0

И зложбата "Творби и размишления" на художника Атанас Пацев (1926-1999) ще бъде открита в Софийската градска художествена галерия утре вечер от 18.00 ч. Подбраните творби и текстове представят Пацев като личност, разтърсвана от "упойващи мечти" и драматични съмнения, чувствени радости и свръхболезнени преживявания.

Изложбата "Творби и размишления" на художника Атанас Пацев (1926-1999) ще бъде открита в Софийската градска художествена галерия утре вечер от 18.00 ч. Подбраните творби и текстове представят Пацев като личност, разтърсвана от "упойващи мечти" и драматични съмнения, чувствени радости и свръхболезнени преживявания.

Няма друг български художник, който да съчетава в такъв самоубийствен диапазон на чувствата щастието от безграничната вяра и ужаса от съзнаването на нейната утопичност, твърди кураторът Красимир Илиев. По думите му, една от композициите на художника в изложбата е съставена от девет квадрата, които могат да сменят местата си и да се завъртат. Комбинациите са 95 126 814 720.

Въпреки усилията, насочени към композицията, най-значимите постижения на Атанас Пацев са в портрета. Той възприема човека срещу себе си не като някой, когото иска да опознае, а като инструмент за опознаване на собствената си душа, казва изкуствоведът.

Творчеството на Атанас Пацев е белязано от няколко обстоятелства – участието му като 18-годишен в партизанското движение, следването му в Художествената академия между 1944 и 1949 г. , когато тя е арена на драстични промени, пътуването му във Франция и Италия през 1963 г., когато се сблъсква със съвършено различното усещане за свобода, организираните нападки срещу неговата изложба през 1968 г., които го пращат в лагера на непослушните интелектуалци с партиен билет – при Радой Ралин, Борис Делчев, Веселин Андреев и при художници като Любомир Далчев и Генко Генков.

Неприемливият за онова време експресивен пластичен език, експериментите с перспективата, броденето из пълните с табута полета на еротичното, бунтарският текст "За безтегловността", публикуван в брошура към изложбата му от 1968 г., са част от забравената днес съпротива на Пацев срещу неписаните правила за поведение в едно общество със строга йерархична структура. Огромното напрежение между вярата в комунистическия идеал и исконно присъщото му бунтарство е заключено не само в неговите картини. От 1980 г. почти до смъртта си художникът изпълва 94 тетрадки с непубликувани досега, трудни за разчитане дневници.