За скъпия паяк и евтиното паркомясто

За скъпия паяк и евтиното паркомясто

Колко скъпо ни излиза паякът, който вдига колите? Обикновено към скъпо се прибавят определения като гадно, идиотско и най-вече несправедливо. Защото упражнението, което следва след така нареченото репатриране на автомобила и прибирането му от наказателен паркинг може да удари 100 лева. Ако го хванеш на момента на вдигане се разминаваш само с една трийсетачка.

А както е известно, парите не растат по дърветата и дори и 30 лева за скоба не са никак малко за семейния бюджет.

Очевидно е, че за неправилно спрял автомобил в цял свят се полага санкция. Зони за платено паркиране също има по света, като това със сигурност не е наше откритие, с което да се точат пари от нещастните шофьори. Мнозина твърдят, че синята зона до голяма степен решава проблема с паркиралите неправилно коли, които правят тапи и нарушават нормалното движение на трафика. Това твърдят най-вече хората, които живеят в идеалния център на градовете, защото в зоната, като се прибират от работа, имат шанс да намерят място за паркиране. Тези, които се движат по работа в същия този център, обаче са на друго мнение. Шофьорите, които спират на аварийки „за малко“, са третата страна. Между другото за „малко“ може да мине и половин час.

Сериозни суми влизат в общините от зоните за платено паркиране. Кметствата непрекъснато увеличават синята зона в градовете, а вече и зелената зона завзема все повече градско пространство. Въпросът обаче не е толкова в средствата, които общините прибират от зоните. Големият въпрос е, какво се случва с тези пари. Принципно с тях трябва да се ремонтират пътища и да се работи дългосрочно и визионерски за паркирането в градовете.

Ако хората, които плащат за паркиране, виждат строителството на паркинги, при това паркинги, в които цената да е по джоба на средния българин, вероятно няма да се чудят къде отиват парите им. Изграждането на паркинги особено в централната градска част никак не е лесна работа. Столичната община от години прави опити в различни варианти, включително и публично-частно партньорство, да строи подземни, многоетажни и всякакви други паркинги. До момента обаче това е мисия с доста променлив успех, да кажем направо скромен. Да, покрай строителството на метрото се направиха буферни паркинги, които вършат някаква работа, но далеч не се пълнят изцяло. Друг е въпросът, че нашенецът все още не е свикнал да си остави колата на паркинг и да продължи с градския транспорт, пък било то и с метро. И пак стигаме до сакралната тема - как да накараме хората да слязат от колите и да се качат в същия този градски транспорт. А пък автомобилите да се ползват при реална необходимост и по възможност не с по един човек в тях. Но този момент още е твърде далеч. От друга страна, ситуацията, в която се намираме сега, отдавна е преодоляна, поне в съществената си част, в големите градове по света. И ние се развиваме в тази посока, само дето ние се движим с възможно най-бавната скорост.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.