Забранява се предлагането на пазара на винени, гроздови е джиброви ракии, както и на бренди, произведени в България, които не притежават сертификат за автентичност. Това е записано в нов Закон за виното и спиртните напитки, публикуван за обществено обсъждане на портала за обществени консултации.

Всяка партида от етилов алкохол от земеделски произход, дестилат от земеделски произход и спиртни напитки, произведени в България пък ще се придружава от протокол за изпитване, издаден от акредитирана лаборатория.

Производство на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки с цел продажба ще се извършва от търговци, регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и на юридически лица, създадени въз основа на нормативен акт, които са вписани в регистъра на производителите на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки. Регистърът ще се води от Министерството на икономиката, пише още в законопроекта.

Освен това Изпълнителната агенция по лозата и виното ще поддържа специален лозарски регистър, в който ще се вписват всички производители на грозде за вино и оцетопроизводители.

Предвижда се още нови лозя да се садят, а старите ще се презасаждат само със специално разрешение. Изпълнителната агенция по лозата и виното пък ще поддържа публичен лозарски регистър на интернет страницата си. Гроздопроизводителите ще удостоверяват правото да ползват имотите, а винопроизводителите и оцетопроизводителите - наличието на въведени в експлоатация обекти за производство със съответното технологично оборудване, Само вписани гроздопроизводители ще могат да произвеждат и предлагат винено грозде. Производството и предлагането на лозаро-винарски продукти ще става само от вписани за съответната дейност лица.

Създаване на насаждения с винени сортове няма да може да се прави без издадено разрешение от Агенцията по лозата и виното, предвиждат текстовете. Производителите ще са длъжни да изкореняват за своя сметка площите, засадени с лозя без разрешение в 4-месечен срок след установяването им. Ако това не се случи, те ще търпят санкции.

За лозя, засадени без разрешение, стопаните няма да имат право на подпомагане от бюджета и по европейски програми. За засаждане, презасаждане или присаждане за целите на винопроизводството ще могат да се използват само класифицирани винени сортове лози, регламентирани в наредба на министъра на земеделието. Засадените некласифицирани сортове подлежат на изкореняване, освен ако не са предназначени само да консумация в домакинствата на винопроизводителите, пише още в проектозакона, цитиран от Investor.bg Със законопроекта се регламентират и видовете оцет, обозначенията на вината, категориите вина и други напитки.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Двойно повече мегабайти за избрани планове SMART от VIVACOM

Мобилни планове на VIVACOM от SMART M+ нагоре вече са с двойно повече МВ на максимална скорост за първите 6 месеца на договора. Плановете имат включен достъп до интерактивния медиен портал TV GO за различен период от време спрямо тарифния план.

Танева: Нито килограм охладено пилешко със салмонела не е влязло в търговската мрежа

Охладеното полското пилешко месо със салмонела е иззето от БАБХ и нито килограм от него не е стигнало до потребителите и не е влязло в търговската мрежа, обяви земеделският министър Десислава Танева пред журналисти. Общо полският производител е внесъл 544 тона, но в 109 тона са открити вредни микроорганизми.

Над 100 тона пилешко със салмонела у нас (ОБЗОР)

Над 100 тона пилешко месо със салмонела от Полша е достигнало българския пазар. Информацията беше потвърдена от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). Голямата част от месото е било предназначено за преработватели, които допълнително работят с него – обработват го топлинно или се влага в колбаси. Има и месо, което вече е стигнало до трапезата на българина.