За градовете и хората

За градовете и хората

Всеки голям град у нас с амбициозна управа има планове за развитието му и по тях можеш лесно да разбереш какви са хората, които са я създали и дори докъде ще стигне реализацията й.

В градската джунгла обаче много от нас са объркани в това какво е нужно, за да се живее добре. Предимствата на големите възможности за образование, работа, магазини и развлечение влачат със себе си и доста недостатъци, които са преодолими, но са неразбираеми от мнозина. Трудният баланс между желания, възможности и рентабилност дава отговор на въпросите защо се увеличава гъстотата на обитаване и докога ще става това.

Ами тези, които се радват, че близо до тях строят станция на метрото, е логично да се досетят, че то е удобен и бърз транспорт, но за работата му трябва пътници и така логично терените наоколо не остават незастроени. И тук идва и ред на „новината“, че застрояването ще се увеличава до параметри, близки на центъра на столицата, а това ще доведе до по-добър транспорт и по-малка зависимост от автомобилите с намалено замърсяване и шум. Виж, организацията на движението е въпрос не само на заимстван опит от развитите държави, но и на манталитет, който у нас трудно се разграничава от лошата имитация на препускане по прашни сокаци върху гърба на катър.

Всеки, който е имал възможността да сравни регулацията по улиците в уредените западни градове и у нас, веднага му правят впечатление две неща. От едната страна са десетките знаци у нас – в пъти повече от тези в развитите страни. Имаме пътни табели на всяко кръстовище, често противоречиви, но за сметка на това – много.

Може би тук ще тежи на място всеизвестната максима, че когато се отнасяш с хората като с идиоти - те започват да се държат като такива. От другата идва противопоставянето им, изразено с безпардонно незачитане на реда и неспазване на елементарни правила на движение, опиращи до застрашаване на човешкия живот. За съжаление потвърждението идва с почти ежеседмичните случаи на блъснати и пометени на пешеходна пътека. Но дори и така вече десет години няма обяснение невъзможността на държавата да наложи ефективното събиране на глобите по пътищата и докога това ще става за сметка на смъртта на нови и нови невинни хора. Така всеки един от нас в различен момент е от едната или от другата страна и реакциите ни опират винаги до нивото на културата и възпитанието ни. А най-често животът и придвижването ни в града се затормозяват от дребни недомислици, като пътека за достъп до метростанцията, което обикаля и всички вървят напряко през тревните площи. И в Япония този проблем се решавал, като управата оставяли хората сами да проправят пътеките до някой важен градски обект и едва след това те били покривани с настилка. Примери могат да се дадат много, но най-показателно е може би това как подлезите на Централна гара в столицата не изпълниха предназначението си въпреки десетките опити да бъдат функционални. Та в тази посока именно може да се подобри комуникацията между градските управи, като се развие платформа, чрез която хората да участват активно във вземане на информирани решения за бъдещето на града, в който живеят.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.