За и против задължителната казарма

За и против задължителната казарма

В деня, в който България чества Деня на храбростта и на въоръжените ни сили и 140 години от възстановяването на армията ни, темата за задължителната донаборна служба отново стана център на дебати. Застъпниците и противниците на военното обучение без право на отказ надигнаха едновременно глас, за да защитят тезите си. Вижте мнението по този въпрос на двама от нашите автори.

Задължителна казарма? Не!

Ива Димитрова

Вярвам, че думата „казарма” предизвиква кошмари и негативна емоция у повечето майки, изпращали новобранци в недалечното минало. Кой не е чувал за властта на старшинката в поделението? Спомняте си, че преди да влязат в казармата, момчетата трябваше да бъдат остригани нула номер. Задължително! Горките, не смееха да излязат навън от срам, че са с гола глава, и ходеха с нахлупени шапки. Ами задължителните предварителни медицински прегледи на голо, резултатът от които е „годен“...

По времето на задължителната казарма родителите даваха мило и драго отрочето им да влезе студент, та да отложи с 4 - 5 години войнишкото време.

Те за това ми е думата. Изгубено войнишко време. Някои може би ще кажат, че съм крайна. Не съм крайна, а прагматична. Както от всяко дърво свирка не става, така и от всеки 18-годишен младеж войник се не въди. При условие че пагонът ти тежи и шапката те стяга, по-добре да оползотвориш тези една или две години в нещо полезно за себе си, отколкото да вършиш нещо насила.

И ако трябва две години да спиш в едно помещение с още 40 мъже, да ги слушаш как хъркат, кашлят или подсмърчат, да носиш едни и същи дрехи постоянно, да внимаваш какво и пред кого казваш, за да не те изпорти на старшината, да внимаваш как набиваш крак на плаца, да прекланяш винаги глава и да си послушен пред по-висшите шапки, за да се научиш на ред и дисциплина - е, това не го разбирам. Не разбирам и злорадото тържество на шапкарите над обикновените войници.

Живеем в 21-ви век. Казват, че сме демократична държава. Всеки има право на избор. Ами нека тогава и казармата е въпрос на личен избор. Нека всеки, който иска да става войник, да стане. Да се влее в редиците на армията българска и да я направи по-качествена. Защото армията ни трябва да е елитна, а не събрана от кол и въже. А този, който не иска, да не се товари с подобно бреме.

Ако напълним родните казарми с млади момчета и запълним бройката, какво - отчитаме дейност в полза на обществото, или просто наливаме от пусто в празно?

Аз не съм ходила в казарма. Но по мое време имаше военно обучение за всички гимназисти – две седмици, през които и момчета, и момичета бяхме облечени с военни униформи, научихме се да разглобяваме и сглобяваме автомат „Калашников“, учихме военна история, строева подготовка и т.н.

 

В казармата младежите

се учат на дисциплина

Иван Първанов

В първите години след Освобождението - в края на 19-и началото на 20-и век, когато се полагат основите на българската войска и започва набирането на войници, младежите дружно напират да облекат униформата и да се закълнат в клетва към цар и родина. Да бъдеш отхвърлен от наборната комисия като негоден за военна служба, в онези години е равно да бъдеш обявен за негоден като мъж. Неодобрените се срамуват и не смеят да излязат на неделното хоро да си потърсят мома, защото на тях се гледа с недобро око. Офицерската професия също е била изключително на почит и уважение и окичените с пагони и лампази военни са предпочитана партия от най-личните столични моми.

През годините на социализма обаче отбиването на военна служба беше тотално опорочено. Двегодишното откъсване от дом, семейство и близки и извращенията, на които т.нар. новобранци бяха подлагани, както и няколкото смъртни случая в резултат на тези извращения, направиха така, щото всеки родител започна да търси връзки да изкара сина си инвалид или тежко болен и да скатае казармата. Затова и премахването на задължителната наборна военна служба беше посрещнато с облекчение и възторг. За мен обаче задължителна казарма трябва да има. Защото колкото и шаблонно да звучи, там разглезеният хлапак и мамино синче се превръща в мъж.

Там, където униформите и спазването на строгата дисциплина правят всички равни, младежът научава, че той не е центърът на Вселената, около когото трябва всички да се въртят на пети и да се чудят как най-добре да му угодят. Да не говорим за спазването на стриктния дневен режим и военните устави, чрез които младежите свикват да разпределят правилно времето си и да го ценят. И още нещо, което само хора, минали през казармата, ще разберат. Това са войнишкото приятелство и войнишките спомени, които са безценни. Не зная защо, но си мисля, че ако днес в България имаше задължителна казарма, броят на епилираните, с оскубани вежди и лакиран маникюр младежи, борещи се за права на трети, четвърти или 20-и пол, щеше да е чувствително по-малък. Разбира се, тук не става въпрос за връщане на две- и тригодишната казарма, което наистина е убийствено голям срок. Но мисля, че всеки един младеж трябва да мине през едно- или двумесечен срок на военно обучение и подготовка. Ако не друго, за това време ще се научи поне да си оправя леглото по конец, да си пере дрехите сам, а не да разчита на мама или съпругата. Пък току-виж и научил, че „Калашников“ не е само име на песен на Горан Брегович, на която се куфее след 10 шота текила и две бири в дискотеката.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.