За 2019 г. БГ музиката заработи 13 млн. лв.

За 2019 г. БГ музиката заработи 13 млн. лв.

Над 12,6 млн. лв. ще загубят независимите, ако не излязат на сцена до края на 2020 г.

Малко над 13 милиона лева – такива приходи, е инкасирала българската музикална индустрия за изтеклата 2019 г., преди настъпването на коронакризата. Увеличението е с цели 22% в сравнение с 2018-а. Това става ясно от годишния отчет на Международната федерация на звукозаписната индустрия и Българската асоциация на музикалните продуценти (БАМП).

Зад успешната финансова реализация през миналата година стои засилващото се влияние на новите технологии като

 стриймингът е „виновник“ за 1/3 от заработените приходи

Дори се очаква подобрение в позициите ни на дигиталния пазар, за което вече се правят стъпки. „Като цяло дигиталните приходи у нас са далеч от своя потенциал, поради хаотичната и непълна дигитализация на българската музика до момента“, коментира изпълнителният директор на БАМП Ина Килева. Причината - самопродуциращите се изпълнители трудно управляват своите записи в интернет, заради което и монетизирането на творбите им е почти мисия невъзможна. Решението пък се вижда в регистрирането на т.нар. ISRC кодове - дигитални ЕГН-та на всеки аудио- и видеозапис, чрез които проследяването на експлоатацията на произведенията в дигиталните платформи се осъществява многократно по-лесно. От няколко седмици такъв код вече може да се регистрира и у нас, като БАМП го издава на продуцентите напълно безплатно.

 1,3 млн. лв. – толкова пък са авторските права

отчислени към родните композитори, аранжори и текстописци през 2019 г., става ясно и от годишния отчет на сдружението Музикаутор. Всъщност през изтеклата година то е събрало рекордните близо 8,5 млн. лв. от права, но е разпределило общо на родни и чуждестранни автори сравнително малка част – 1 872 316 лв., или повече от двойно по-малко от отчисленията, които е направило за 2018 г. Причината е разработването на нов собствен софтуер, чиято цел е да автоматизира и улесни процеса на изплащане към авторите. Пред „Монитор“ от сдружението обясниха, че остатъкът от парите, които следва да се доразпределят, ще стигнат до творците най-късно до две години.

Забавянето пък доведе до

друг феномен

който се наблюдава в публикувания отчет, а именно – драстичното нарастване на парите, разпределени за български репертоар в сравнение с тези за чужд. Ако през 2018 г. са 48,6%, то за 2019-а скача до 68,3%. Това е следствие от приоритетното отчисляване към българските автори и забавяне на плащанията в чужбина. „С изплащането и всички забавени възнаграждения обаче процентът за БГ авторите ще се свие отново драстично“, обясни пред „Монитор“ изпълнителният директор на Музикаутор Иван Димитров.

Утопичната - в сравнение с настоящата ситуация – картина на индустрията през миналата година ще претърпи драстична промяна в негативна посока заради извънредното положение. Ако за 2019-а цялата индустрия бележи приход от 13 млн. лв., то само независимите музиканти у нас ще загубят над 12,6 млн. лв. през 2020 г. заради коронавируса, в случай че продължат да не осъществяват дейност до декември. В оптимистичния вариант – ако не работят само до юли, прогнозните загуби са 4 046 492 лв. Това става ясно от ново проучване, публикувано от Българската музикална асоциация, проведено между 1067 души (представителна извадка) между 22 март и 17 април.

Именно музикалният сектор е сред най-тежко засегнатите от COVID-19 и с най-големи преки загуби. Независимите музикални творци вече са се простили с над 677 хиляди лева инвестиции в събития, които са отложени или напълно отменени.

В ГЛОБАЛЕН МАЩАБ

Стриймингът носи над ½ от всички приходи

Засилено потребление на музика чрез дигиталните технологии – това отчитат от Международната федерация на звукозаписната индустрия още през 2019 г., преди днешната ситуация, в която интернет е единственият пристан на меломаните. Стриймингът се оказва отговорен за над половината от всички приходи на индустрията в световен мащаб, като е донесъл 11,4 милиарда долара и е отбелязал ръст от 22,9% спрямо 2018-а.

Докато стриймингът върви нагоре, физическите носители на музикално съдържание отбелязват спад за поредна година – този път с 5,3%. Изключение правят винилите. Ретро манията ги бута плавно нагоре и през 2019-а те са заработили 5% по-голяма печалба.

Общите приходи от световния пазар също се движат нагоре в сравнение с 2018 г., като през миналата година достигат до $20,2 милиарда.

 

СЛЕД ЛАТИНСКА АМЕРИКА

Европа е вторият най-бързо развиващ се регион в света

Европа е вторият по ръст на печалбите на музикалната индустрия регион. За миналата година континентът отбелязва скок на приходите със 7,2 на сто. Основни „виновници“ за положителните резултати са Обединеното кралство, Германия, Италия и Испания, отбелязва Международната федерация на звукозаписната индустрия.

Първенството преди Европа за пета поредна година продължава да държи Латинска Америка, където приходите са скочили с 18,9% в сравнение с 2018 г.

Въпреки всичко най-големият пазар за музика продължава да бъде САЩ, следвани от Япония, Великобритания, Германия, Франция, Южна Корея, Китай.

Класациите обаче е много вероятно да се пренаредят през следващата година заради пандемия. Това провокира звукозаписни компании и самата Международна федерация да се обърнат с отворено писмо към държавите, членки на ЕС, както и към Европейската комисия с апел за увеличаването на средствата за култура. „Музиката беше един от първите сектори, ударени от COVID-19. По всичко изглежда и че именно тя последна ще си стъпи на краката“, се отбелязва в писмото. Франсес Муур - главният изпълнителен директор на федерацията, отбелязва, че е рано за оценка на цялостните загуби от коронавируса.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.