В руски затвор през 70-те години решили да пробват дали някой от мошениците се е поправил. Викнали първо един руснак и го попитали: „За колко време можеш да си купиш „Волга“?“ „Ми за седмица“.

„Охоо, ясно. Не се е поправил“ – сметнала комисията. Викнали грузинец. „За колко време можеш да си купиш „Волга“?“ „Ми за година“, отвърнал той. „Да поседи още малко, има напредък“, отсякла комисията. Извикали и евреин и го попитали същото - „За колко време можеш да си купиш „Волга“?“. Той доста мислил и отговорил: „Не мога да конкретизирам напълно, но за 10-15 години“. „Браво, най-после един поправил се“, зарадвали се от комисията. За по-сигурно решили да продължат диалога. „Дълъг период?“ „Ми тя Волга не е малка река. Това пристанище, градове, кораби...“, отвърнал затворникът.

От 8000 затворници у нас 185 са се преквалифицирали след преминаването на курсове и са обучени да бъдат машинисти, заварчици, сладкари и дърводелци. Завиден процент на желаещи да се захванат с физически труд след излизането на свобода. „Машинист е моят татко, машинист ще съм и аз“ не е никакъв рефрен вече.

Ясно е, че трябва да има курсове за преквалификация на лишените от свобода, но явно желаещите да научат нов занаят никак не са много. То и ограмотителните курсове са нещо чудесно, но тук пък се сещам за вица, в който началникът на един затвор разхождал журналисти и им хвалел програмите за затворници. Отворил поредната килия и посочил един мъж вътре: „Ето този е нашата гордост! Беше съвсем неграмотен, преди да дойде тук за пръв път. Ние го научихме да чете и да пише“. „Сега защо е тук?“ „Излежава вече втора присъда за фалшифициране на документи“.

В новия затвор, който ще бъде изграден край София, ще се отворят места за 400 лишени от свобода допълнително. В същото време се отчита, че вече няма пренаселеност в затворите. Нещо се обърках, но важното е, че ще бъдем подготвени за изпълнението на осъдителните решения на съда. А в местата за лишаване от свобода тече реинтеграция и преквалификация в най-различни посоки. Нещо като дочут разговор и не съвсем: „Утре сестра ми излиза от затвора“. „Абе, в затвора не беше ли брат ти?“ „Нали знаеш, в затвора хората се променят“.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Последните метри на предизборната кампания силно изнервят задкулисните играчи

Всички (олигарси) срещу Пеевски

Последните метри на предизборната кампания силно изнервят задкулисните играчи

В час по математика влиза инспектор. Прекъсва учителката и казва:
- Сега въпроси задавам аз! В тази стая има 24 ученици, 1 учителка, 1 инспектор, 52 обувки, 1 черна дъска, 28 бели и 11 цветни тебешира, 36 стъкла за прозорци, 18 щори и една гъба. Въпросът е на колко години съм аз?
Гробна тишина. Ръка вдига Иванчо.
- Кажи, момче!
- На 40! - смело отговаря Иванчо.
- Откъде позна бе, младеж?
- Еми вкъщи имам брат на 20 и мама казва, че е полуидиот...

Удобният параван на забравата

Непознаването на закона не е оправдание. Това трябва да се учи не само от студентите по право, а още в училище. За да влезе в главите на всички, а не само на юристите. Защото по закон КПКОНПИ вече има право да проверява всички държавни регистри, както и банковите сметки на лица, които са длъжни да обявяват публично имуществото си. И ето, че заради непознаването на закона лъснаха фрапиращи разминавания между имуществото в декларациите и притежаваното.

Автографи на безхаберието

“Ради, Павчо, 2019 Антов” се появиха съвсем навреме в близост до хилядолетните рисунки на стeната на Магурата. Вдигналият се шум бе глътка въздух за преминалите всички благоприлични граници политически страсти. “Автографите” обаче не са нищо повече от надписа “Само Локо” на онази свещена за японците стена.