Забравена нива къща не храни

Забравена нива къща не храни

Ликвидационни комисии, скелети на добичета, забравени в дворовете на фермите, разграбена селскостопанска техника, връщане на земеделската земя „в реални граници“. Това бе една от пътеките, за едни трънливи, за други - доходоносни, по които тръгна родният преход на връщане от соца към пазарната икономика.

Най-тежкият удар се падна на многострадалното българско село, преживяло преди това насилствена колективизация и всякакви други експерименти по съветски модел в земеделието. С падането на соца си мечтаехме за много неща. Никой не е предполагал, че за броени месеци земеделието ще бъде докарано до пълна разруха и по-голямата част от хранителните продукти ще се наложи да ги внасяме. От износител на храни се превърнахме в постоянен вносител. Повечето ТКЗС-та, обединени преди краха на соца в огромни аграрни комплекси, на бърза ръка останаха в историята. Много малко кооперации успяха да се спасят от плъзналите ликвидационни комисии, изпратени от назначените демократи, дошли на власт. Немалко от техните лидери после се оказаха най-обикновени доносници на държавната сигурност от преди 1990 г.

Опразнените и преди това села от миграцията към големия град започнаха експресно да опустяват. Немалка част от нивите в страната се покриха с бурени и трънаци. Повечето останали на село, болшинството пенсионери, се заеха основно с дребно земеделие, колкото да не умрат от глад.

Така върху развалините на ТКЗС-тата се роди системата на земеползването. В повечето случаи от нея се възползваха хора с опит и в соцземеделието, успели да купят евтино оцелелите трактори и комбайни. Те започнаха да обработват отново земята. Основно това съживяване на земеделието, на основата на комасираната земя, се случи в най-плодородните райони, като новите едри фермери се заеха основно с отглеждането на зърно. Казват, че в началото това е ставало и без съгласието на пръсналите се по градовете или по чужбина собственици, на които бащините ниви им бяха върнати „в реални граници“. След влизането ни в ЕС подобно „доброневолно“ използване на чужда земя отрязваше пътя към евросубсидиите и затова започна да се прилага системата на т. нар. „бели петна“, непозната за останалите страни в общността. Според юристи тя нарушава неприкосновеността на частната собственост и част от договорите за ползване се пишат без знанието на притежателите на нивите.

Във въпросните „бели петна“ влизат притежателите на земеделска земя, които не декларират ежегодно какво ще правят с имота си. Логично или не рентата за тях е доста по-ниска, отколкото на тези, имащи легални договори са арендаторите, обработващи земята. Процедурата пък за получаването на въпросните дребни суми от „белите петна“ не е стандартизирана в цялата страна и всяка земеделска дирекция иска различни документи. Използването на т. нар. електронно правителство в тази сфера си е направо научна фантастика.

В крайна сметка не бива да забравяме и друго - собствеността не е само привилегия, а и отговорност. От забравена нива голям кяр не може да има.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.