбина, в която се кълнем и на която се опитваме да подражаваме.

Да започнем първо с положителния опит в машинното гласуване по света. По този начин гласува най-голямата демокрация на света Индия, където има близо 800 милиона избиратели. Една от причините е, че много от тези хора нямат опит в използването на средства за писане и поради това не биха могли да гласуват с хартиени бюлетини. Вместо това, машините за гласуване в Индия имат опростена конструкция и гласуването се свежда до натискане на клавиш, до който е отбелязан символът на съответната партия, или даже снимка на кандидата (ще припомня, че там се използва английската мажоритарна система в един тур с относително мнозинство, т.е. получилият най-много гласове кандидат става депутат). Машинно гласуват в Бразилия и Венецуела, където машините за гласуване позволяват реализация и на по-сложен изборен процес. И там прилагането на този вид гласуване следва да се признае за успешно.

И сега да си дойдем на основния въпрос. Къде в Европа се гласува машинно? За съжаление, отговорът е прост и кратък – почти никъде. В Холандия доскоро машинно гласуваха почти 100% от избирателите, като машините бяха със сензорни екрани и позволяваха реализацията на сложен изборен процес. Днес в Холандия машинно гласуват нула процента от избирателите, защото холандците си изхвърлиха всичките машини на боклука. Но не защото машините за гласуване се развалиха или окрадоха, а защото се оказаха пробити в областта на сигурността.

Приблизително по същото време в Ирландия също се опитаха


да приложат този вид гласуване и даже си купиха машини за гласуване във всички секции на скромната сума от 50 милиона евро. Както и в Холандия обаче, ирландците бързо си изхвърлиха машините, че даже и дадоха не знам още колко пари за тяхната утилизация, т.е. за унищожаването им при спазване на правилата за опазване на околната среда. У нас даже имаше сериозна дискусия дали да не вземем всичките тези подлежащи на унищожаване машини, за да ни излезе по-евтино спазването на съответните текстове на Изборния кодекс. Здравият разум за щастие надделя и тази глупост поне не я направихме. Защото какво доверие щеше да има в едно машинно гласуване с помощта на устройства, изхвърлени от предишните им собственици поради фатален пробив в сигурността? То не стига, че им купуваме бракуваните автомобили и си пълним държавата с таралясници, ами и бракуваните машини за гласуване да вземем, щеше да ни дойде малко в повече. Защо обаче холандците си хвърлиха умните машини с тачскрийнове и други екстри и се върнаха към добрите стари бюлетини, с които си гласуваха преди Втората световна война? Няколко са причините за това, но аз ще се спра на двете най-забавни и с криминален оттенък. Разказът по-долу е художествен, но фактологически точен.

На едни от последните избори виден холандски хакер каза,


че по време на гласуването ще има големи забавления. И си паркира колата пред една от секциите, което се оказа разрешено от закона в изборния ден. И щом властите обявиха край на гласуването, холандецът пусна в сайта си резултатите от гласуването. А именно: избирател номер едно е гласувал за еди-коя си партия, избирател номер две за еди-коя си и така нататък. И отдолу съобщи, че може да напише и имената на съответните избиратели, но ще се въздържи, защото уважава тайната на вота. Засега. Така се оказа, че холандците изобщо не са студени северни хора. А си имат чувство за хумор, прекрасно при това. Читателят сигурно се е досетил, какво е станало. Хубавите и сложни сензорни екрани се оказаха отлично средство за излъчване на цялата информация от гласуването, а в колата на хакера имаше чувствителна антена. Естествено, да се говори за тайна на вота при това положение не е сериозно. А не може ли да се забрани паркирането на коли (със и без антени) пред секциите? За можене, може. Но има две подробности. Сигналът от сензорните екрани се приема и в близките помещения и сгради, а има и компактни антени, дето човек може да си ги държи в джоба и не му трябвала кола пред секцията. Нещо подобно направил и един друг холандски избирател, който развил прогресивната идея за намеса в машинното гласуване. Докато първият избирател просто следял и записвал гласуването, вторият активно участвал в него.

Този иновативен избирател се кандидатирал като независим и по време на гласуването присъствал лично в една секция през целия ден, на което имал пълно право, както впрочем е и у нас. С едната ръка се почесвал по носа, а другата му ръка била в джоба, което също не било забранено.

Поне по време на тези избори

След края на изборния ден се оказало, че кандидатът спечелил 200 гласа в тази секция, което било някъде към 100% от вота. Този забележителен успех на слабо известния кандидат заинтересувал журналистите и на другия ден те разпитали избирателите от тази секция, дали са гласували за този кандидат. Било нещо като екзит-пол със закъснение. Нямало избирател, който да си спомни, че е гласувал за този именно кандидат. Което и било естествено предвид на нулевата популярност на кандидата сред избирателите. Какво е имало в джоба на избирателя и защо си е държал ръката там той, е въпрос с понижена трудност и ние няма да го задаваме на нашите интелигентни читатели. Накратко, двете описани случки прераснаха в грандиозен скандал за тоталната непригодност на холандските машини за гласуване и в резултат на това властите спешно се отказаха от този вид гласуване. А хубавите машини съответно отидоха на боклука. А у нас впрочем машините просто щяха да ги окрадат. Ей така, за едната спортна слава.

В България в частност ще ни трябват 12 000 машини

плюс 4 000 резерв, като 400 от тях ще трябва да ги мъкнем в чужбина. Едно на друго това са си 50 милиона лева, което е добър бизнес. А и ще трябва да оставим хартиеното гласуване във всяка секция, така че печалбата откъм скорост на обработката може да е доста условна.

Историята не свършва дотук. На всяко сериозно изложение на електронна техника, на което се рекламират машини за гласуване, присъстват млади амбициозни хакери, които се забавляват, като се опитват да хакнат машините за най-кратко време. И не само се опитват, като времето за хакване е от една до 30 минути. Особено характерни са случаите, когато избирателите се идентифицират в системата със смарт карти. Много такива карти, например произведените от германския концерн „Инфинеон” през миналата година, са пробити с всички произтичащи от това последствия за електронното банкиране и електронното гласуване. В частност, пробити се оказаха всичките естонски и словашки карти, както и испанските, а те са над 40 милиона. Пробивът е много интересен от математическа гледна точка и е свързан с разработването на нови свръхбързи алгоритми за разлагане на множители на големи цели числа. Читателят може да провери нещата в Гугъл, като напише ROCA (от Return Of Coppersmith Attack). От германския концерн казаха, че вече са решили проблема със сигурността. Но това се отнася за новите карти, така че всички стари карти трябва да се сменят. А и колко са го решили, ще се види при следващото хакване. Естония наскоро подаде иск за няколко стотин милиона евро за компенсиране на щетите по смарт картите на своите граждани. Това е добре, но щетите все пак остават на принципа „Битият бит, хакнатият – хакнат”. Има, разбира се, и по-цинична версия на този принцип.

Другият вид електронно гласуване е по интернет

На въпроса къде го има това гласуване в Европа, отговорът е леко колеблив, меко казано. Има го в Естония, но там се гласува електронно със смарт карти, а те са хакнати, или поне се знае, че е лесно да се хакнат. Има го в някои кантони в Швейцария, но и там проблемите са подобни. Имаше го частично във Франция (само за отвъдморските й територии), но от миналата година и там го махнаха. Великата Германия пък е забранила всякакво електронно гласуване за вечни времена с решение на Конституционния съд. Мотивът на съда е железен: при такова гласуване избирателят не разбира и не е сигурен какво става с гласа му. Е, няма как да разбере и да е сигурен. При това Германия три пъти беше гласувала електронно и с успех преди това.

Доверието в електронното гласуване беше сринато

и в резултат на истеричните обвинения в намеса в изборния процес на САЩ от военните хакери на лошите руснаци и северни корейци. И няма значение, дали това е така, или не е. Важното е, че го няма доверието, без което избори няма смисъл да се правят. В случая с България специално, има и други подробности. Истерията около зверското убийство в Русе показа, че българите масово вярват в конспирации и съответно не вярват на това, което властта им говори. Да си представим идеалния случай с двата вида електронно гласуване: с машини и дистанционно по мрежата. Нека всичко е преминало прекрасно и нека даже не е имало ДДОС атаки върху държавните сайтове, каквито атаки непременно ще има. И дали българинът ще повярва в резултатите от електронното гласуване, когато фацебоцът и другите социалки ревнат като ранени тигрици, че изборите са хакнати? Няма начин това да се случи, особено след сагата с Търговския регистър и сринатите държавни сайтове. Няма, защото българинът е хитър и знае, че животът е суров и конспирации дебнат отвсякъде. Хеле пък изборни такива и особено, ако любимата му партия губи.

Има ли почва у нас?


Ще има ли все пак електронно гласуване в Европа и в България? Аз лично съм убеден, че ще има. Но някой следващ път, както се казва в онзи знаменит лаф от българското кино за колелото на малкия герой, дето баща му щял бил да му го купи. Ама друг път.

Така че, щат не щат, депутатите трябва да отложат влизането в действие на иначе прогресивното електронно гласуване, което обаче се ползва с нулево доверие сред световната общественост и сред нашата такава в частност. Която е умна и подозира, че лошите хора и Путин в частност ще откраднат изборите, особено ако те са електронни.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.