Една жена каза: За сървърите или за хората

Една жена каза: За сървърите или за хората

В началото като ми казаха, че ще работя от вкъщи си мислех, че ще имам повече време да си свърша някоя работа, но не. Времето минава още по-бързо, отколкото в офиса, защото самотата те кара да търсиш още по-неистово това което ти липсва. Някои го намират в книгите, други в кафето с приятел, а трети във фейсбук.

От много време не съм срещала публикация за това, че колкото повече се развиват технологиите, хората стават, толкова по-самотни. Изтъркано е вече. Повечето хора си признават, че ги е страх да живеят изолирани, но продължават да искат нови удобства, лукс, по-мощен телефон, с пета генерация интернет връзка и всичко това да е на добра цена и с висока качество. Хубаво звучи, но всяко нещо си има цена, нали. Цената не винаги се изразява в пари, а в много по-скъпи неща, като сигурност, свобода или може би зависимост.

Тя и една колежка вчера ми се присмя на един мой пост, който като папагал копирах от десетки други потребители за това как не разрешаваме на фейсбук да ни разкрива тайните и т.н. Бля. Бля.

В края, едва забележимо, само с малки, нагъчкани букви, ми беше честитила рожденния ден.

Най-смешно ми стана, че не беше притеснена, затова че съм наивна или лековерна, а защото съм била спамела и се затруднявала работата на сървърите на фейсбук!?!. Ами нали Франция поведе дела точно срещу фейсбук, туитър и ютуб, заради хомофобско съдържание. Той фейсбук е станал вече като въздуха, не го знаеш какво ти носи, но и не можеш без него. Аз ли да го мисля фейсбука.

Ама и аз не останах длъжна. Писах й отдолу в коментарите, че и тя спами със снимки на манджи всеки ден. Не се ли притеснява за сървърите, а? Питах я, но не ми олекна. Не е същото, като да и го речеш в очите. Да видиш как се смалява от пренебрежението ти.

А аз всъщност си направих експеримент как ще реагират хората на тази публикация. И когато й казах, развълнуваната за състоянието на сървърите колежка започна да си редактира поста. Поизтри го. Защо? Сървърите не се притесняват за нея, нали?

И тя не ги разбира нещата и то точно толкова, колкото и майчетата с матурите. Сега най-голямата тема е ще има ли изпити за учениците през тази учебна година, какво ще включват и как щели да завършат. Чета ги другите майчета във фейсбук, как се напъват, как трябвало да отменят матурите, как не били взели целия материал и други подобни.

Не са им ясни нещата, според мен или по-точно не виждат по-далеч от носа си. Не, това дали ще има матури е проблема, а как ще я караме отттук-нататък. Изпитите ще се проведат, ако не на датата, когато е възможно, но дали някой от нас, родителите, ще намери време да обясни на учениците каква е разликата между човека и закачалката за скъпи дрехи. Ще се спрем ли за миг, за да се обадим на приятел от гимназията просто, за да го попитаме добре ли е. Ще се усмихваме ли повече на хората около нас и ще си припомняме ли поне веднъж месечно, че и пет автомобила да имаме не можем да се качим само в един, а останалите през това време са купчина организирано желязо. И не са ли именно колите първият технологичен лакмус, на който реагира егото ни. И колкото по-близо сме с технологиите, толкова по-малко са поводите да се видим наживо – гледаме се през стъкла и екрани и с физическата изолация все повече ни се замъглява и представата какво беше да се здрависаме със стар познат без притеснение.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.